Решение № 38 от 07.03.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Варна, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20223000500549 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Образувано по подадени пет въззивни жалби и една частна жалба, както следва. Въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България чрез И.Б.-В.К.-прокурор в ОП-Варна, въззивна жалба, подадена от Апелативен съд-Велико Търново, представляван от Я.Я.-адм.ръководител председател на ВтАпС, въззивна жалба, подадена от Върховен касационен съд на Република България, чрез процесуалния представител ю.к. З.С., и въззивна жалба, подадена от Окръжен съд-Велико Търново, представляван от Т.Д.-Н., и.ф. адм.ръководител-председател на ВтОС, всички против решение №733/07.06.2022г., постановено по гр.д.№2613/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които съответно: 1 / Прокуратурата на Република България, Окръжен съд-Велико Търново, Апелативен съд-Велико Търново и Върховен касационен съд са осъдени да заплатят солидарно на Г. П. С. сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок по пр.пр.№539/05г. по описа на Окръжна прокуратура, сл.д.№196/06г. по описа на ОСС-Велико Търново, НОХД №243/12г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, ВНОХД №70/16г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, НОХД №258/16г. по описа на ОС-Велико Търново, ВНОХД №372/18г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново и НД №157/20г. по описа на 3-то НО на ВКС, на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ; 2 / Прокуратурата на 1

Република България, Окръжен съд-Велико Търново, Апелативен съд-Велико Търново и Върховен касационен съд са осъдени да заплатят на адв.А. Г. П. сумата от 405 лв., възнаграждение за осъществената адвокатска защита на осн. чл.38, ал.2 от ЗА; 3/ Прокуратурата на Република България, Окръжен съд-Велико Търново, Апелативен съд-Велико Търново и Върховен касационен съд са осъдени да заплатят на Г. П. С. сумата от 10лв., представляваща направените по делото разноски, заплатена държавна такса, на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. Във всяка от жалбите се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същите подробни съображения. Претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове съответно против всеки от жалбоподателите, бъдат отхвърлени изцяло, евентуално, по втората и четвъртата от цитираните жалби, се претендира да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. По втората и третата от жалбите се претендират разноски.

Въззиваемият Г. П. С., редовно уведомен, не е депозирал отговори по жалбите в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

Въззивна жалба, подадена от Г. П. С. чрез процесуалния му представител адв.А.П., против решение №733/07.06.2022г., постановено по гр.д.№2613/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която са отхвърлени предявените от Г.

П. С. против Прокуратурата на Република България, Окръжен съд-Велико Търново, Апелативен съд-Велико Търново и Върховен касационен съд искове с пр.осн. чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за разликата над сумата от 2 500лв. до пълния предявен размер на претенцията от 60 000лв. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълния им размер, като се осъдят ответниците солидарно да му заплатя сумата, представляваща разликата над 2 500лв. до 60 000лв. Претендират се разноски.

Въззиваемите страни Окръжен съд-Велико Търново, Апелативен съдВелико Търново и Върховен касационен съд в депозираните отговори по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на ВОС в обжалваната му от ищеца част да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

Частна жалба, подадена от Г. П. С. чрез процесуалния му представител адв.А.П., против определение №3719/07.10.2022г., постановено по гр.д.

2

№2613/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е изменено на осн. чл.248 от ГПК решение №733/07.06.2022г., постановено по гр.д.№2613/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му относно разноските, като: 1 / е намален размерът на присъдените разноски за производството в полза на адв. А. Г. П. от 405 лв. на 16, 87 лв.; 2 / е осъден Г. П. С. да заплати на Върховен касационен съд на Република България сумата, представляваща разликата над 100лв. до 432лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението в обжалваните му части е неправилно по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата на Прокуратурата на Република България с пр.осн. чл.248 от ГПК/касаеща присъденото възнаграждение в размер на 405лв. по реда на чл.38, ал.2 от ЗА/ бъде оставена изцяло без уважение, а молбата на Върховен касационен съд с пр.осн. чл.248 от ГПК /касаеща искането на ВКС за присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.8 от ГПК/ бъде оставена без уважение в частта й за разликата над 100лв. до 432лв.

Въззиваемите страни Окръжен съд-Велико Търново и Върховен касационен съд на Република България в депозираните отговори по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК поддържат становище за нейната неоснователност и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.

Въззиваемите страни Прокуратурата на Република България и Апелативен съд-Велико Търново, редовно уведомени, не са депозирали отговори по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

По въззивните жалби.

В исковата си молба ищецът Г. П. С. излага, че с решение №46/20.10.2020г., постановено по н.д.№157/20г. по описа на ВКС, е приключило започналото против него с постановление от 05.04.2006г. по пр.пр.№539/05г. по описа на ОП-Велико Търново наказателно производство.

Общата продължителност на същото е била 14 години, 6 месеца и 15 дни.

Чрез тази продължителност е било нарушено правото му на разглеждане на делото в разумен срок. Правната му сфера е била засегната в значителна степен още с първия му разпит като свидетел, а не едва от привличането му като обвиняем през 2012г. Знанието за воденото против него производство предизвикало чувство на притеснение и несигурност от началото на досъдебното производство до приключване на делото. Чувството било подсилвано от факта, че много хора, с които имал работни и приятелски отношения през този период, са били разпитвани в досъдебното производство и в резултат от това са прекратили отношенията си с него, а някои и му отправяли вербални нападки, че не искат да имат работа с „престъпник“.

Продължителността на съдебно производство е довела до душевни страдания и притеснения, както и до трайни изменения на характера и личността му в негативен план, като резултат от невъзможността да получи стабилен правен 3 статут и съответно да съобрази и адаптира поведението си спрямо него.

Продължителната липса на правна сигурност е довела до невъзможност същият да се адаптира в обществото. Развил е недоверие в институциите, което му пречи в ежедневието. Пагубно му въздействало и това, че делото се движело в противоположни посоки.

С подадено на 10.03.2021г. заявление е поискал определяне на обезщетение за нарушаване правото му на гледане на делото в разумен срок.

Установените факти и обстоятелства в изготвения от ИВСС констативен протокол показват, че това му право е било нарушено. Било му е предложено от зам.министъра на правосъдието обезщетение в размер на 2 100лв., което предложение не приел. Така, защото размерът е изключително занижен, както и защото не бил съгласен с част от изводите по протокола, а именно, че относимият период е само 8 години, 9 месеца и 7 дни, като не следва да се включва този, през който против него не е имало все още повдигнато обвинение, и този, през който досъдебното производство е прекратено/3 години, 6 месеца и 18 дни/, това, че е прието, че делото е с фактическа и правна сложност, въпреки, че същото, макар и с голям обем, е с привидна фактическа и правна сложност. Голяма част от събраните доказателства са излишни, разследването е било бавно и лошо, това е усложнило и направило продължителна съдебната фаза, за голяма част от деянията е можело да се направи извод още в досъдебната фаза, че не съставляват престъпления и да се спести процесуално време по събиране и оценка на доказателства, свързани с тях. Само по себе си прекратяването/което не се ползва със стабилитет и явно е било незаконосъобразно/ за този период също е забавило окончателния съдебен акт.

Предвид изложеното претендира ответниците Прокуратурата на Република България, Окръжен съд-Велико Търново, Апелативен съд-Велико Търново и Върховен касационен съд да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за така претърпените неимуществени вреди, поради нарушаване правото му на гледане на делото в разумен срок.

Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения против него иск. Твърди, че същият е недопустим, т.к. няма данни, че е приключила процедурата по Глава IIIа от ЗСВ/че не е постигнато споразумение/. Евентуално твърди, че е изцяло неоснователен, т.к. прекомерната продължителност на наказателното производство е отчетена при определяне наказанието на ищеца по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като тази продължителност е била приета за изключително смекчаващо вината обстоятелство. Предвид горното и същият не би могъл да претендира обезщетение от нарушение на чл.6, §1 от КЗПЧОС. Евентуално подържа, че твърдените вреди са недоказани. Ако и ищецът да е изпитвал душевни болки и страдания, то те не са били с интензитет по-голям от нормалния, липсват данни продължителността да се е отразила на адаптацията му в обществото и 4 на трудовата му дейност. Евентуално поддържа, че претендираното обезщетение е изключително завишено, несъответстващо на принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, както и на социално-икономическите условия в страната.

Ответникът Окръжен съд-Велико Търново в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения против него иск.Твърди, че относимият период продължителност е 8 години, 9 месеца и 7 дни, чийто начален момент е привличането на ищеца като обвиняем и краен влизане в сила на съдебния акт, с който е приключило производството.

Всички действия, извършени преди началото на този период, не са засегнали в значима степен правната сфера на ищеца. Поддържа, че делото е било с висока фактическа и правна сложност, т.к. са ангажирани множество писмени доказателства, разпитани са множество свидетели, изслушани са експертизи, събирането на всички които е било необходимо за установяване по делото на обективната истина. Именно за нейното разкриване са били извършвани от досъдебните органи, прокуратурата и съдилищата множество процесуални действия, при които не са били налице забавяния, а напротив извършени са внимателно проучване и правилно провеждане на производствата. В случай, че се приеме, че е налице нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поддържа, че твърдените от ищеца вреди са недоказани, така и тяхната връзка с горепосоченото нарушение. Твърди и, че претендираното обезщетение е изключително завишено, несъответстващо на принципа на справедливост и присъждането му би довело до неоснователно обогатяване за ищеца.