Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 622 от 15.02.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 268/2023
Вид
Определение № 622
Подписан
15.02.2023
В сила
15.02.2023
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Ивелина Владова, Иванка Димитрова Дрингова

Цитирани разпоредби

  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 622 гр. Варна, 15.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100500268 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 83915/05.12.2022г. по регистратурата на РС-Варна подадена от Д. К. И., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител срещу Решение № 3251/28.10.2022г. постановено по гр.д. № 946/2022г. по описа на ВРС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 3289/01.11.2022г. с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от въззивницата срещу „Електроразпределение Север" АД, ЕИК 104518621 иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 5970 лева, представляващи стойността за закупуване на нови електроуреди, съответни на повредените, разходи за доставка и труд, увеличен със стойността на наема за същите за периода от 30.01.2019 г. до подаването на исковата молба в съда - 28.01.2022г., настъпили вследствие на преминала по електрическата мрежа несъответна по стандартните показатели електроенергия - късо съединение, както следва: Телевизор „Philips" 22PDL4906H/58 с фабричен № FZ1A11370110689 - 300 лева увеличена с 60 лева наем; Телевизор "Samsung" VE32F45, с фабричен № B5PR3HKDA00249J - 400 лева увеличена с 80 лева наем; Телевизор "Samsung" LE32M868D, с фабричен № AJAM39CX8400233P - 570 лева, увеличена с 115 лева наем; Климатик "Misubish Elektric" MSZ6B50BA с фабричен № 83050356 - 3200 лева, увеличена с 640 лева наем; Съдомиална „AEG", модел Фаворит 65411VI с фабричен № 83050356 - 400 лева, увеличена с 80 лева наем, и Рутер Links/S VS NRT 543-100 лева, увеличена с 25 лева наем, разходи за доставка и труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 28.01.2022г., до окончателното й изплащане, като решението е постановено при участието на трето лицепомагач на страната на ответника -ЗАД „Алианц България“ АД.

Във въззивната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение.

Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел за недоказан фактът, че 1 увредените движими вещи да собственост на ищцата доколкото е установено, че те са били в нейно владение. Счита, че констативният протокол от 31.01.2019г. съставен от служители на ответника във връзка с инцидента установява както принадлежността на вещите към патромониума на ищцата, така и тяхното погиване в следствие на промяната в напрежението. Посочва, че не е съществувало правно регламентирано задължение за физическо запазване на вещите след инцидента, доколкото същите са били тотално увредени и не са подлежали на диагностика. Моли обжалваното решение да бъде отменено като се постанови друго, с което предявените искове бъдат уважени, както и да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемия „Електроразпределение Север“ АД. Счита жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно. Посочва, че първоинстанционният съд правилно е обсъдил доказателствата по делото и е приел за недоказано, че собствеността на увредените вещи принадлежи на ищцата. Възразява срещу твърденията на въззивника, че в случая е приложима презумпцията за собственост обоснована с твърдения за осъществявано владение, доколкото ищецът не е доказал и фактът да е владял вещите. Посочва, че такова доказателство за собственост не е и констативният протокол съставен от служители на „Електроразпределение Север“ АД поради това, че целта на същия е да удостовери единствено, че вещите са повредени. Счита, че в тежест на ищеца е било да предостави увредените вещи, за да е възможна преценката дали същите са изцяло повредени/погинали/ или само частично. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Отговор на въззивната жалба е депозиран и от ЗАД „Алианц България“ в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника – въззиваем. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Счита, че с решението на ВРС правилно и законосъобразно е отхвърлен предявения иск за имуществени вреди поради недоказаност на материално правната му легитимация по него. Посочва, че ищецът не е доказал по никакъв начин, че увредените вещи да негова собственост – нито чрез документи за закупуването им, нито с наличността им към датата на проведената експертиза. Като недоказан посочва и фактът на неправомерното поведение на ответника явяващо се в подаване на 30.01.2019г. на ел.енергия към имота на ищеца с по-високо напрежение от стандартното, като излага, че Бюлетина за смущения от датата на инцидента и в оперативните дневници не е имало регистрирани смущения. Посочва, че липсват доказателства за виновно поведение на ответника и по тази причина не следва да отговаря за евентуално настъпили вреди. Излага, че следва да бъде отхвърлен както предявения иск за имуществени вреди, така и претенцията за обезщетяване на разходи за доставка и труд, както и за наем на вещите за периода от 30.01.2019г. до подаване на исковата молба в съда.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ВРС да бъде потвърдено.

2

По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор, включително отговорът на третото лице-помагач не са направени доказателствени искания.

Съдът констатира, че с исковата молба ищецът е претендирал обезщетение за имуществени вреди в размер на стойността на всяка от повредените вещи, увеличен със съответна сума „за наем на вещите“ за периода от 30.01.2019г. до датата на предявяване на исковете. В тази част претенциите са нередовни, тъй като не са изложени фактически твърдения обосноваващи исковете за имуществени вреди изразяващи се в дължимо обезщетение за тях съизмеримо с наема на повредените вещи. Горното налага на въззивника да бъдат дадени указания за уточнения на претенцията за „наеми“.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 83915/05.12.2022г. по регистратурата на РС-Варна подадена от Д. К. И., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител срещу Решение № 3251/28.10.2022г. постановено по гр.д. № 946/2022г. по описа на ВР С , поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 3289/01.11.2022г. поставновено по същото дело.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 268/2023г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.03.2023г. от 1 3:30 часа, за която дата и час да се призоват страните – въззивник, въззиваем и трето лице-помагач, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилите писмени отговори.

УКАЗВА НА ВЪЗЗИВНИКА Д. К. И. в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за насрещната страна и третото лице-помагач ДА УТОЧНИ фактическите основания на претенциите си за заплащане на обезщетение за имуществени вреди съизмерими с наема на повредените вещи като посочи дали същите са за реално претърпяна загуба – в какво се изразява загубата? /като съобрази, че загубата предполага реално намаляване на имуществото, а за невъзможността да се ползват увредените вещи 3 вече е предявен другият иск за имуществени вреди/ или за пропусната полза – в какво се изразява пропуснатата полза? /като съобрази, че пропуснатата полза предполага сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице/; Ако претенцията за „наем“ не се поддържа – да се заяви дали се оттегля или е налице отказ от нея!

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4