Решение № 58 от 15.05.2023, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Тетевен, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Д. Стоянов при участието на секретаря Катя М. Х.а като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело № 20224330100716 по описа за 2022 година

Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство,с посочено основание чл.415,ал.1,във в-ка с чл.422 от ГПК.

Ищецът излага,че на 31.01.2019г. между „х“ ООД, в качеството му на работодател, от една страна и Ц. Б. Д., в качеството й на работник, от друга страна, беше сключен трудов договор № х г. По силата на т.Ю от този договор срокът на предизвестието за прекратяване на договора е З(три) месеца. Със Заповед № 190/25.05.2021г. на Т. М. - управител на „х“ ООД е прекратено трудовото правоотношение с Ц. Б. Д., ЕГН: **********, на основание подадено от нея на 25.05.2021г. заявление за напускане по чл.326, ал.1 от Кодекса на труда с отправено писмено предизвестие до работодателя. На основание т.Ю от сключения между страните трудов договор № хг., срокът на предизвестието е 3 (три) месеца.

На 25.05.2022г. Ц. Б. Д. подаде заявление до управителя на Дружеството, заявление за напускане. В същото, Ц. Д. заявява, че не желае да отработи предизвестието си. Ето защо и на основание чл.220, ал.1 от Кодекса на труда, същата дължи заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие именно в размер на 3 месечни брутни трудови възнаграждения.Брутното трудово възнаграждение на Ц. Б. Д. за последния месец (април 2021 г.) преди прекратяване на трудовото правоотношение, е в размер на 689 лева.

Разглеждани като съвкупност от писмени доказателства, горепосочените трудов договор, заявление за прекратяване на трудов договор, заповед за прекратяване на трудов договор, доказват факта, че между „х“ ООД и ответницата е възникнало трудово правоотношение, основано на процесния трудов договор №хг., съгласно т.Ю (на който договор) срокът на предизвестието за прекратяването на същия е 3 месеца.

1

Въпреки установените клаузи между страни, както и въпреки изрично заявеното от ответницата желания да не спази даденото от нея предизвестие, същата не е изпълнила своето задължение да заплати обезщетение на работодателя за неспазеното тримесечно предизвестие.

Моли да бъде постановено решение,с което да се установи със сила на присъдено нещо, че по отношение на „х“ ООД, ответницата Ц. Б. Д. дължи на Дружеството следните суми: 2067 лева - главница, представляваща обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие ведно със сумата от 140,67 лева - лихва от .26.05.2021 г. до .25.01.2022 г. и законната лихва считано от 18.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Моли да бъде осъдена ответницата Ц. Б. Д. да заплати на „х“ ООД направените в настоящия исков процес разноски и деловодни разноски, от които 44,15 лева за внесена държавна такса и 400.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, както и сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 89/2022 по описа на P C - Тетевен, от които 44,15 лева заплатена държавна такса и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в който са излага,че нa първо място исковата молба е нередовна, доколкото са налице противоречия между сочените от ищеца дати, досежно сключване на трудовия договор и заявлението за напускане на Ц. Д.. Не става ясно трудовият договор на коя дата е сключен- на 31.01.2019г. или на 31.01.2021 г., същото се отнася и до заявлението за напускане, тъй като се сочат две дати на отправянето му до дружеството-работодател25.05.2021г. или 25.05.2022г. В този смисъл считам исковата молба за нередовна и неотговаряща на изискванията на чл. 127 от ГПК, до степен, до която правото на защита на ответницата е нарушено.

В условията на евентуалност, ако съдът счете предявената искова претенция за допустима и редовна, оспорва изцяло същата, като считам че е неоснователна. Оспорвам между страните да е сключен сочения трудов договор и да е възникнало трудово правоотношение между същите, предвид липсата на трудово правоотношение, неоснователна е и претенцията на ищеца за осъждане на ответницата за обезщетение за неспазено предизвестие.В случай, че счетете че между страните е сключен валиден трудов договор, моли да се има предвид следното:

Видно от представения към исковата молба Трудов договор №хг. на основание чл.67,ал.1,т.1 във вр. с чл. 70 от Кодекса на труда е, че в точка 10 от същия е уговорен срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия договор е в размер на три месеца в полза на работодателя.Счита уговорената клауза на т.10 от Трудовия договор за недействителна, тъй като е сключена в противоречие с императивните разпоредби на Кодекса на труда.

Също така, счита, че след като срокът на предизвестие е уговорен в полза на работодателя- именно работодателя следва да отправи тримесечно предизвестие към 2 работника при прекратяване на трудовия договор. След като не е уговорен срокът да е в полза на двете страни, за работника се прилага разпоредбата на чл. 326, ал.2 от КТ, а именно, че срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни. Оспорвам твърдението на ищеца, че срокът на дължащото се от ответника предизвестие е тримесечен.Отделно от изложеното оспорва съдържанието на представеното Заявление за напускане, видно в същото има изписан ръкописен текст „Отказвам да изработя предизвестието”, като същият не е дописан от ответника Ц. Д..

От представеното заявление за напускане от 25.05.2021г. е видно, че Ц. Д. е отправила заявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал.1 от КТ.

Молбата й е била удовлетворена и със Заповед №190/25.05.2021г. работодателят „х”ООД е прекратил трудовото правоотношение с Ц. Д..След като заповедта и заявлението за напускане са с една и съща дата /25.05.2021г/. работодателят „х’ООД се е съгласил трудовият договор да се прекрати по взаимно съгласие между страните. В случай, че не е уважил искането за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал.1 от КТ, работодателят е следвало да даде възможност работника да отработи предизвестието си, но това не е сторено. Отделно от горното оспорва и размера на претендираното с исковата молба обезщетение, като счита,че същият е неправилно определен. Видно от приложения към исковата молба трудов договор е, че основното месечено трудово възнаграждение е в размер на 570 лева. Не е ясно как е определена претендираната от ищеца сума в размер на 2067 лева. Неправилно определеният размер на главница води до неправилно определяне размера и на претендираната мораторна лихва.

Предвид неоснователността на главния иск, счита за неоснователен и акцесорния иск за мораторна лихва.

В условията на евентуалност, в случай че съда счете за основателен иска на ищеца за заплащането на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на месечното брутно трудово възнаграждение, прави възражение за прихващане с неизплатеното на Ц. Д. от „х” ООД, в качеството му на работодател, месечно възнаграждение за месец май 2021г.,както и с дължимата й сума за обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Доказателства не сочи.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.счетоводната експертиза,изготвена и защитена от вещото лице Р. Х.,съдът установена следната фактическа обстановка: приема за

Приложен е трудов договор №хг ,сключен между страните на същата дата в град Бургас,съгласно който ответницата приела да изпълнява длъжността „продавач-консултант“ при ответника,с място на работа в х,с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 570.00 лева, и допълнително възнаграждение за професионален опит от 0.6%,Трудовият договор е сключен на основание чл.67,ал.1,т.1,в-ка с чл.70 от КТ,т.е. за неопределено време,като е уговорен срок на изпитване на работника/ответницата/ в полза на работодателя от 6 месеца.Липсват данни до изтичане на този срок трудовият договор да е бил прекратен 3 по реда на чл.71,ал.1 от КТ,поради което и съгласно ал.2,трудовият договор се смята за окончателно сключен,за неопределено време.

От заключението на съд.-счетоводната експертиза е видно,че както за сключването на трудовия договор,така и за неговото прекратяване,е било подадено уведомление от работодателя до НАП,съгласно чл.62,ал.5 от КТ,съответно на дати 31.01.2019г и на 01.06.2021 година.В предвид изложеното съдът не възприема за основателно възражението на ответника за липса на данни за възникнало трудово правоотношение между страните по делото.

Приложено е заявление за напускане от ответницата до работодателя от дата 25.05.2021г,на основание чл.325,ал.1 от КТ,за освобождаване от работа по взаимно съгласие на страните.В заявлението е отразено,че в случая,че молбата не бъде приета,същата да се счита за тримесечно предизвестие по чл.326,ал.1 от КТ.Върху заявлението,преди датата на същото е изписано следното: „Отказвам за изработя предизвестието си“,като са изписани и имената на заявителката,положен е и подпис.

Приложена е Заповед №190/25.05.2021г,връчена на същата дата на работника/служителя,за прекратяване на трудовото правоотношение,на основание чл.326,ал.1 от КТ,считано от 25.05.2021г,като в същата е отбелязано задължение за заплащане на обезщетение на основание чл.220,ал.1 от КТ,за неспазен срок на предизвестие,без да е посочен конкретен размер на същото.

В заключението на съд.-счетоводната експертиза е посочен и определен размерна обезщетение за неспазено предизвестие /тримесечно предизвестие/ от 2067.00 лева,както и законна лихва върху същата в размер на 140.67 лева,изчислена за периода от 25.05.2021г до 25.01.2022 година.

По образувано ч.гр.дело $89/2022г по описа на РС-Тетевен/заповедно производство/съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение за следните суми: сумата 2 067,00 лева (двe хиляди шестдесет и седем лева), представляваща главница за период от 26.05.2021 г. , ведно със законна лихва за период от 31.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 140,67 лева (сто и четиридесет лева и 67 стотинки), представляваща лихва за период от 26.05.2021 г. до 25.01.2022 г.

Срещу заповедта е депозирано възражение по образец,поради и което заповедният съд е дал указания на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си,като съобщението е получено от заявителя на 18.08.2022 година.Искът,предмет на настоящето производство е предявен в преклузивния едномесечен срок по чл.415 от ГПК,предвид факта,че последния ден от срока-19.09.2022г е бил неприсъствен ден и с оглед клеймото на плика за изпращане на исковата молба.

При така констатираните обстоятелства, съдът приема за установено от правна страна следното:

За да възникне правото на работодателя на обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 КТ в обективната действителност следва да са проявени следните материални предпоставки 4

(юридически факти): 1) съществуващото трудово правоотношение да е прекратено едностранно от работника с отправяне на предизвестие по реда на чл. 326, ал. 1 КТ; 2) валидно уговорен между страните 90-дневен срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор/3-месечен срок/ и 3) работникът да не се е явявал на работа в 90-дневен срок след отправяне на предизвестието, т. е. да не е спазил уговорения в трудовия договор срок на предизвестието. Първите две групи обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца, както и дължимият размер на претендираното обезщетение. Ответникът трябва да докаже, че се е явявал на работа в 2-месечен срок от отправяне на предизвестието за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ.

Според съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 873 от 18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1757/2009 г., IV г. о., предизвестието по естеството си представлява уведомление отправено от едната страна в трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, като то съдържа и посочване на срок - датата, от която започва да тече предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият договор ще бъде прекратен. В случаите, когато по силата на закона страната може да прекрати трудово правоотношение с отправяне на предизвестие, според чл. 335, ал. 2 КТ, трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а при неспазването на срока на предизвестието - с изтичане на съответната част от срока на предизвестието.