Решение № 1976 от 18.09.2026, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1976

Кюстендил, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - IV състав, в съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

При секретар ЛИДИЯ СТОИЛОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА административно дело № 20267110700113 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

А. Б. Н., [ЕГН] от гр.Рила, [улица], чрез пълномощника адвокат Е. Д., съдебен адрес гр.Дупница, [улица], ет.3 оспорва заповед №РД-01-04-13/03.02.2026г. на кмета на Община Рила, с която е наредено да премахне незаконен строеж „Второстепенна постройка с предназначение - лятна кухня“, находящ се в УПИ VІІІ-333, кв.13 по плана на с.Смочево. Релевират се възражения за незаконосъобразност, свързани с неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски.

Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството по издаването на оспорения акт е започнало със съставянето на КА №4/15.10.2025г. от служители за контрол по строителството в Община Рила. От съдържанието на акта се установява, че в УПИ VІІІ-333, кв.13 по плана на с.Смочево, собственост на жалбоподателката /срав. нот.акт №3, т.І, д.№2/2016г./, е изградена второстепенна постройка с предназначение лятна кухня, разположена на имотната граница с УПИ VІІ-332 и УПИ VІ-259, кв.13 по плана на селото. Стената на строежа откъм УПИ VІІ-332 е съществуваща стена на постройка от съседния имот, а стената откъм УПИ VІ-259 – е плътна ограда между двата имота с височина 2.30м, като в участъка на строежа е задигната с тухлена зидария от итонг и общата височина е 2.80м. Част от югоизточната стена на постройката е плътна, изградена от зидария с итонг с широчина 0.58м и височина 2.10м. Част от конструкцията на строежа е дървена, състоящата се от дървени греди и колони. Гредите са захванати трайно към новоизградена бетонова площадка чрез метални планки и болтове. Бетоновата плоча е с размери около 4.45м/4.08м и дебелина 0.25 до 0.28м. Дървените гради на покрива стъпват на новоизградената зидария от итонг, върху оградата с УПИ VІ-259. Покривът е едноскатен с наклон към УПИ VІІІ-333 и е с височина от 2.30м до 2.80м. Изграден е от дървени греди и дъсчена обшивка, като е покрит от битумни керемиди. Налично е и коминно тяло на около 0.20см от съществуващата постройка в съседния УПИ VІІ-332. В постройката има изградено барбекю и мивка, с монтирани ВиК и електро инсталации. Констатирано е извършено незаконно строителство на строеж от шеста категория съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, без необходимите строителни книжа и документи, доколкото не е представено разрешение за строеж и проектно решение от инженер конструктор с указание за изпълнение на строежа, съгласно изискванията на чл.147, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ЗУТ.

За установяване годината на извършване на строителството е възложено и изготвено конструктивно обследване на строежа. Същият констатира много добро физическо състояние на обекта, с видимо нови и запазени дървени елементи, без времеви потъмнявания и следи от насекоми, без окисляване или ръжда по металните планки и анкерните болтове. С оглед това се прави извод за строителство в рамките на не повече от 3 години.

КА е съставен в присъствие на жалбоподателката, като в него е вписала възражение. Отделно е подадено такова с вх.№АО-04-01-9-18/21.10.2025г.

Въз основа на констатациите кметът на Община Рила издал оспорената заповед №РД-01-04-13/03.02.2026г., на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. С нея се нарежда на А. Б. Н. да премахне незаконен строеж „Второстепенна постройка с предназначение - лятна кухня“, находящ се в УПИ VІІІ-333, кв.13 по плана на с.Смочево. Мотивите са свързани с липса на строителни книжа и документи – разрешение за строеж, поради което същия е квалифицират като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Изготвена по делото е съдебно-техническа експертиза с вх.№2010/12.05.2026г. на в.л. В. С., която не се кредитира от съда, тъй като са направени изводи, които явно не съответстват на законовите норми, налице са съществени противоречия в констатациите на вещото лице, направени са необосновани с доказателствата по делото изводи. Експертизата е оспорена и от ответната страна.

Назначена, изготвена и приета по делото е повторна експертиза с вх.№3542/24.08.2026г., ведно с корекция с вх.№3637/04.09.2026г. на в.л.И. А.. Същата се кредитира от съда като обективна, обоснована, съобразена с правната регламентация и доказателствата по делото. Вещото лице сочи, че строежът се намира в УПИ VІІІ-333, кв.13 по плана на с.Смочево и е разположен на имотните граници с УПИ VІІ-332 и УПИ VІ-259, кв.13 по плана на селото. Конструкцията на строежа представлява дървен навес от дървени колони, дървени гради и дървена покривна конструкция с дъсчена обшивка и покритие от битумни керемиди. Дървените колони стъпват върху бетонова площадка с размери 4.85м/4.10м и видима дебелина 25 см. Колоните са захванати към площадката с метални планки и болтове. Размерите на строежа в план са 4.65м/3.40м. Дървеният покрив е едноскатен с височина отвътре 2.75м до 2.30м, с наклон към УПИ VІІІ-333. От едната страна стъпва върху задигната плътна ограда с УПИ VІ-259. Откъм УПИ VІІ-332 използва за стена изградена постройка в съседния имот. На тази стена е изградено барбекю с коминно тяло, а в дясно от него е монтирано кухненско обзавеждане – мивка, котлони и долен ред шкафове. В строежа са налични ВиК инсталация и електричество. Има поставени кухненски уреди и оборудване, обособена е зона за хранене и престой – маса и места за сядане. Отворената страна на строежа представлява начин на архитектурно пространствено оформяне, характерен за пространства, предназначени за сезонно използване и непосредствена връзка с дворното място. С оглед архитектурните, функционалните и пространствени характеристики вещото лице определя строежа като такъв от шеста категория и като лятна кухня от отворен тип, частично оградена от две страни с плътни стени и с отворена страна към дворното пространство.

В заключението е посочено още, че строежът е нанесен като навес в действащия кадастрален и регулационен план на селото от 1991г., както и в строителния план от 1991г., като на него тя е нанесена като съществуваща сграда, която не се предвижда да бъде запазена според плана. В с.з. експертът пояснява, че в целия застроителен план на селото няма нито една второстепенна постройка, нанесена като законна, т.е. да бъде нанесена с удебелени линии /вж. л.139/.

С оглед вида на строежа и категорията, към която спада вещото лице сочи, че е необходимо конструктивно решение от инженер конструктор по чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ и разрешение за строеж.

Във връзка с извадка от плана за регулация в обхвата на УПИ VІІІ-333 и съседните му УПИ от 1991г. и извадка от застроителен плана – окончателен проект в обхвата на същия УПИ и съседните му, вещото лице прави извода, че строежът е съществувал към 1991г., без обаче да може да отговори в същия ли вид.

По отношение въпроса за търпимостта на строежа експертът сочи, че за строежи – летни кухни към 1991г. е действал ЗТСУ и ППЗТСУ. Необходима за изграждане на такъв строеж е била декларация-съгласие от съседите. С оглед сега действащите разпоредби строежът не е търпим.

Събрани са гласни доказателства. Св.Сл.Н. сочи, че навесът е съществува още от детските му години, строен е от предишните собственици на имота, а А. го е поправила – сменени са циглите, лакирани са гредите, старите собственици са направили замазка на стария цимент. Винаги е имало ток и вода.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по реда на чл.168 от АПК и на основанията по чл.146 от АПК, съдът счита следното:

По своята правна същност заповед №РД-01-04-13/03.02.2026г. на кмета на Община Рила е индивидуален административен акт. Същата е издадена от компетентен орган по арг. от чл.225а, ал.1 във вр.с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, при спазване изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Проверката и анализът на събраните писмени доказателства установява спазване на процедурата по чл.225а, ал.2 от ЗУТ за констатиране на незаконно строителство. Годно доказателство в този аспект е КА №4/15.10.2025г. на длъжностните лица за контрол по строителството към Община Рила. При преценка на формалните изисквания относно съдържанието й, съдът констатира, че в същата има изложение на фактическите и правни основания за издаването й, поради което се явява мотивирана. Обектът има характеристиките на строеж шеста категория по см. на чл.137, ал.1, т.6 във вр.с чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ. Извършеното дължимо описание на незаконния строеж от административния орган отговаря на действителното състояние на обекта на място, тъй като съответства и на това, визирано в заключение вх.№3542/24.08.2026г., ведно с корекция с вх.№3637/04.09.2026г. на в.л.И. А..

Въведеното задължение по чл.225а, ал.2, изр.2 от ЗУТ за връчване на КА е изпълнено /същия е съставен в присъствие на жалбоподателката/. Не е нарушен принципа за всестранно, обективно и пълно изясняване на фактическата обстановка от значение за случая при гарантиране и на правата и интересите на участващите в производството страни. Събрани са относимите за спора доказателства. Фактите са анализирани всестранно и пълно. Изводите са базирани на установената действителност.

Съдът намира оспорената заповед и за материално законосъобразна. На първо място следва да се прецени характера на изградения обект, т.е дали същия представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и на второ място дали е незаконен по см. на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Събраният доказателствен материал по делото установява безспорно, че в УПИ VІІІ-333, кв.13 по плана на с.Смочево, обл.Кюстендил е извършено строителство, което има характеристиките на строеж по см. на §5, т.38, шеста категория по см. на чл.137, ал.1, т.6 във вр. с чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ. Съдът приема, че строежът представлява второстепенна постройка - лятна кухня от отворен тип, частично оградена с две плътни стени и с отворена страна към дворното място. Изводът се налага при преценка на установените от доказателствата по делото и заключението на вещото лице архитектурни, пространствени и функционални характеристики на обекта – в него има обособени кухненски кът с мивка, коминно тяло с барбекю, кухненски шкафове, обособена зона за хранене и отдих, снабден е с ток и вода. Разположен е на имотните и регулационни граници с УПИ VІІ-332 и УПИ VІ-259, кв.13 по плана селото и представлява като конструкция дървен навес – с дървени колони и едноскатен дървен покрив. Следователно за него се изисква издаване на разрешение на строеж и проектно решение от инженер конструктор с указание за изпълнение на строежа, съгласно изискванията на чл.147, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ЗУТ. Безспорно по делото е, че за процесното строителство няма строителни книжа и документи. Следователно правилен е извода на административния орган, че същия е незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Съдът приема с оглед събраните доказателства, че строежа не е търпим. Доказателства за годината на изграждането му не се събраха. Безспорно е, че към 1991г. е нанесен навес в действащия кадастрален и регулационен план на селото от 1991г., както и в строителния план от 1991г., като същия не се предвижда да бъде запазен според плана. Вещото лице в приетото заключение по делото прави извод, че строежът е съществувал към 1991г., без обаче да може да отговори в същия ли вид. Т.е. не може да се определи процесния строеж, описан в оспорената заповед е ли идентичен с този, съществувал към 1991г. Дори и да се приеме, че става въпрос за заварен строеж, на който е извършван през годините ремонт, то съдът счита, че същия не е търпим. Към него следва да намери приложение нормата на §16, ал.2 от ПР ЗУТ - незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. По делото не са налични доказателства обектът да е деклариран от собственика на имота към онзи момент, не е налице и декларация-съгласие от съседите /строежът е изграден на имотната граница с два съседни УПИ/, а и от заключението на в.л. Ив.А. се установява, че в целия застроителен план на селото няма нито една второстепенна постройка, нанесена като законна /да бъде нанесена с удебелени линии /вж. л.139/.