Решение № 1298 от 23.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1298 гр. Пловдив, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. Г. Калибацев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от И. Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20225330202382 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0444-000006/28.03.2022г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, Пето РУ Пловдив, с което на И. В. И., ЕГН: **********, на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в жалбата си и допълнително депозирано становище оспорва по същество вмененото му нарушение и излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП. Прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна – РУ „Полиция“ 05 Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В молба-становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на НП. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и прави искане за намаляването му до нормативно определения минимален размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с 1 направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 23.12.2021 г. от св.К. А. Н., на длъжност „*****“ при Пето РУ Пловдив, била наложена глоба с фиш за извършено от жалбоподателя И. В. И. нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, срещу която последният направил писмено възражение.

Предвид на това, на 11.01.2022г. св.Н. съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков № 157528/11.01.2022г. за това, че на 23.12.2022г. около 09:50 часа в гр.Пловдив, ул.“Димитър Ризов“ до бл.235, жалбоподателя паркирал лек автомобил с рег.№ ***** в зоната на пътен знак В-27, който забранява спирането и паркирането. Актосъставителят приел, че с поведението си И. е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП.

В законоустановения срок било депозирано възражение срещу акта по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление № 22-0444-000006/28.03.2022г., с което на жалбоподателя е наложена на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитана актосъставителя К. А. Н., която потвърждава авторството на съставения от нея акт, констатираното в АУАН, както и датата на съставянето му и датата на нарушението. Съдът кредитира показанията на актосъставителя като последователни и обективни.

При така изложената по делото фактическа обстановка и с оглед събрания доказателствен материал, съдът намира следното от правна страна:

Съдът намира, че са налице категорични доказателства за несъобразяване на поведението на водача с установената с пътен знак забрана за престои и паркиране на посоченото в акта и НП място.

Въпреки това, настоящата съдебна инстанция констатира след извършена служебна проверка, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН, водещо до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице и обуславящо незаконосъобразност на издаденото въз 2 основа на акта Наказателно постановление.

В случая се установява, че АУАН не съдържа коректната дата на нарушението, за което е ангажираната административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Актосъставителят е приел и вписал в своя административен акт за дата на извършеното от жалбоподателя нарушение датата 23.12.2022г. Видно от съдържанието на АУАН обаче, същият е съставен на 11.01.2022г. При тези изрично обективирани дати, който бяха потвърдени в хода на съдебното следствие в настоящото производство от св.К. Н. /актосъставител/, несъмнено се вижда, че датата на АУАН предхожда тази на извършване на самото деяние, определено като административно нарушение. От една страна това е довело до неизпълнение на формалните изисквания за съдържанието на акта, в частност на изискванията на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, касаещи визиране на датата на извършване на нарушението, тъй като макар и посочена, същата е неправилно определена.

Това нарушение от своя страна е довело и до противоречие с даденото в НП фактическо описание на административното нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено, както и не отговаря на представения по делото доказателствен материал.

Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, с който се слага началото на това производство и който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи на връзката между инкриминираното деяние и лицето, констатирано като нарушител. Срещу тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл точното, ясното и коректното посочване на всички обстоятелства на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на административнонаказателното производство, т.е към момента на съставяне на АУАН.

Датата на извършване е съставомерен признак на административното нарушение, относно който следва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице, както и за обезпечаване преценката на 3 съда по същество в рамките на осъществения контрол за законосъобразност, и затова тя следва не само да се сочи безпротиворечиво в АУАН и в НП, но и да е правилно определена от актосъставителя и от наказващия орган. Точното и недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит на АУАН, съответно на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказано по административноправен ред. От друга страна, точното посочване на датата на извършване на нарушението безспорно е от значение за проверката относно спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и в този смисъл липсата или неточното посочване препятства извършването на тази проверка. Следва да се посочи, че предвид правораздавателния характер на наказателните постановления, тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, още по-малко, да бъдат извличани по тълкувателен път от съдържанието на други документи по преписката.

Предвид това и гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По силата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебното производство по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя от страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0444-000006/28.03.2022г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, Пето РУ Пловдив, с което на И. В. И., ЕГН: **********, на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

4

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5