Решение № 260105 от 19.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260105 19.04.2022 Година Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски

Окръжен съд, Търговско отделение, ХVІІ състав

На 10.03.2022 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Илияна Куцева-Гичева като разгледа докладваното от СЪДИЯТА търговско дело номер 796 по описа за 2020 година намери за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба вх. № 272321/9.12.20 г., предявена от П.В.М.

ЕГН ********** ***, чрез адв. Т.Г., против „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2 Ищцата П.В.М. ЕГН **********

*** моли ответното дружество „ЗАД

АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да бъде осъдено да им заплати обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, настъпило на 18.06.2019 г. в гр.

Асеновград, виновно причинено от Л.Д.Д. в качеството му на водач на л.а.“ФИАТ“, рег.№ ****, за което МПС към датата на настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, в размер на 100 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 18.06.2019 г. до окончателното плащане на сумите .

Твърди се в исковата молба, че на 18.06.2019 г. в гр. Асеновград, при управление на л.а. “ФИАТ“, рег.№ **** водачът Л.Д.Д. е нарушила правилата за движение по пътищата, като се е движила с несъобразена скорост и е блъснала ищцата, която като пешеходец е пресичала по пешеходна пътека, като вследствие на инцидента на ищцата са причинени телесни повреди.

За ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

За увреждащия лек автомобил .“ФИАТ“, рег.№ **** управляван от водача Л.Д.Д., била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователна дружество. Ищцата предявила претенция пред ответника за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 22.08.2019 г., по която застрахователят не се произнесъл в законовия срок и не изплатил обезщетение, с което ищцата обосновава интереса си от предявяване на съдебен иск против ответника.

В резултат на ПТП ищцата била получила следните телесни увреждания:

Фрактура на двата исшиадикуса и на симфезната част на дясната ос *** /фрактури на **** двустранно – таз/

Тежка черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание с оплаквания от световъртеж, замайване, залитане, нестабилна походка, загуба на равновесие;

Травма на окосмената част на главата с голям хематом;

Хронично посттравматично главоболие, увреждания на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия

Болка в гърба, кръста и таза ирадираща към краката с изтръпване в ходилата, както и други увреждания, подбробно описани в медицинските докумнети, представени към исковата молба.

И към момента ищцата имала силно ограничени и болезнени движения. Необходим й бил дълъг възстановителен процес, през който изпитвала ежедневни болки и страдания, които са пряка последица от настъпилото ПТП.

Ищцата била неимоверна затруднена и за най-елементарните ежедневни дейности.

Вследствие на уврежданията и дългия лечебен и възстановителен процес силно били засегнати и социалните й контакти. ПТП се отразило негативно и върху психичното й състояние, като ищцата многократно преживявала спомена за произшествието; трудно заспивала, често се будела нощем, изпитвала по-голямо от обичайното напрежение, силно безпокойство без видима причина, страх при излизане от дома, страх от автомобили и движение.

.

Като обезщетение за претърпените болки и страдания ищцата претендира сума в размер на 100 000 лв. ведно със законна лихва от датата на увреждането.

Ответното застрахователно дружество оспорва изцяло предявения иск.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, но се оспорва наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника.

Оспорва се наличието на всички елементи от фактическия състав на деликта – противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина /последната се предполага съгласно чл. 45 от ЗЗД до доказване на противното/.

Оспорва се настъпването на ПТП да е станало на пешеходна пътека, като се оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието.

Оспорва се наличието на противоправно поведение на водача на лекия автомобил Л.Д., в т.ч. и твърдението, че същата е управлявала автомобила с несъобразена скорост. Твърди се, че същата е поставена в ситуация, в която не е могла да предотврати настъпването на ПТП.

Оспорва се настъпването на всички вреди, описани в исковата молба, в частност че ищцата е имала загуба на съзнание. В тази връзка се оспорва съдържанието на амбулаторен лист № 002419/8.7.19 и етапна епикриза от 8.7.19 г.

Оспорва се наличието на пряка причинно-следствена връзка между ПТП и описаните в ИМ вреди. Евентуално, се възразява, че част от описаните увреждания се дължат на възрастови изменения, предшестващи / съпътстващи травми, и/или заболявания, некоректно проведено лечение, неспазен предписан режим.

Евентуално, се поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която като пешеходец е допринесла за настъпването на ПТП.

Твърди се, че същата е нарушила изискванията на чл. 113 и 114 от ЗДвП, като е предприела внезапно пресичане, без да спре и да се огледа, на непозволено място, не е съобразила поведението си с това на водача на лекия автомобил, въпреки че е имала възможност да го възприеме.

Освен това, ищцата е отказала хоспитализиране /видно от лист за преглед на пациент от 18.06.19 г. при д-р П.К. – хирург/, с което сама е поставила здравето си в опасност и е способствала за удължаване на лечебния и възстановителен период, респ. за вида и степента на вредите.

С оглед наличието на съпричиняване, ответникът претендира в случай, че искът бъде приет за основателен, дължимото обезщетение да бъде намалено съобразно чл. 51, ал.2 от ЗЗД.

Оспорват се претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди като прекалено завишен и неотговарящ на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Оспорва се претенцията за законна лихва с начална дата 18.06.19 г., като се възразява, че застрахователят изпада в забава след изтичане на законоустановения срок, в който следва да се произнесе.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

Искът по чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е процесуално допустим , тъй като е предявен след отправена покана от пострадалата до застрахователя, получена на 22.08.2019 г. / л.12-13 от делото/ и при липса на произнасяне в законоустановения срок, с което спазено изискването на чл.432, ал.1, вр.чл.380 КЗ.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

Не се формира спор по делото, а и е документално установено с представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 34/2019, съставен от служител при ОД на МВР-Пловдив, РУ Асеновград, че на 18.06.2019 г. в гр. Асеновград, на ул.Цар Иван Асен ІІ, при управление на л.а.

“ФИАТ“, рег.№ ****, водачът Л.Д.Д. удря пешеходката П.В.М..

За състоялото се ПТП е образувано ДП № 462/2019 г. по описа на РУ-Асеновград при ОДМВР-Пловдив за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр.чл.342, ал.1 НК. Липсват данни към приключване на устните състезания да е внесен обвинителен акт в съда.

Безспорно се явява между страните обстоятелството за наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на управляваното от водача “ФИАТ“, рег.№ ****, валидно към датата на произшествието.

Спорни по делото са въпросите за : механизма на настъпване на ПТП, наличие на противоправно поведение на водача на МПС, довело до ПТП, респ. до телесните увреждания на ищцата; наличие на твърдяните в исковата молба болки и страдания, подлежащи на обезщетяване като настъпили неимуществени вреди, наличие на пряка причинно-следствена връзка между вредите и ПТП; наличие на съпричиняване от страна на ищцата; размера на евентуално дължимите обезщетения за неимуществени вреди предвид съответствие с принципа за справедливост.

Относно механизма на ПТП:

Събраните в тази насока допустими доказателства са приетите като част от преписката по образуваното досъдебно наказателно производство протокол за оглед на местопроизшествие като официален документ, отразяващ непосредствени фактически констатации на съставилото го длъжностно лице. Не са допустими доказателства писмените обяснения и свидетелските показания на очевидец, който не е разпитан като свидетел в настоящото производство, нито изготвеното за целите на наказателното производство експертно заключение.

В рамките на настоящото исково производство като доказателства са събрани показанията на водача Л.Д. и заключението на назначената автотехническа експертиза.

В показанията си, дадени пред настоящия съд, водачът Л.Д. излага следните твърдения във връзка с обстоятелствата, при които е настъпило произшествието: Свидетелят се е движила в гр.Асеновград по Кърджалийския път и завила към

Полицията. В тази част на града имало синя зона, поради което карала бавно.

Платното имало две ленти за движение, като част от дясната лента била заета от коли, паркирали в синя зона. Преди пешеходната пътека погледнала към левия тротоар. Видимостта била добра. Нямало хора, които да се канят да пресичат. Преди пешеходната пътека настъпила спирачката, за да отбие скоростта, тъй като имало спряла кола, за да огледа барчето, което се намирало там- от дясно на самата пешеходна пътека. Преди това, видяла ищцата, която била на тротоара отдясно след пешеходната пътека и разговаряла с двама души, между две коли в синята зона. Тя била с гръб към уличното платно. Обърнала се рязко и без да се огледа започнала да пресича след пешеходната пътека, косо на свидетелката, тичайки през цялата улица право към автомобила й. Свидетелката се движила крайно в ляво до мантинелата и между нея и другите автомобили имало много голямо разстояние. Натиснала спирачката и в следващия момент ищцата буквално „плонжирала“ върху капака на колата. Колата спряла веднага, щом натиснала спирачките, защото се движила с 10 км.ч. Твърди, че не тя ударила ищцата, а последната скочила върху автомобила. Свидетелката била в шок от случилото се, защото не могла да предвиди, че ищцата ще скочи върху колата. Счупила мигача, напукала фара, а чантата, която тя носела в дясната си ръка, се изсулила от ръката ѝ и ударила горната част на предното стъкло и направила голяма вдлъбнатина. След това ищцата започнала да се избутва от капака на колата, претърколила се и „спретнала един спектакъл“. Била контактна, в съзнание.

Донесли ѝ един стол и тя на чуци-крак седнала на стола и попитала къде ѝ е чантата. Свидетелката я попитала: „Госпожо, защо изтичахте и се хвърлихте на колата?“, а тя отговорила: „Няма нищо. Аз се извинявам, няма нищо.“.

Свидетелката твърди, че спряла колата, когато видяла ищцата на платното, но тя се хвърлила върху колата.

Твърди също, че е подминала доста пешеходната пътека, когато ищцата се „метнала“ на колата й. Натиснала педала на спирачката преди пешеходната пътека и леко го отпуснала. Преминала пешеходната пътека когато видяла, че няма хора, които да пресичат, и след това, като видяла ищцата, отново започнала да отбива скоростта. Когато ищцата се „забила директно в колата“, Д. рязко спряла.

Свидетелят заявява, че добре познава този участък от пътя, защото всеки ден минавала по два пъти от там.