Решение № 15234 от 30.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15234 гр. София, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20221110140147 по описа за 2022 година

Производството се води по искова молба на [фирма] срещу Т. С. Я., с която са предявени искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], а именно: сумата от 419.25 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 44.54 лв. – мораторна лихва за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2497/2021 г. по описа на РС – Перник.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на съсобственик на процесния имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за имота, като ответницата не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на договорно отношение с ищеца при твърдения, че не е собственик на 1/2 ид. ч. от имота, нито титуляр на ограничено вещно право върху него, както и че фактически не го е ползвала през исковия период. Оспорва приложимостта на общите условия на ищеца по отношение на нея.

Оспорва реалната доставка на топлинна енергия и нейната стойност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2497/2021 г. по описа на РС – Перник. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение от ответницата и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК.

Основателността на исковата претенция за стойността на доставената топлинна енергия, която е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, 1/2 от размера на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

В случая въпреки указаната му доказателствена тежест ищецът не доказва нито наличието на сключен нарочен писмен договор с ответницата Я. за доставка на топлинна енергия в процесния имот през исковия период, нито установява твърдението си, че през периода тя е била съсобственик, притежаващ 1/2 ид. ч. от имота, което да обоснове качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Доказателствените искания на ищеца за установяване съществуването на договорно правоотношение между страните са изцяло уважени чрез издаването на поисканите 3 бр. съдебни удостоверения, но при двукратно давана възможност той дори не е ги получил.

Въпреки това ищецът е представил Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти и Удостоверение за идентичност на адреси, видно от които през 1993 г. собствеността върху процесния имот е придобита от С.С. Р.. Недоказани обаче поради процесуална пасивност на ищцовото дружество са твърденията му, че ответницата Я. е наследник на посоченото лице, поради което не се установява тя да притежава 1/2 ид. ч. от собствеността върху имота.

2

Следователно ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест, разпределена с доклада на делото, да установи качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период и съответно – наличието на облигационна връзка с нея, което би му дало основание да претендира от нея 1/2 от задълженията за процесния имот.

Това обуславя неоснователност на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ срещу Я., респ. неоснователен е и искът за мораторна лихва, който има акцесорен характер.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възниква за ответницата. На същата се дължи сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство, което не надвишава нормативно установения минимум, поради което възражението на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.

Относно претенцията на ответницата за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство съдът намира следното:

В случая поради подаденото възражение от Я. /като длъжник по заповедното производство/ срещу вземанията по заповедта са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като така образуваното исково производство е продължение на заповедното производство. Следователно възражението няма самостоятелен характер и е само формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника. Ето защо съдът намира, че по заповедното производство не е налице акт по смисъла на чл. 81 ГПК, приключващ делото, и не е налице основание за присъждане на разноски в полза на подалия възражение длъжник.

Освен това възмездяването за дублираща се адвокатска защита – по подаване на възражение по чл. 414 ГПК и по защита срещу исковете по чл. 422 ГПК, е в разрез с принципа за добросъвестност /чл. 3 ГПК/. При тези съображения съдът счита, че на ответницата не се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], срещу Т. С. Я., ЕГН **********, с адрес: [адрес], искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], а именно: сумата от 419.25 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 44.54 лв. – мораторна лихва за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2497/2021 г. по описа на РС – Перник.

3

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], да заплати на Т. С. Я., ЕГН **********, с адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв. – разноски за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4