Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9101 от 10.08.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3547/2022
Вид
Решение № 9101
Подписан
10.08.2022
Състав
АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 9101 гр. София, 10.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110103547 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от В. Т. Г. срещу „.....“ ЕАД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3394 лв., от които 853 лева, представляваща главница и 2541, представляваща лихва за забава, дължими по кредит с вид „Придобивания на вземане по кредити“ № 667627/01.10.2015 г., която сума ответникът е придобил въз основа на договор за цесия от „..“ АД на 16.11.2010 г.

В исковата молба ищецът излага, че при направена справка за кредитна задлъжнялост в Централен кредитен регистър на Българска народна банка с изх. № БНБ – 137326/30.12.2021 г. разбрал, че ответникът е подал информация за дължим кредит в размер на 3394 лева.

Ищецът излага, че ответникът е придобил вземането по процесния кредит въз основа на договор за цесия, който договор обаче нямал действие спрямо него поради ненадлежно уведомяване от цедента на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Евентуално заявява, че процесното вземане е погасено по давност, като с оглед липсата на информация за цедираното задължение сочи, че тази давност е започнала да тече от 01.10.2015 г., видно от справката на Централния кредитен регистър. Излага, че правния му интерес от предявяване на настоящия иск е обусловен от законовата възможност сам да определи обема и размера на защитата си, както и дали и кога да предприеме такава.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че в изпълнение на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е изпратил до ищеца уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦ–П– ИАМ/2232999 от 06.10.2015 г. от името на цедента „Изи Мениджмънт“ АД, като писмото е получено лично от длъжника. Заявява, че след образуване на изпълнителното производство са извършени редица изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на погасителната 5–годишна давност – запори на банкова сметка, описи на движимо 1 имущество, с оглед на което оспорва твърдението на ищеца, че взискателят – ответник в настоящото производство, е бездействал и вземането е погасено. Уточнява, че за да се приеме, че е изтекъл давностният срок, не следва определените изпълнителни способи да са последвани от извършването на успешни изпълнителни действия, а от значение е само кредиторовата пасивност. Отделно от това сочи, че ищецът е извършвал плащания по задълженията си, което ответникът приема за недвусмислени конклудентни действия по признание на усвоената и дължима заемна сума по договора за кредит. Ищецът е извършил плащане, като е посочил и конкретно основание при заплащане на дължимата сума, като плащането е извършено по сметка на дружеството, което от своя страна ответникът сочи, че води до извод за знание за извършената цесия.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е предявил иска си срещу ответника поради обстоятелството, че в Централния кредитен регистър фигурира обстоятелството, че същият има задължение по кредит № 667627/01.10.2015 г. към ответника. От твърденията в отговора на исковата молба и представните доказателства става ясно, че вземане срещу ищеца по договор за паричен заем № 2232999/23.01.2015 г. е било цедирано на ответника и по отношение на него е било предприето принудително изпълнение, като е било образувано изп. д. № 809/2017 г. на ЧСИ Елица Христова (прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия и образувано изп. д. № 20188440400551 на ЧСИ Стоян Якимов) въз основа на изпълнителен лист от 09.10.2017 г. на РС Дупница, касаещ вземания по договор за паричен заем № 2232999/23.01.2015 г. Поради това съдът приема, че представените от ответника доказателства и твърдения са неотносими, доколкото с предявения иск се претендира недължимостта на суми по договор за кредит № 667627/01.10.2015 г.

Погасителната давност за вземанията, произтичащи от договор за кредит, които не са периодични вземания съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС е 5-годишната. Така съдът намира, че по отношение на вземанията, произтичащи от договор за кредит № 667627/01.10.2015 г., давността е изтекла към 01.10.2020 г. Въпреки че в тежест на ответника по делото бе разпределена доказателствена тежест д а установи, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД, същият не е сторил това, поради което следва да понесе неблагоприятните последици от това, а именно уважаване на предявения отрицателен установителен иск.

При този изход на спора на основание право на разноски има ищеца, който е сторила разноски за държавна такса в размер на 135,76 лева и 500 лева за адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.

Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Т. Г. , ЕГН **********, срещу „.....“ ЕАД, ЕИК 203670940, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че В. Т. Г. не дължи на „.....“ ЕАД сумата от 3394 лв., от които 853 лева, представляваща главница и 2541 лева, представляваща лихва за забава, дължими по кредит с вид „Придобивания на вземане по кредити“ № 667627/01.10.2015 г., която сума ответникът е придобил въз основа на договор за цесия от „..“ АД на 16.11.2010 г.

ОСЪЖДА „.....“ ЕАД, ЕИК 203670940, да заплати на В. Т. Г. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 635,76 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3