Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 12695 от 11.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 6706/2025
Вид
Определение № 12695
Подписан
11.06.2026
В сила
11.06.2026
Състав
Петър Теодосиев, Петя Георгиева, Светослав Василев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12695 гр. София, 11.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100506706 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 423, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по възражение с вх.№ 249893/2024 г. против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 31492/2023 г. на СРС, ГО, 155 състав.

Излагат се доводи, че заповедта не е била връчена надлежно и поради това не е могъл да упражни правото си да подаде възражение по чл.414 от ГПК. Поддържа се, че при връчването на заповедта не са спазени разпоредбите на чл.47, ал.1-5 от ГПК. От разписка от 30.11.2023 г. е видно, че връчването в т.ч. по реда на чл.47, ал.1 от ГПК е предприето на погрешен адрес (ап.18, а не ап.17), а връчването в изпълнение на разпореждане на съда от 02.02.2024 г. по настоящия адрес не е по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. Поддържа се, че не е спазена разпоредбата на чл.47, ал.1 – 5 от ГПК, тъй като не е било удостоверено, че адресатът не се е явил в съда за да получи книжата и е предприето връчване по настоящ адрес, но не по реда на ал.1 и ал.2 от чл.47 на ГПК.

В срока за отговор „Топлофикация София“ ЕАД оспорва възражението.

Софийският градски съд, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, прие от фактическа и правна страна следното:

С разпоредбата на чл. 423, ал.1 ГПК се предвижда възможност длъжникът по заповед за изпълнение, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, да подаде възражение до въззивния съд в срока по чл.414 от ГПК, когато са налице някои от обстоятелствата по чл.423, ал.1, т.1-4 от ГПК. В процесния случай длъжникът се позовава на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, като навежда твърдения за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. Когато длъжникът твърди, че не е могъл да подаде възражение срещу заповедта поради ненадлежно връчване на същата, приложимият ред за защита е този по чл. 423 ГПК.

Видно от приложеното в цялост частно гражданско дело по описа на СРС, ГО, 155 1 състав по заявление на „Топлофикация София“ ЕАД против длъжника К. Н. С. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.10.2023 г. за вземания за неизплатени суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот аб. № 305820 и за дялово разпределение, за период от м.май 2020 г. – м.април 2022 г., както лихви върху главниците и разноски в заповедното производство. С разпореждане №41941 от 19.03.2024 г. съдът е разпоредил да се издаде и изпълнителен лист, като е приел за редовно връчването на заповедта за изпълнение със съобщение до длъжника, изпратено на настоящия му адрес (л.21 от първоинстанционното дело). Видно от съобщение от 10.10.2023 г. заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на длъжника на адрес гр.София, ж.к.**** (съвпадащ с адреса на длъжника от заявлението). Връчителят е удостоверил, че адресатът в продължение на един месец не може да бъде намерен на адреса, както и на кои дати го е посещавал, и не се е намерило лице, което е съгласно да получи съобщението; както и че е събрал данни, че адресатът не живее на адреса и източника на тези данни в съответствие с разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК, като е залепил уведомление на входната врата на ап.18 (видно от разписка от уведомление (л.15 от делото). С разпореждане от 02.02.2024 г. и след изтичане на срока по чл.47, ал.2 от ГПК, районният съд е разпоредил връчване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК по настоящ адрес на длъжника след изготвената справка от НБДН (л.16). От същата се установява, че посочения в заявлението адрес не съвпада, нито с постоянния (относно номер на апартамент), нито с настоящия адрес на длъжника. Видно от разписка от съобщение изпратено до длъжника на адрес гр.София, ж.к.****, ап. 17, адресът е бил посетен на посочените дати и е установено, че в този вход и етаж няма ап.17, а ап.39 и по данни на съсед (с посочени имена) адресатът не живее и в ап.39.

При тези данни – връчването на съобщението със заповед за изпълнение на длъжника не е било осъществено на нито един от регистрираните му адреси (посочвани са погрешни номера на апартамент), освен това връчването по настоящия адрес не е било предприето по реда на чл.47, ал.1 ГПК със залепване на уведомление. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК съобщението се счита връчено след изтичане на двуседмичен срок по ал.2, посочен в уведомлението, поради което липсата на такова залепване опорочава връчването по този ред.

Районният съд е приел заповедта за изпълнение за редовно връчена и на 19.03.2024 г. е разпоредил издаването на изпълнителен лист

На 22.07.2024 г. на длъжника е връчено съобщение с изх.№ 121866/25.05.2024 г. за образуване на изпълнително дело №20248600401304 по описа на ЧСИ с рег.№860 на КЧСИ В.М., възоснова на издадения изпълнителен лист. В едномесечния срок по чл.423, ал.1 от ГПК той е подал настоящето възражение (с вх.№249893/01.08.2024г.) пред въззивния съд.

Софийският градски съд намира, че в процеса по връчване на заповед за изпълнение районния съд е процедирал неправилно, в противоречие с правилата за връчване на съобщения и призовки, уредени в глава Шеста от ГПК. При преценка редовността на връчването, следва да се разграничават хипотезите на връчване по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. В разглеждания случай връчването е предприето на адрес, посочен в заявлението, като 2 след получени сведения, че ответникът не живее на адреса, връчителят е залепил уведомление. След извършената справка в НБДН обаче е установено, че този адрес не съвпада с постоянния или настоящия адрес на длъжника. Връчването чрез залепване на уведомление е възможно само на регистрирания настоящ адрес или на регистрирания постоянен адрес. Залепването на уведомление на друго място е без правно значение.

В случая липсват доказателства - разписка за връчено съобщение до длъжника, върху която да е извършено отбелязване дали адресатът е намерен на регистрираните му адреси по справка НБДН от 01.02.2024 г. (л.16 и л.17 от делото) и дали е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението; липсва оформено съобщение, което да съдържа данни дали са налице предпоставките на някоя от посочените разпоредби на чл.47, ал.1 или ал.4, във вр. с ал.5 и ал.7 от ГПК, които дават основание за предприемане на връчване по този ред чрез залепване на уведомление. Връчване по реда на чл.47, ал.1 – 5 от ГПК въобще не е било предприето по настоящ адрес. Въпреки това, районният съд е счел връчването на заповедта за изпълнение на известния на съда адрес за редовно и че същата е влязла в сила и е издал изпълнителен лист.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че заповедта за незабавно изпълнение не е връчена надлежно на длъжника и възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се приеме, а изпълнението на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК да се спре на основание изричната разпоредба на чл. 423, ал. 3 ГПК. Делото следва да се върне на СРС за продължаване на производството и даване на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК.

В настоящето производство на длъжника не се дължат разноски, тъй като отговорността за разноските в заповедното производство се разпределят в исковия процес – т.12 от ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражение с вх.№ 249893/2024 г. против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.10.2023 г. по ч.гр.дело № 31492/2023 г. на СРС, ГО, 155 състав.

СПИРА на основание чл.423, ал.3, изр.2 от ГПК изпълнението на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС за продължаване на производството и даване на указания по по чл.415, ал.1 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4