Решение № 6974 от 04.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6974 гр. С, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110128132 по описа за 2021 година

Предявен е иск от “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника Н. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл...., че последния дължи на ищеца следните суми: сумата от 2434.83 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 18.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 372.75 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 09.12.2020 г.

Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно 18.00 лв. главница за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. и 4.14 лв. обезщетение за забава за периода от 31.12.2017 г. до 09.12.2020 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Н И“ ООД, като начисляваните месечни суми са 1 прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.

В срока за отговор, ответникът е депозирала такъв, който съдържа доводи по основателността на предявените искове.

Ответникът признава, че е собственик на процесния имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия през исковия период, от 2005 г. Оспорва обаче исковете, тъй като в жилището липсвали радиатори и измервателни уреди, както и поради това, че не е искал да му доставят топлинна енергия. В отговора се цитира името на А К, която според ответника е сключила споразумение с ищцовото дружество и с „Н“ ЕАД, които Г. оспорва да го обвързват. Отделно от това се твърди, че имотът до 2020 г. е бил необитаем, поради което не е използвана топлинна енергия.

В допълнение от назначения от съда адвокат на ответника във връзка с допуснатата му правна помощ по делото, е направено възражение за погасяване на част от вземанията по давност.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа предявените искове. Ответницата и третото лице помагач не се явяват и не изпращат представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-техническа експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 63899/2020 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 2434.83 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 18.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 372.75 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 09.12.2020 г., сумата от 18.00 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 18.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4.14 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 09.12.2020 г. С възражение от 19.04.2021 г. длъжникът е оспорил вземанията с мотив, че няма измервателни уреди, нито пък договор със заявителя.

Видно от договор за доброволна делба от 14.11.2011 г. с нотариална заверка на подписите от нотариус Р Д, рег.№... от РНК, ответникът е получил в дял процесния имот, представляващ ап.47, находящ се гр.С, ж.к.С бл.... както и още 3 недвижими имота. Самият имот е придобит от него преди това – на 27.01.2005 г. чрез покупко-продажба от Г К К и П К К, за което е съставен от нотариус Д Т, рег.№.. от РНК 2 нотариален акт №.., том І, рег.№..93, нот.дело №../2005 г.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ АД на клиенти в гр.С се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

На 02.09.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Н И” ООД. Договор с последното е сключен на 17.09.2002 г. По делото са представени доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР - договор № .../02.06.2017 г.

От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия период не е извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение поради липсата на предоставен достъп до имота.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период няма данни за извършени плащания.

Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Н” ЕАД, което е направило реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Посочено е, че в имота не се ползва топлоенергия за отопление, като липсват отоплителни тела, свързани към сградната инсталация. В същото време обаче, в жилището има отоплително тяло /щранг-лира/, за което не съществува техническа възможност за индивидуален отчет, а начислената за него топлоенергия е определена по изчислителен път съгласно Приложението към чл.61, ал.1 т.6.9 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и разпоредбата на т.6.5 в съответствие с определените от ФДР топлинна мощност от 580 W и екстраполация по максимален специфичен разход за сградата.

По отношение компонента от топлоенергията за БГВ е посочено, че през исковия период процесният имот е свързан със сградната инсталация за БГВ, но такъв разход е начисляван по норматив поради неосигурен достъп. При изсчисленията е съобразена разпоредбата на чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., а именно разпределяни са по 140 л. вода на денонощие при двама ползватели.

Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.

3

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 2434.83 лв. /отговора по занача № 4 след приспадане на вноските за дялово разпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска.

На първо място, видно от приетите като писмени даказателства договор за доброволна делба от 14.11.2011 г. и нотариален акт з апокупко-продажба от 27.01.2005 г., ответникът Н. П. Г. през исковия перид е бил едноличен собственик на процесния имот, представляващ ап.47, находящ се в гр.С, ж.к.С бл.31, вх.Б, ет.6. С оглед на това съдът намира, че Н. Г. притежава пасивна материална легитимация по иска по смисъла на чл.153 от ЗЕ – като собственик на топлоснабден имот, с което възниква облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия по силата на закона. В случая за пълнота на изложението следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона. В случая не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.

В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно- 4 техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г. за имота на ответника е доставена топлинна енергия на стойност 2434.83 лв.

Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу разпределената му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, нито пък, че ФДР е подала грешни данни.

Такива не са установени и от вещото лице.

Ответникът Г., като потребител на топлинна енергия в имот, находящ се в сграда – етажна собственост, макар и да не е използвал енергия за отопление и БГВ, на основание чл.153, ал.6 от ЗЕ, остава клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Именно в тази насока са и изводите на вещото лице, което е констатирало потребление единствено на топлоенергия, отдадена от отоплителното тяло в банята /щранг-лира/, за което не съществува техническа възможност за индивидуален отчет, а начислената за него топлоенергия е определена по изчислителен път съгласно Приложението към чл.61, ал.1 т.6.9 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и разпоредбата на т.6.5 в съответствие с определената от ФДР топлинна мощност – 580 W, и екстраполация по максимален специфичен разход за сградата. Освен това за конкретно начисленото потребление на БГВ следва да се посочи, че същото е определено по нормативен път доколкото ответникът не е изпълнил задължението си да осигури достъп за отчет на уредите за дялово разпределение.