Решение № 162 от 14.06.2021, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш

Е Н И Е

14.06.2021 г.

Номер

162 2 0 2 1 година гр. Кюстендил

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският административен съд на осемнадесети май 2 0 2

1 година в открито заседание в следния състав:

Административен съдия:

ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

Секретар: Антоанета Масларска

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски административно дело № 448 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 27 ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по жалба от „К.Х.И.“ ООД, чрез представляващия го управител К.А.Я.действащо като правоприемник на ЕТ „“ – заличен търговец, със седалище и адрес на управление:***, като предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Акт за установяване на публично държавно вземане № 10/312/02547/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8443/04.09.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”, с който на жалбоподателят е определено да възстанови публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., на основание т. 8.1, във вр. с т. 4.12 и т. 4.18 от Договор № 10/312//02547 от 16.10.2014 г. и чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. във връзка с неизпълнението на чл. 2, чл. 16 ал. 1 и 2 от Наредбата и Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. /обн. ДВ, бр.

69/30.08.2019 г./ и публикуван на електронната страница на ДФ „Земеделие“. В жалбата по същество се поддържа, че атакуваният административен акт е неправилен, издаден при допуснати нарушения на материалния закон и административно – производствените правила. С изложените в жалбата мотиви жалбоподателят прави искане за постановяване на решение, с което да бъде отменен оспорваният административен акт. Претендира разноски по делото. Представя писмено становище.

Ответникът - Изпълнителният директор на ДФ ”Земеделие” София, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, а оспорения акт за правилно издаден. Претендира сторените разноски по делото, съгласно представените доказателства за това. Представя и писмени бележки.

По делото е допусната и приета съдебно – икономическа експертиза, изготвена от в.л. Н.С., оспорена от процесуалния представител на жалбоподателя в частта за процентите, касаещи заетите работни места, която съдът приема за коректно изготвена и съдът ще я кредитира като такава.

Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията са следните:

„К.Х.И.“ ООД, като правоприемник на ЕТ „К.Я.-К.Х.“, изпълнява договор с ДФ „Земеделие“ № 10/312/02547 от 03.10.2014 г. с предмет „Изграждане на къща за гости с механа“ в гр. Сапарева баня, общ. Сапарева баня, област Кюстендил“ по мярка 312 „ Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Същият е регистриран в ИСАК с УРН 602396.

Съгласно представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план, са залегнали финансови показатели на базата, на които проектът е определен като допустим, сключен е договор и е изплатена финансова помощ по него в размер общо на 391 160.00 лева.

След извършена проверка на място на 27.06.2019 г. след плащане по проект от 16.10.2014 г. и след извършени допълнителни административни проверки е установено следното:

За първата година от изпълнението на бизнес – плана 2016 г. е заложено да се поддържат постоянна годишна заетост за общо 5 работни места. При проверката са установени в регистъра на НАП и след изчисление, че за цялата 2016 г. бенефициентът е извършвал и поддържал здравно и социално осигуряване за 4.58 броя средно годишно заети лица за изпълнение на заложените в бизнес – плана 5 работни места.

За втората година от изпълнението на бизнес - плана 2017 г. е заложено да се поддържат постоянна годишна заетост за общо 5 работни места. При проверката са установени в регистъра на НАП и след изчисление, че за цялата 2017 г. бенефициентът е извършвал и поддържал здравно и социално осигуряване за 4.17 броя средно годишно заети лица за изпълнение на заложените в бизнес – плана 5 работни места.

За третата година от изпълнението на бизнес – плана 2018 г. е заложено да се поддържат постоянна годишна заетост за общо 5 работни места. При проверката са установени в регистъра на НАП и след изчисление, че за цялата 2018 г. бенефициентът е извършвал и поддържал здравно и социално осигуряване за 5.00 броя средно годишно заети лица от заложени по бизнес – плана 5 работни места.

За целият проверяван период, представляващ три пълни финансови години, е установено изпълнение от 93.33% от заложената в бизнес плана заетост или неизпълнение, представляващо 6.67% от заложените показатели.

Общо изплатената сума, представляваща сбор от плащания по проекта е в размер на 391 160.00 лева.

Съгласно т. 4.12 от договор за подпомагане № 10/312/02547 от 16.10.2014 г. изрично фиксира задължение: „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи.

Съгласно т. 4.18 от същия договор е заложено, че: „Ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор“, а в чл. 16 ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. е фиксирано, че „Бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително – монтажни работи – за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2“.

Определената сума за възстановяване от бенефициента е в размер на 19 558.00 лв., което представлява 5% от предоставената финансова помощ по договора.

С Уведомително писмо изх. № 01-6500/8443/23.10.2019 г. на ИД на ДФ „Земеделие“, позовавайки се на основание т. 4.12 и т. 4.18 от Договор № 10/312/02547 от 16.10.2014 г. и чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/2008 г., на осн. т.

8.1, във връзка с неизпълнението на т. 4.12 и т. 4.18 от договора и чл. 16 ал.

2 от Наредбата и публикуваните в бр. 69 от 30.08.2019 г. на Държавен вестник, „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., уведомява ЕТ „К.Я.-К.Х.“, че ще му бъде наложена финансова санкция в размер на 5 % от предоставената финасова помощ по договора. К.А.Я.като управител на ЕТ, е уведомен за открито производство по издаване на Акта за установяване на публично държавно вземане, съгласно чл. 26 ал. 1 от АПК във вр. с чл. 34 ал. 3 от АПК. В писмото са посочени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ, като й е дадена възможност да се предостави допълнителна информация в съответствие с чл. 34 ал. 3 от АПК или да изложи своите писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане, със съответните доказателства за това. Същото е връчено на 31.10.2019 г. С писмо с вх. № 01-6500/8443/1/14.11.2019 г. Янев е възразил срещу издаването на АУПДВ, като е изложил мотиви за това.

Административният орган е разгледал направените възражения, но е приел същите за неоснователни, като е изложил подробни мотиви за това.

За горното е бил издаден и оспореният АУПДВ № 10/312/02547/3/01/04/01 от 04.09.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”.

Обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган по силата на чл. 27 ал.

3 и ал. 4 от ЗПЗП, съгласно които Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

Съгласно чл. 162 ал. 2 т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на ЕС. С оглед на чл. 166 ал. 1 от ДОПК, в който е прието, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен ред, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая, по силата на чл. 27 ал. 3 от ЗПЗП, компетентният орган е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11 ал. 2 т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФ ”Земеделие”. Процесният акт е издаден от Изпълнителния директор на фонда, който по силата на чл. 20а от ЗПЗП е Изпълнителен директор на Разплащателната агенция и на основание ал. 2 от нея организира и ръководи дейността й.

Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. АУПДВ съдържа фактически и правни основания за съществуването на държавното вземане, които са задължителен реквизит на акта по чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, съобразен е с Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., в съответствие с приложимия процесуален и материален закон. Административният орган е спазил разпоредбата на чл. 26 ал. 1 от АПК, като е уведомил адресата на издадения впоследствие акт, за започналото производство по издаването му, какви са констатираните обстоятелства и какъв е характера на производството. Спазена е и разпоредбата на чл. 34 от АПК, като е дадена възможност на Янев да представи възражение и допълнителни доказателства, като с това и е дадена възможност да реализира правото си на защита в административното производство. Същият е възразил с писмо вх. № 01-6500/8443/1/ от 14.11.2019 г. Административният орган не е приел за основателна постъпилата допълнителна информация, тъй като със същата не се представят нови факти и обстоятелства, като подробно се е е обосновал защо не я приема, обсъждайки всяко едно от направените възражения.

Съгласно § 4 ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Такова е предвидено в чл. 27 ал. 7 от ЗПЗП /нова, ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г., вкл. и към датата на издаване на оспорения АУПДВ – 04.09.2020 г./. Съгласно чл. 27 ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс. На основание § 35 ал. 3 от ПРЗ към ЗИД на ЗПЗП е издадена Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Договорът, във връзка с чието изпълнение е издаден АУПДВ е сключен на 16.10.2014 г., като цялата процедура по отпускане на помощта, изпълнението, извършените проверки, окончателното плащане и констатиране на нарушенията в изплънение на договора след изплащане на помощта, е осъществена по приложението на Наредба № 29/11.08.2008 г. Относимата материалноправна уредба е тази по ЗПЗП, респективно посочената наредба. В съответствие с приложимия материален закон, органът правилно е приел, че констатираните нарушения са такива по договора за финансово подпомагане и приложимата наредба, като изрично е цитирал и съответните разпоредби и е извършил анализ на фактите спрямо тях.

Разпечатката съдържа 40 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f59a375f-36e8-4168-a481-c81b2765e376