Присъда № 25 от 12.02.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 2790/2024
- Вид
- Присъда № 25
- Подписан
- 12.02.2025
- В сила
- 28.02.2025
- Състав
- Анита Христова Велева
Цитирани разпоредби
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.12 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.31,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.354а,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1, т. 4 и т.5 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1, т. 4 и т.5 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.107, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда №25/12.02.2025 г.по ЧХНД №2790/2024 г. по описа на БРС.
Съдебното производство е образувано въз основа на частна тъжба В.Г.Ж. ЕГН: **********, с която против И.И.Ст. с ЕГН: ********** е повдигнато обвинение, за това,че на 18.04.2024 г., в класна стая № ** на ПГСАГ „К.Ф.“, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата и удар с крак в областта на гърдите подсъдимият И.И.Ст. с ЕГН: ********** причинил на В.Г.Ж. ЕГН: ********** кръвонасядане на лявата скулна област на лицето, кръвонасядане на горния клепач на лявото око, зачервяване /инекция/ на лявата конюнктива, представляващи лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал.2 НК вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 и т.5 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени относимите и необходими доказателствени материали.
Съдът няколкократно напъти страните към помирение, но такова не беше постигнато.
В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител– адв. М.С. – БАК застъпва, че деянието е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което моли за осъдителна присъда и настоява за присъждане на разноски. Частният тъжител В.Г. заявява,че се присъединява към становището на повереника си.
Защитникът на подсъдимия - адв. Е.Х. – БАК счита, че деянието на подзащитния му е доказано от събраните доказателства.Излага подробни мотиви, в които акцентира върху особения мотив на подзащитния му при извършване на деянието, свързан с възприемането на обстановката „като една гавра, обида на по-силния младеж с по-слабия съученик“, което уязвило честта и достойнството на подрастващия младеж И.Ст.. Настоява съдът да индивидуализира като съответстващо наказанието „обществено порицание“ и моли,съдебният състав да обмисли приложимостта на чл.78 ГПК , с оглед което и да намали размера на адвокатския хонорар, заплатен от частния тъжител на повереника.
Подсъдимият И.Ст. при предоставената му лична защита и право на последна дума, заявява,че се придържа към становището на адвоката си, няма какво да допълни и предоставя на съда да се произнесе.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И.И.Ст. – ЕГН: **********, с адрес: ********************************** В същия 11в клас на ПГСАГ „К.Ф.“ се обучавал и частният тъжител В.Г.Ж. ЕГН: **********.
На 18.04.2024 г. се провел предпоследен час по български език,като учебният процес бил дигитален и учениците гледали откъс от филма „Крадецът на праскови“ в присъствието на учителката по български език и литература Е.Я..
След приключване на часа и в рамките на 5-минутно междучасие преди началото на последния час по физическо възпитание, вниманието на учителката било привлечено от ученичка с първо име А., която разговаряла с учителката Я., проявявала интерес и желание да прочете едноименната книга.
Междувременно в дъното на класната стая съучениците В.Г. и Б.П. си играели,замеряйки се с хартиени топчета. Момчетата Г. и П. се смеели, били жизнерадостни. Между частния тъжител и св.Б.П. се развивала и „мнима борба“,като частният тъжител,без намерение да наранява действително Б.П. го ударил няколко пъти по главата със шише от минерална вода,след което започнал да бяга, а св.Б.П. на свой ред го замерил с бутилка от минерална вода. Неколкократно св.П. се опитвал да уцели частния тъжител,като го замеря с празна бутилка от минерална вода, което приключило с бутане между момчетата и взаимна обмяна на удари. Техните действия били възприемани като лишена от агресия закачка, форма на добронамерена игра и юношеско увеселение,включително от свидетелите Г.А., Н.С.,М.К..
Независимо от това,ръководен от агресивни стимули и преследвайки вражда, подсъдимият И.Ст. връхлетял частния тъжител Г. и му нанесъл удар с длан в областта на лицето. В.Г. попитал подсъдимия, защо го е ударил, а подсъдимият отвърнал с думите „С по-слабите ли ще се дразниш?“. В.Г. обяснил на подсъдимия,че не тормози Б.П.,а с последния само си играят. Въпреки 1 това подсъдимият Ст. продължил да нанася удари с дланите на ръцете си /приблизително между 2 и 4 / в областта на лицето на В. Г., както и му нанесъл удар с крак в областта гърдите, при което частният тъжител В.Г., опрян в стената, се свлякъл на пода, събаряйки и един от столовете. По време на развиващата се конфликтна ситуация и при последователното нанасяне на удари в лицето,главата и гърдите,В.Г. единствено се опитвал да се самопредпазва с ръце, без на свой ред да удря или да се опитва да удря подсъдимия И.Ст., нито да провокира, по какъвто и да било начин чрез физически действия или вербално агресията на подсъдимия.
По време на побоя свидетелят К. реагирал, обръщайки се към подсъдимия с думите „ ***, стига, какво правиш, това пък откъде?!“
Виждайки падналия си съученик В.Г., момчетата Н.С. и М. К. му помогнали да се изправи,като го сложили легнал върху два стола. В.Г. се оплаквал,че го болят гърдите, а върху лицето му под лявото око имало следи от кръвонасядане и оток, а лявата скула била зачервена. Междувременно подсъдимият И.Ст. напуснал класната стая.
В този момент, долавяйки шума в дъното на класната стая и съзирайки стълпотворение от съученици,учителката Е.Я., запитала :“Какво става там“ и се насочила към М.К. , Н.С. и лежащия върху столовете В.Г.. Св.Я. попитала частния тъжител : „Зле ли ти е? Какво ти е? Имаш ли нужда от помощ?“ и му предложила да се обадят на тел.112, в отговор на което тъжителят Г. й заявил: „Аз сам ще се обадя“ и извадил телефона си. Частният тъжител не дал обяснения на св.Я. относно случилото се, а св.Я. била информирана за случката от свидетелите К. и С.. Свидетелката Я. помолила св.К. и С. да изпратят В.Г. до класния ръководител, а на свой ред св.Я. уведомила за станалото сбиване учителя по физкултура Р.С., при която класът на В.Г. имал следващ час.
На следващия ден след деянието В.Г. не дошъл на училище, а когато се върнал в продължение на около седмица частният тъжител бил с видими следи от побоя-моравосини петна на клепача над лявото око и синина под окото.
Частният тъжител В.Г. бил прегледан на 19.04.2024 г. от д-р Б.М., съдебен лекар в Отделение по Съдебна медицина към УМБАЛ „Б.“ АД, като в резултат на прегледа му било издадено Съдебномедицинско удостоверение №166/2024 г., в което са обективирани медицинските констатации за получени от пациента Г. оток и кръвонасядане на лява скулна област на лицето; кръвонасядане на горния клепач на ляво око; зачервяване /инекция/ на лява конюнктива. Според извършилия прегледа съдебен лекар травматичните увреждания на В.Г. са получени в резултат на ударното действие с или върху твърди тъпи предмети, с ограничена контактуваща повърхност и травматичната генеза е съотносима с причинна закономерност,съответстваща на описанието и версията,пресъздадени от частния тъжител.
Съдът допусна и назначи съдебно-медицинска експертиза за установяване на медикобиологичните признаци на получените от В.Г. физико-анатомични наранявания, степента на тяхната тежест, интензитета и продължителността на оздравителния процес, както и относно травматичната генеза на предизвиканите увреждания на здравето.
Според изготвилия СМЕ /по писмени данни/ експерт В.Г. е получил травма на лицето, обхващаща следните увреждания:
Умерено напрегнат оток на лявата скулна област на площ 8/4 см, чиито граници се преливат в неувредена кожа; надлежащо на отока червеникаво-мораво кръвонасядане на горния клепач на ляво око с размер 3/1 см.; зачервяване /инекция/ на лява конюнктива. Според вещото лице тежестта и медикобиологичните характеристики на описаните травматични изменения в съвкупност са причинили болка и страдание на тъжителя В.Г..
Според научно обоснованото мнение на вещото лице травматичният произход на установените анатомични наранявания и увреждания на здравето се свързва с механично въздействие- удар върху или с тъп предмет с ограничена повърхност на контактуване.
Съдът допусна и назначи комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза по отношение на вменяемостта на И.Ст. и способността му към 18.04.2024 г. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В рамките на притежаваната от вещите лица научна компетентност е проведено изследване, при което са обосновани изводи, съгласно които към 18.04.2024 г. И.Ст. не е страдал от психиатрично заболяване, не се води на отчет в ЦПЗ-Б. и с оглед достигнатата психоемоционална и социална зрялост е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършениото от него деяние и да ръководи постъпките си. Според вещите лица към 18.04.2024 г. и по време на извършване на деянието у подсъдимия не са били налице ограничения в 2 интелектуалните и волеви способности, дължащи се на възрастовата специфика ,свързана с непълнолетие.
Съдът допусна и назначи и съдебно-техническа и лицево-идентификационна експертиза по отношение на СД-диск /л.20 от делото/,предоставен от БРП с материалите по пр.пр. №6007/2024 г. на РП-Б., и приобщен с протокол от 22.04.2024 за доброволно предаване към посочената прокурорска преписка от заместник директора на ПГСАГ „К.Ф.“, съдържащ видеозаписи от охранителна камера в стая № ** на ПГСАГ „К.Ф.“ от 18.04.2024 г. Според изводите на вещото лице в наличното видео не са установени признаци на намеса/манипулация върху записаната информация, нито е установено наличие на шумове/артефакти във видео потока на записаната информация.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: от показанията на св.Е.Я. /л.206 гръб/, на св.Н.С. /л.207 гръб/ на св.Б.П. /л.208/,на св.М.К. /л.208-209/, на св. Г.А. /л.209/, обясненията на подсъдимия И.Ст..
От писмените доказателства:
Лист за преглед на пациент от 18.04.2024 г.,издаден при преглед на В.Г. от д-р Д.К. –УМБАЛ Б.
/л.6/, СМУ №166/2024г. издаден от д-р Б.М., съдебен лекар в Отделение по Съдебна медицина към УМБАЛ „Б.“АД /Л.7/, материалите по пр.пр.№6007/2024 г. по описа на БРП ,сред които докладни записки, Характеристика на В.Г.Ж. /л.50/, Характеристика на И.И.Ст.,издадена от ПСАГ „К.Ф.“, /л.51/, протокол за доброволно предаване на СД-диск ,инкорпорориращ записи от охранителна камера на класна стая № **в ПСАГ „К.Ф.“ /л.52/, Характеристична справка,изготвена от ИБППМН по отношение на И.И.Ст. /л.56/; Доклад на директор на ДСП –Б. във вр. с постъпила на 22.04.2024 г. жалба от В.Г.Ж., за упражнено спрямо него на 18.04.2024 г. насилие от съученика му И.Ст.
/л.69/,справка за съдимост /л.90/
От експертизите: Съдебно-медицинска експертиза; съдебно-техническа и лицевоидентификационна експертиза /л.128-л.193/; съдебна психолого-психиатрична експертиза;
От веществените доказателства: СД-диск /л.9 и л. 20 от делото/, приобщен по пр.пр. №6007/2024 г. на РП-Б., с протокол от 22.04.2024 за доброволно предаване от заместник директора на ПГСАГ „К.Ф.“. ,в т.ч. и фактическите изводи при огледа на видеосъдържанието, инкорпорирано в оптичните носители. Всеки от тях съдържа видеозаписи от охранителна камера в стая № ** на ПГСАГ „К.Ф.“ от 18.04.2024 г.
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:
В своята дейност по събиране, проверка и суверенна оценка на доказателствения материал съдът стриктно следва предписания от процесуалните норми път - чл.13, чл.14, чл.107, ал.5 НПК.
Изводите към релевантната за предмета на доказване фактология са формирани в съответствие с информацията, съдържаща се в доказателствата. Налице са достатъчни по интензитета си взаимодопълващи се, надеждни от гледище на оценката за достоверност и процесуални качества доказателствени източници, обособяващи единен доказателствен фундамент, който съдът оцени като убедителен,за да обоснове доказателствено и правно изводите относно инкриминираното деяние, неговото авторство и вината на подсъдимия Ст..