Решение № 2113 от 01.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2113 гр. София, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

Розалина Г. Ботева като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело № 20221100505579 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435- чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Районен съд гр. Монтана, взискател по изп. дело № 20191110401392 по описа на ДСИ при Софийския районен съд срещу постановлението от 11.1.2022г., с което е прекратено изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и са вдигнати наложените запори и възбрани.

Жалбоподателят заявява искане за отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно. Твърди, че в молбата за и образуване на изпълнителното дело е посочил всички способи за принудително изпълнение, като не е уведомен съдияизпълнителят да е извършил справка за имущественото състояние на длъжника или неговото семейство. Сочи, че не е получил нито едно съобщение от съдияизпълнителя да посочи друг способ за изпълнение. Според жалбоподателя, след като в молбата са посочени всички способи за принудително изпълнение, които да се извършат, взискателят е следвало да бъде уведомен, че същите са извършени не са дали резултат, съдия- изпълнителят е трябвало да му даде възможност да посочи друг способ за принудително изпълнение. Ето защо, жалбоподателят счита, че незаконосъобразно с обжалваното постановление изпълнителното производство е прекратено, поради което и заявява искане за отмяната му.

Насрещната страна по жалбата- длъжникът в изпълнителния процес Никола Георгиев Сталинов- не заявява становище по жалбата в законоустановения срок.

1

По делото са депозирани мотиви от ДСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. В мотивите ДСИ поддържа, че след връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника на 31.07.2020г., съдебният изпълнител е извършил справки за имущественото състояние на длъжника, като не е намерено имущество, върху което да се насочи изпълнението. Последната молба на взискателя за извършване на изпълнителни действия е обективирана във възлагателното писмо е от 17.09.2019г. От този момент взискателят не е предприел никакви действия.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя, взе предвид мотивите на ЧСИ и прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Подадената жалба от взискателя в изпълнителното производство е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 1, т. З ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните мотиви.

Изпълнително дело № 1392/ 2019г. по описа на ДСИ при СРС е образувано на 17.09.2019г. по възлагателно писмо на Районен съд гр. Монтана срещу длъжника Н.Г.С.- за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 10.09.2019г., издаден по НОХД № 1058/ 2019г. по описа на Районен съд гр. Монтана. С изпълнителния лист Н.Г.С. е осъден да заплати сумата 400 лева, представляваща глоба в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Монтана.

Във възлагателното писмо като изпълнителни способи са посочениизапор, възбрана, опис и публична продан на секвестеруеми движими вещи и недвижими имоти, и вземания от трети лица, които се издирят чрез цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 31.07.2020г.

С цел проучване на имущественото състояние на длъжника са направени справки за регистрирани трудови договори, регистрирани МПС, банкови сметки и сейфове на името на длъжника, недвижими имоти, собственост на длъжника.

Със запорно съобщение от 19.10.2020г., получено от третото задължено лице на 27.10.2020г., е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкова сметка в “Ю.Б.” АД.

С постановление от 11.1.2022г., след като е установил, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, е прекратил изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се 2 прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по право с изтичането на двугодишния срок, като постановлението на съдебния изпълнител се отнася единствено до прогласяване на вече настъпилото при осъществяване на съответните правно релевантни факти прекратяване. Движението на изпълнителното производство е в зависимост от поведението на взискателя, от това дали той е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал повтаряне на неуспешно приложени изпълнителни действия или предприемане на неизвършени такива. С оглед на това отсъствието на активност от страна на взискателя да отправи искане до съдебния изпълнител за предприемане на определени изпълнителни действия, продължило две години, е въведено от законодателя като основание, водещо до прекратяване на изпълнителното производство. В този смисъл от значение за срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е това дали е налице искане на взискателя за извършването на определено изпълнително действие, независимо от това дали съдебният изпълнител е пристъпил към осъществяване на поисканото действие по принудително изпълнение, което обстоятелство е от значение по въпроса за прекъсване на срока на погасителната давност относно вземането, но не и за обсъжданото прекратително основание.

Първото изпълнително действие, предприето от съдия- изпълнителя е извършено на 27.10.2020г. с налагането на запор върху вземането на длъжника по банкова сметка. Запорът се счита за наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, съгласно изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие. В т.см. постановките на Тълкувателно решение № 3/ 10.07.2017г. по тълк. дело № 3/ 2015г. на ВКС, ОСГТК, т. 5. В случай, че по сметките на длъжника няма наличност запорът може да бъде реализиран и вземането на взискателя да бъде удовлетворено след постъпването на суми по тези сметки. От налагането на запора до постановяване на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство не е изминал период от две години.

Ето защо, съдът приема, че по отношение на изпълнителното производство не е настъпило прекратяване по право, на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е настъпило прекратяване на изпълнителното производство и обжалваното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Волята на законодателя, заложена в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателякредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа 3 висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство- да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна последица- прекратяване на изпълнителното производство по право.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че обжалваното постановление, с което изпълнителното производство е прекратено, следва да бъде отменено.

Воден от горните мотиви Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановлението от 2022г. по изп. дело № 20191110401392 по описа на ДСИ при Софийския районен съд, с което е прекратено изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и са вдигнати наложените запори и възбрани.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4