Решение № 1034 от 21.11.2019, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№IV-131

21.11.2019 г., гр.

Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА при секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1011 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А.Т.Ч., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Т.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Ч., Петкова и Иванова“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***А, ет. 8, представлявано от адвокат С. Стефанов Ч. – с пълномощно по делото от първата инстанция (л. 16), срещу Решение № 960 от 24.04.2019 г. по гр. д. № 7126/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което са отхвърлени изцяло предявените от въззивницата срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, искове за присъждане на сумата от 10 000 лева, частично от дължимите 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие виновно причиняване на телесни увреждания при ПТП от 16.03.2017 г. от застрахован при ответника по застраховка „ГО“ на автомобилистите водач, ведно с компенсаторна лихва в размер на законната такава, считано от 16.03.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че изводът на съда за липса на противоправно поведение от страна на водача не кореспондира на целия събран доказателствен материал по делото. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е кредитирал показанията на водача К., която е заинтересована от изхода на делото с оглед възможността застрахователят да предяви регресен иск срещу нея. Излагат се съображения, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че пострадалата се ползва със засилена защита като малолетен пешеходец. Излагат се доводи, че е било проведено пълно и главно доказване относно наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че процесното ПТП е било предотвратимо само ако детето е било водено за ръка от родителя му. Поддържа се, евентуално, че дори и да се приеме, че въззивницата има вина за настъпване на процесното ПТП, то това е основание за намаляване на дължимото обезщетение, но не и за отхвърляне на предявените искове.

Въззивницата моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира за присъждане на разноски в първоинстанционното и въззивното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение. Няма доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК, поради което е процесуално допустима. С Определение № 18664 от 04.10.2018 г. на основание чл. 82, ал. 2 ГПК ищцата-въззивница е освободена от заплащане на дължимите в производството такси и разноски, поради което не дължи внасяне на държавна такса по чл. 18 от ТДТССГПК.

Въззиваемият ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адвокат Мариан Гочев – с представено пред първата инстанция пълномощно (л. 46), е представил писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Евентуално, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Няма доказателствени искания.

Препис от въззивната жалба е връчен на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас в качеството й на заинтересована страна. В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпило писмено становище.

В съдебно заседание въззивница не се явява и не се представлява. С писмено становище процесуалният представител на въззивницата поддържа въззивната жалба. Моли за отмяна на решението и за присъждане на разноските, за които представя списък по чл. 80 ГПК, ведно с договор за безплатна правна помощ и акт за регистрация по ДДС.

В съдебно заседание въззиваемото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

С Определение № 5199 от 24.06.2019 г. по гр. д. №

7126/2018 г. е уважена молбата на ЗД „Бул Инс“ за допълване на обжалваното решение в частта за разноските, като ищцата-въззивница А.Т.Ч. е осъдена да заплати на ответника-въззиваем ЗД „Бул Инс“ сумата от 980, 00 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС и депозит за свидетел.

Срещу Определение № 5199 от 24.06.2019 г. процесуалният представител на въззивницата е депозирал частна жалба. Твърди, че ответникът не е представил списък на разноските, поради което няма право да иска изменение на решението в тази част. Счита, че не са налице доказателства за извършване на посочените в молбата разходи за адвокатско възнаграждение и за регистрация на представляващия ответника адвокат по ДДС. Евентуално, намира, че присъденото адвокатско възнаграждение е в прекомерен размер поради липсата на фактическа и правна сложност на делото и поради обстоятелството, че процесуалният представител на ответника не е взел участие в нито едно от трите открити съдебни заседания по делото. Моли съда да отмени обжалваното определение.

Евентуално, моли съда да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 248, ал. 3, изр. 2 вр. чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7, поради което е процесуално допустима. С Определение № 18664 от 04.10.2018 г. на основание чл. 82, ал. 2 ГПК ищцата-въззивница е освободена от заплащане на дължимите в производството такси и разноски, поради което не дължи внасяне на държавна такса по чл. 19 от ТДТССГПК.

В законовия срок процесуалния представител на въззиваемото дружество е депозирал писмен отговор, с който оспорва на частната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на въззивницата А.Т.Ч., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Т.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Ч., Петкова и Иванова“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***А, ет. 8, представлявано от адвокат С. Стефанов Ч., против въззиваемото дружество ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от С.

Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, за присъждане на сумата от 10 000 лв., частично от дължимите 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие виновно причиняване на телесни увреждания при ПТП от 16.03.2017 г. от застрахован при ответника по застраховка „ГО“ на автомобилистите водач, ведно с компенсаторна лихва в размер на законната такава, считано от 16.03.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че на 16.03.2017 г. около

15:30 часа в гр. Бургас Ц. В. К. управлявала л. а. марка „Ягуар“, модел „Х Тайп“ с д. к. № А 7352 ММ, за който има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗД „Бул Инс“ АД, полица № BG/02/116002764118, валидна от 26.10.2016 г. до 26.10.2017 г. Навеждат се твърдения, че в района на *** водачът предприел маневра движение на заден ход в посока ул. „Чаталджа“ без да се убеди, че пътят зад МПС е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, и по непредпазливост ударил пешеходката А.Т.Ч.. Излагат се доводи, че водачът е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал, 1, чл. 40, ал. 1 ал. 2 ЗДвП, като е могъл да предотврати произшествието ако не бе допуснал посочените нарушения. Твърди се, че по случая е образувано д. п. № 864/2017 г. по описа на I РУ ОД на МВР Бургас и пр. пр. № 2971/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас. Излагат се твърдения, че пострадалата била приета по спешност в отделението по неврохирургия към МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД със загуба на съзнание, била с главоболие, световъртеж, гадене и болки в левия крак, след тридневен престой била освободен с диагноза мозъчно сътресение. Посочва се, че ищцата била изключително изплашена от случилото се, станала неспокойна и раздразнителна, не можела да спи добре, сепвала се и в ужас търсела родителите си за успокоение, оплаквала се от болки и често се хващала за главата, дълго време след инцидента се бояла да излезе навън, и до днес изпитвала ужас от автомобили, лесно се разплаквала от страх, че ще й се случи нещо. Поддържа се, че за претърпените болки и страдания размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 30 000 лева, от които се претендира частично сумата от 10 000 лева. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 и чл. 429, ал 2, т. 2 вр. ал. 3 КЗ.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗД „Бул Инс“ АД, който оспорва исковете по основание и размер. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва се ПТП да е настъпило по посочения в исковата молба механизъм. Оспорва се ПТП да се дължи на виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и телесните травми на ищцата. Счита, че не е налице деликт, а евентуално – че е налице случайно деяние съгласно чл. 15 НК. Евентуално, поддържа, че е налице поне 90 % съпричиняване от страна на пострадалата, която не е спазила задълженията си по чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от ЗДвП, както и чрез нейния баща, който не е спазил вменените му с чл. 125, ал. 3 от СК задължения. Намира, че описаните телесни увреждания представляват лека телесна повреда, поради което предявената претенция от 10 000 лева, частично дължими от 30 000 лева, се явява прекомерно завишена. Излага доводи, че лихва върху главницата се дължи не от датата на увреждането, а от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2, ал.

3 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.). Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

По делото е представено Удостоверение за раждане (л. 11), издадено от Община Бургас въз основа на акт за раждане № 0506 от 02.11.2011 г., от което е видно, че ищцата А.Т.Ч. е родена на *** г. от майка А. М.

Х. и баща Т.Р.Ч..

Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства (справка от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд – л. 12), че за лек автомобил с д. к. № А 7352 ММ, с рама SAJAF52S33YD41238, има сключена застраховка

„Гражданска отговорност“ при ответника ЗД „Бул Инс“ АД с полица № BG/02/116002764118, валидна от 26.10.2016 г. до 25.10.2017 г.

По делото е представен Констативен протокол № 2628 от

16.03.2017 г. (л. 8 и л. 71), относно посетено ПТП от младши автоконтрольор Ивайло Трифонов. В него е посочено, че на 16.03.2017 г, около 15:27 часа, в гр.