Решение № 646 от 30.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. Варна, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20233100500559 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 4619/20.01.2023г. , подадена от „Хидро Стил България“ ООД, ЕИК 203713224 срещу Решение № 21/03.01.2023 г., постановено по гр.д. 11034/2021 г. по описа на ВРС, 18 съдебен състав, с което е осъден въззивникът да заплати на М. Я. Б., ЕГН **********, от *****, сумата от 13 017.98 лева /тринадесет хиляди и седемнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща връщане на част от даденото като аванс /в общ размер на 26 212 лева/ по договор за изработка от 13.10.2018 г., съответстваща на неизвършените по договора уговорени СМР, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска в съда – 28.07.2021г. до изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Въззивникът счита, че решението е неправилно и необосновано. Излагат се фактически твърдения относно договор за възлагане и изпълнение на монтажни работи от 13.10.2018г. Сочи се, че въззивникът е изпълнявал СМР съобразно сключения договор, а не според проектите. Излагат се подробно заключения по СТЕ, приети по предходно производство между страните, както и в настоящото първоинстанционно производство. Анализират се показанията на свидетел П.П. и свидетел П.. Настоява се, че задълженията на възложителя по договора да приеме изработеното и да плати възнаграждение за него, като тези задължения не са били изпълнени, както и изпълнителят не е бил уведомяван за недостатъци. Отделно се поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че договорената работа е извършена 1 изцяло. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на сторените в двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна М. Я. Б. депозира отговор на въззивната жалба, с която оспорва въззивната жалба и счита същата за неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантни за спора доказателства и правилно е приложил процесуалните норми. Излага се и че между страните за определени факти има СПН. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и за присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание въззивната жалба и отговорът се поддържат.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС - Варна е образувано е образувано по предявен от М. Я. Б. против „Хидро стил България“ ООД, иск в правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 13 017.98 лева, представляваща връщане на част от даденото като аванс /в общ размер на 26 212 лева/ по договор за изработка от 13.10.2018 г., съответстваща на неизвършените по договора уговорени СМР, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска в съда – 28.07.2021г. до изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили два договора за изработка – съответно на 13.10.2018 г. и 17.12.2018 г., по силата на които ответното дружество се задължило да изпълни топлоизолационна система и обработка и хидроизолационни дейности по покрив, покривно тенекеджийство и отводняване на четириетажна нова жилищна сграда с магазин и бистро, изградена до степен груб строеж в УПИ Х-Д, кв. 19 по плана на с. Тополи, община Варна. На 02.05.2019 г. „Хидро стил България“ ООД предявило срещу ищцата обективно съединени осъдителни искове съответно за сумата от 15 667.93 лева, представляваща неплатен остатък от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договора от 13.10.2018 г. и за сумата от 28 346.83 лева, представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договора от 17.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Първият 2 иск бил отхвърлен с влязло в сила решение, като съдът в мотивите си приел, че извършените СМР са на обща стойност 13 194.02 лева с ДДС, като авансово заплатената сума от 26 212 лева я надвишава. Ищцата твърди, че след като търговското дружество преустановило работата, предмет на договора от 13.10.2018 г., с нотариална покана, връчена на управителя на дружеството Н.Щ. на 24.03.2019 г., е направила изявление за разваляне на сключения договор, както и че изцяло не приема извършените от дружеството СМР, тъй като същите не могат да бъдат поправени, а се налага да бъдат демонтирани и повторно изпълнени. Със същата покана дружеството било поканено в седмодневен срок от получаването й да върне всички авансово платени суми по договора, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от момента на плащането й до момента на връщането й. Счита, че установените за извършени от търговското дружество дейности и тяхната стойност, както и установените за неизвършени от търговското дружество дейности, се ползват със сила на пресъдено нещо при предявен друг иск, произтичащ от договор от 13.10.2018 г. между същите страни, доколкото правопораждащите факти на спорното субективно материално право по двата иска са едни и същи.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който изразява становище за допустимост на предявения иск, като оспорва същия по основание и размер.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, по оплакванията във въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съобразно чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Няма спор по делото, че с договор за възлагане и изпълнение на строително-монтажни работи от 13.10.2018 г., М. Я. Б. е възложила на „Хидро стил България“ ООД извършването на обработка и хидроизолационни дейности по покрив, покривно тенекеджийство и отводняване, включващи: полагане на хидроизолационни запечатки по повърхности, доставка и монтаж на елементи за улучна система за отводняване, детайли от ламарина, обработка на отводнителни елементи по цени съгласно оферта.

От ищеца в първоинстанционното производство са представени три броя разписки, от съдържанието на които се установява, че М. Я. Б. е заплатила на законния представител на „Хидро стил България“ ООД сума в общ размер на 26 212 лева като аванс по договора.

От приобщеното към писмените доказателства т. д. № 674/2019 г. на ВОС се установява, че с Решение № 264/13.04.2020 г. на ВОС е отхвърлен предявеният от „Хидро стил България“ ООД против М. Я. Б. осъдителен иск за сумата от 15 667.93 лева, представляваща неплатен остатък от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор за извършване на СМР от 13.10.2018 г. за обект – къща, находяща се в с. Тополи, общ. Варна, за което е издадена фактура № 0200000011/05.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното й изплащане. В посочената част решението е потвърдено с Решение № 260013/21.01.2021 г. по в. т. д. № 367/2020 г. на ВАпС, което е влязло в сила.

Въззвиният Апелативен съд – Варна е изследвал извършените СМР по договора от 13.10.2018г., като анализирайки събраните доказателства, е 3 достигнал до извод, че извършените СМР по този договор са на стойност 13194.02лв. с ДДС, както и че М. Б. по този договор е заплатила 26 212лв., следователно, заплатената от възложителя сума надвишава стойността на извършените СМР и дължимото възнаграждение на изпълнителя с 13 017.98 лева, поради което е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът за заплащане на възнаграждение за извършени СМР по договора от 13.10.2018г. е отхвърлен.

При горната фактическа обстановка, съществените обстоятелства за разрешаване на настоящия спор са, че: не е спорно и се установява по делото, че между страните е сключен договор за изработка от 13.10.2018г.; че възложителят М. Б. е заплатила по този договор аванс от 26212лв.; влязлото сила решение на Апелативен съд – Варна се ползва със сила на пресъдено нещо по смисъла на чл.297-299 ГПК досежно това каква част от възложените СМР са изпълнени, а именно СМР на стойност 13194.02лв., респективно какво е дължимото възнаграждение на изпълнителя по договора за изработка.

Съставът на въззивния съд намира, че провеждането на съдебнотехническа експертиза в рамките на производството по настоящия спор и събирането на гласни доказателства е било безпредметно доколкото от ответника в отговора на исковата молба в рамките на преклузивния срок по чл.131 ГПК липсва каквото и да е твърдение, сочещо на нововъзникнали факти след разрешаване на спора между страните за стойността на извършените по договора СМР с влязлото в сила решение № 260013/21.01.2021 г. по в. т. д. № 367/2020 г. на ВАпС. Поради това и тези доказателства не следва да се анализират, тъй като е налице влязло в сила решение със задължителна сила по отношение на това какво точно е дължимото възнаграждение на изпълнителя по конкретния договор от 13.10.2018г.

И след като въззиваемата страна е заплатила изначално като аванс на изпълнителя сума от 26212лв., надвишаваща стойността на дължимото възнаграждение по договора за изработка, установено с влязло в сила съдебно решение, то сумата от 13017.98лв., представляваща горницата над стойността на извършените СМР, подлежи на връщане.

В светлината на изложеното, въззивният съд достига до извод, че наведените оплаквания във въззивната жалба са неоснователни и са налице всички изискуеми педпоставки за уважаване на предявения иск за сумата от 13017.98лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяваяне на иска – 28.07.2021г., до окончателното изплащане на задължението.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските в процеса:

С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 600лв.

Водим от горното, съдебният състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №21/03.01.2023 г., постановено по гр.д.

4

11034/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, 18 съдебен състав.

ОСЪЖДА „Хидро стил България“ ООД, ЕИК 203713224, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ж. к. „Трошево“, ул. „Ивац“ № 3, ет. 3, ап.

33, да заплати на М. Я. Б., ЕГН **********, от *****, сумата от 600 лв.

/шестстотин лева/ разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5