Решение № 83 от 10.04.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Велико Търново, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500441 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № Р-7/27.04.2023 година по гр. д. № 162/2020 година на Окръжен съд Велико Търново е прието за установено по отношение на „Унилик“ ЕООД, че писмено документиран Договор за прехвърляне на вземане (цесия) с дата 28.04.2016 година, изменен съгласно допълнително споразумение, писмено документирано като Анекс № 1/9.05.2016 година и допълнително споразумение, писмено документирано като Анекс № 2/9.05.2016 година, е нищожен като противоречащ на закона – чл. 26, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите, по предявения от името на „Спринк“ ЕООД-в несъстоятелност чрез синдика В. С. иск.

Решението е постановено при участието на привлеченото от ищеца по реда на чл.

219, ал. 1 от ГПК трето лице помагач – Национална агенция за приходите.

С посоченото решение „Унилик“ ЕООД е осъдено да за плати на „Спринк“ ЕООД-в несъстоятелност, представлявано от синдика В. С., сумата 1 100 лева – направени по производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Със същото решение „Унилик“ ЕООД е осъдено да заплати по бюджетната сметка на Окръжен съд Велико Търново сумата 40 000 лева – държавна такса върху цената на уважения иск.

1

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Т. З. – пълномощник на „Унилик“ ЕООД, против Решение № Р-7/27.04.2023 година по гр. д. № 162/2020 година на Окръжен съд Велико Търново. Във въззивната жалба се изтъква, че предявеният от „Спринк“ ЕООД-в несъстоятелност чрез временния синдик иск против „Унилик“ ЕООД за прогласяване нищожността на договора за продажба на вземане (цесия) от 28.04.2016 година поради невъзможен предмет и противоречие със закона е недопустим. Твърдените от ищеца обстоятелства следва да се квалифицират като такива, попадащи в особената хипотеза на чл.

647, ал. 1, точка 3 от Търговския закон. Исковете по чл. 645-647 от Търговския закон са специални отменителни искове по отношение на общата разпоредба на чл. 26 от Закона за задълженията и договорите, за които са предвидени преклузивни срокове за предявяване.

Ищецът поддържа, че сделката уврежда кредиторите в откритото по отношение на търговеца производство по несъстоятелност, поради което нейното атакуване е свързано изцяло с накърняване на масата на несъстоятелността. Исковете по чл. 26 от Закона за задълженията и договорите са недопустими поради липса на правен интерес – съществувала е възможност за предявяване на специалния отменителен иск по чл. 647 от Търговския закон. С Решение № 312/19.07.2018 година по т. д. № 83/2017 година на Окръжен съд Велико Търново е открито производство по несъстоятелност за „Спринк“ ЕООД.

Едногодишният срок по чл. 649, ал. 1 от Търговския закон за предявяване на иска по чл. 647 от Търговския закон е изтекъл на 19.07.2019 година, а настоящото производство е образувано през 2020 година.

Излагат се подробни съображения за сключен между „Унилик“ ЕООД и „Спринк“ ЕООД договор за факторинг, обективиран в Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 28.04.2016 година, Анекс № 1 и Анекс № 2/9.05.2016 година. Сочи се, че се касае се за законосъобразна сделка, която не е нищожна. Изтъкват се нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила от първостепенния съд. Според процесуалния представител на дружеството-жалбоподател съставът на Окръжен съд Велико Търново не е анализирал всестранно, пълно и обективно доказателствата по делото, вследствие на което относимите за спора факти не са изяснени.

Направено е искане да се постанови решение, с което да се обезсили Решение № Р-7/27.04.2023 година по гр. д. № 162/2020 година на Окръжен съд Велико Търново като недопустимо, при условията на евентуалност – да се отмени и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли предявения от „Спринк“ ЕООД-в несъстоятелност иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „Спринк“ ЕООД-в несъстоятелност, представлявано от синдика В. С., чрез адвокат Н. К., в който излага доводи за нейната неоснователност.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Спринк“ ЕООД-в несъстоятелност, представлявано от синдика В. С., в който развива съображения за нейната неоснователност.

2

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от Националната агенция за приходите.

В съдебно заседание процесуалните представители на „Спринк“ ЕООД-в несъстоятелност оспорват въззивната жалба.

Пред Апелативен съд Велико Търново представителят на Националната агенция за приходите оспорва жалбата.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 162/2020 година по описа на Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на предявени от „Спринк“ ЕООД-в несъстоятелност, представлявано от временния синдик В. С., против „Унилик“ ЕООД искове.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за прехвърляне на вземане (цесия), сключен на 28.04.2016 година между „Спринк“ ЕООД-в несъстоятелност – цедент, „Унилик“ ЕООД – цесионер, Анекс № 1/9.05.2016 година към договора за цесия, въз основа на които са прехвърлени всички вземания на „Спринк“ ЕООД-в несъстоятелност към Националната агенция за приходите, възникнали на основание прогласения за нищожен Ревизионен акт № Р-04000414002829091-001/5.04.2016 година, поправен с Ревизионен акт за поправка № П-04000416076795-003001/28.04.2016 година, издадени от органи по приходите при ТД Велико Търново на Националната агенция за приходите в размер на 4 092 599.69 лева поради липса на предмет на основание чл. 26, ал. 2, предложение първо от Закона за задълженията и договорите, при условията на евентуалност – да прогласи нищожността на договора за цесия и анекса към него като противоречащ на закона на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се излага, че с Решение № 312/19.07.2018 година по т. д.

(несъстоятелност) № 83/2017 година на Окръжен съд Велико Търново е обявена неплатежоспособността на „Спринк“ ЕООД, открито е производство по несъстоятелност за дружеството, В. С. е назначена за временен синдик. С влязло в сила Решение № 574/4.01.2019 година по адм. д. № 791/2018 година на Административен съд Велико Търново, потвърдено с Решение № 8036/29.05.2019 година по адм. д. № 1493/2019 година на Върховния административен съд, е прогласен за нищожен Ревизионен акт № Р04000414002829-091-001/5.04.2016 година, поправен с Ревизионен акт за поправка № П04000416076795-003-001/28.04.2016 година, издадени от органи по приходите при ТД Велико Търново на Националната агенция за приходите, потвърдени с Решение № 202/4.07.2016 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна 3 практика“ Велико Търново при ЦУ на Националната агенция за приходите в оспорваната част за посочените в исковата молба суми. На основание чл. 128 и следващи от Данъчноосигурителния процесуален кодекс недължимо платени или събрани суми за данъци и задължителни осигурителни вноски подлежат на възстановяване от органа по приходите. В Молба с вх. № 9519/16.10.2019 година, депозирана по т. д. № 83/2017 година на Окръжен съд Велико Търново, Националната агенция за приходите е посочила, че предварително събраните суми по обявения за нищожен ревизионен акт са в размер на 3 097 682.71 лева.

На 7.09.2019 година временният синдик на „Спринк“ ЕООД-в несъстоятелност депозирал искане до Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново за възстановяване на сумите по обявения за нищожен ревизионен акт. Трето лице (ответникът „Унилик“ ЕООД) е заявило самостоятелни права спрямо вземането на „Спринк“ ЕООД-в несъстоятелност и е поискало изплащане на сумите по прогласения за нищожен ревизионен акт на основание договор за цесия. Националната агенция за приходите отказала изплащане на сумата на дружеството-ответник и отказът е обжалван пред съда.

С Договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2016 година „Спринк“ ЕООД прехвърля на „Унилик“ ЕООД всички вземания на цедента към Националната агенция за приходите в случай на отмяна на посочения по-горе ревизионен акт като незаконосъобразен или прогласяването му за нищожен, в това число събрани от органа по приходите чрез прихващане или предварително изпълнение на ревизионния акт по реда на чл. 127 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в общ размер на 4 092 599.69 лева, ведно с дължимата законна лихва за забава. Страните уговорили продажна цена на вземането в размер на 1 000 000 лева, платима в четиринадесетдневен срок от сключване на договора по посочена от цедента банкова сметка. Цитира се клаузата на чл. 3.2. от договора за прехвърляне на вземане. С Анекс № 1/9.05.2016 година страните се споразумяват предмет на договора да са и вземанията към Националната агенция за приходите, възникнали на основание Ревизионен акт за поправка № П-04000416076795-003-001/28.04.2016 година. В анекса е отразено, че вземанията се прехвърлят в изпълнение на задълженията на „Спринк“ ЕООД към „Унилик“ ЕООД по Договор за продажба на зърно от 7.02.2013 година и допълнителни споразумения към него, които към датата на подписване на анекса са 1 100 000 лева. Представителите на страните по договора уговарят, че прехвърлителният ефект се смята за настъпил към датата на сключване на договора за цесия – 28.04.2016 година. Излагат се подробни съображения за нищожност на договора за цесия на основание чл. 26, ал. 2, предложение първо от Закона за задълженията и договорите поради липса на предмет (предмет на сделката са бъдещи вземания, неопределяеми към момента на нейното сключване) и чл. 26, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите като противоречащ на закона (забрана, регламентирана с чл. 190 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за прехвърляне на публични вземания). Към момента на депозиране на исковата молба сумите по обявения за нищожен ревизионен акт не са изплатени по особената банкова сметка, обслужваща производството по несъстоятелност на „Спринк“ ЕООД-в несъстоятелност, поради съществуващия спор за титуляря на вземането.

Обосновава се правния интерес от предявяване на исковете.

4

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от „Унилик“ ЕООД, представлявано от адвокат Д. З., с който прави възражение за неподсъдност на спора; оспорва исковете – развива съображения, че съобразно Анекс № 2/9.05.2016 година към Договора за прехвърляне на вземане от 28.04.2016 година между страните е възникнало правоотношение по договор за факторинг, а не по договор за цесия; излага аргументи, че сключената между страните сделка не попада в приложното поле на чл.

190, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

С Определение от 21.04.2021 година по гр. д. № 162/2020 година на Окръжен съд Велико Търново Националната агенция за приходите е конституирана като трето лице помагач на „Спринк“ ЕООД-в несъстоятелност.

В съдебно заседание пред първостепенния съд пълномощниците на „Унилик“ ЕООД оспорват предявените искове.

Пред Окръжен съд Велико Търново процесуалният представител

Националната агенция за приходите изразява становище за основателност на иска. на

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № Р-7/27.04.2023 година по гр. д. № 162/2020 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно.