Решение № 63 от 05.04.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Добрич, 05.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА МОМЧЕВА при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от МАРИАНА МОМЧЕВА Административно наказателно дело № 20243230201245 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. М. С. ЕГН **********, чрез адвокат С. К. срещу НП № 24 - 1717 - 001056 от 18.10.2024г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Добрич, Първо РУ - Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 104б т. 2 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 175а ал. 1 предложение трето от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лева /с равностойност в евро - 1533.88 евро/ и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя. Прави се искане издаденото Наказателно постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобрано.

Претендират се разноски. Представят се писмени бележки.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител.

Изразява становище по жалбата. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 06.09.2024г около 18.12 часа в гр. Д. по ул. „***“ на кръстовището с ул. „***“ управлява лек автомобил „***, негова собственост, като използва пътя отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол при завиване, довеждайки го до загуба на сцепление на задните му гуми, след което продължава движението си по улица „***“.

По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 104б т. 2 от ЗДвП.

В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства разпит на актосъставителя и свидетелите по АУАН, които изцяло потвърдиха отразеното в акта. Показанията на свидетелите се подкрепят изцяло и от приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие и тези приложени към административно наказателната преписка.

В противовес на възраженията на жалбоподателя, показанията на двамата полицейски служители са еднопосочни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира и базира фактическите си изводи въз основа на тях. Полицейските служители категорично споделиха личните си и непосредствени възприятия от процесните събития. В тази връзка впечатление прави заявеното от свидетелите за това къде е бил позициониран автомобила им, като са имали добра видимост и съответно са възприели в цялост противоправното поведение на жалбоподателя, свързано с извеждане на автомобила умишлено извън контрол, а впоследствие и с рискованото му шофиране до мястото на спирането му. Впрочем за това, че на 2 посочените в АУАН и НП ден, час и място автомобилът е управляван именно от жалбоподателя, не се спори. Спори се единствено за това дали е извършил вмененото му административно нарушение.

За посочените движения на автомобила - извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол при завиване, довеждайки го до загуба на сцепление на задните му гуми, като с това поведение създава опасност за останалите участници в движението, полицейските служители бяха категорични, за това, че са ги възприели, като това е била и причината и да последват автомобила и да съставят АУАН. Ето защо няма как да бъдат споделени доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая не се касае за нарушение по чл. 104б т. 2 от Закона за движението по пътищата, тъй като поведението на жалбоподателя се установява по категоричен начин от кредитираните от съда в цялост показания на актосъставителя и свидетелите по АУАН.

Така от показанията на актоставителя се установява, че водачът на автомобила преди да започне маневрата ляв завой от ул. „***“ с кръстовището с ул. „***“ е изфорсирал автомобила, прехвърляйки на по - ниска предавка и при влизането в самото кръстовище се е поднесъл наляво и надясно, като това е продължило около пет, шест метра - водачът умишлено поднасял автомобила, като го изфорсирал.

В подкрепа на показанията на актосъставителя са и показанията на свидетеля по АУАН, според които актът е съставен за умишлено поднасяне на автомобила на пътното платно - в лентата на неговото движение автомобилът е поднесъл, два, три пъти умишлено, което е предпоставка за ПТП. Според показанията на свидетеля, водачът на автомобила е изразил съжаление, като е казал: „Извинявам се! Поднесох го умишлено! Малко повече газ дадох, изтървах го!“

Презумптивната доказателствена сила на АУАН в случая не се опровергава от нито един друг доказателствен източник, като същевременно от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани каквито и да било други доказателства в подкрепа на неговите твърдения.

Съдът, не кредитира показанията на разпитания, по искане на жалбоподателя свидетел - М. И. М., според които причина за поднасянето на автомобила са инертни материали на пътя, водещи до поС.ното му 3 опесъчаване.

Изводът за извършено нарушение, не се променя, дори да беше установено, че поднасянето на автомобила се дължи на износени гуми, тъй като от една страна и в този случай резултатът би се дължал на виновно бездействие на водача да поддържа автомобила си в техническа изправност, и от друга страна, би било индиция да шофира със завишено внимание и съобразена с техническите особености на автомобила скорост, което не е сторил.

В аспект на горното съдът намира, че следва да се кредитират показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН - полицейски служители, които са незаинтересовани от изхода на делото и в чийто служебни задължения е включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина относно нарушенията, които са установили, независимо дали показанията им биха довели до отмяна или потвърждаване на НП. В тази връзка следва да се отчете, че показанията на полицейските служители са последователни, взаимно допълващи и подкрепящи се, поради което заслужават пълен кредит на доверие.

Не на последно място следва да се отчете и категоричността в показанията на полицейските служители, които с положителност потвърдиха, че лично са възприели извършеното нарушение, като от мястото където са били застанали се установява, че имат ясна видимост към местоположението на жалбоподателя и извършваните от него маневри.

По приложението на процесуалния закон.

Компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган не е оспорена от страните, а и се установява от изисканите и приложени по делото заповеди.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.

Както в АУАН, така и в НП в достатъчна степен е дадена индивидуализация на допуснатото нарушение от фактическа страна, което позволява надлежното му квалифициране от съда, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 8 от 16.09.2021г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020г. Това е така, 4 доколкото както в АУАН, така и в НП се съдържат достатъчно конкретни твърдения, относно извършеното нарушение. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон.

Съобразно вменената за нарушена норма на чл. 104б т. 2 от ЗДвП, водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение /в ляво или дясно/ и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него.

Горепосочените действия представляват т. нар. "дрифт", като еманация на използването на пътищата не по предназначение. "Дрифт"-а, като проявление на гореизложените техники и действия е типичната хипотеза на приложното поле на чл. 104б т. 2 от ЗДвП, но трайната практика е също така категорична, че деянието би било съставомерно, ако се установи ползване на пътя не по предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо: дали са изпълнени всички техники, характерни за дрифта, дали изпълнението им е успешно и професионално и дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за дрифтиране.

Следва обаче, а и предвид възраженията на жалбоподателя за евентуално допуснато друго нарушение на ЗДвП, да се проведе разграничение между използване на пътя не по предназначение и използване на пътя за придвижване при груби нарушения на правилата на ЗДвП.

Във втория случай, колкото и грубо да е нарушението на ЗДвП, дори и да осъществява състав на престъпление, щом пътят е използван по 5 предназначение за придвижване от едно място до друго, деянието би осъществявало друг състав на нарушение или престъпление, но би било несъставомерно по чл. 104б т. 2 от ЗДвП. Типични примери за гореизложеното са управление на МПС с много висока скорост, след употреба на алкохол, на технически неизправно МПС, без правоспособност на водача или при пренебрегване и на най - елементарните правила за безопасност на движението.

Предвид виновния характер на административнонаказателната отговорност /чл. 7 ЗАНН/ от съставомерните по чл. 104б т. 2 от ЗДвП деяния следва да се отграничават случаите, при които до някои от гореописаните резултати /въртене на гуми, поднасяне на автомобила, загуба на сцепление с пътя и др./ се достига не поради виновните действия на водача, а поради особеностите на пътната обстановка /например хлъзгав терен, радиус на завоя/ и други обективни фактори, каквито в настоящия случай не се установиха - не е имало нито дъжд, нито сняг, времето е било слънчево, настилката е била суха. В тези случаи деянието е несъставомерно по чл. 104б т. 2 от ЗДвП.

Поради изложеното при преценка дали извършеното е съставомерно по чл. 104б т. 2 от ЗДвП във всеки конкретен случай следва съвкупно да се отчитат: вида и характера на предприетите действия, маневри и техники с МПС и дали те по естество са присъщи на нормалното движение по пътищата с цел превоз на пътници и товари; дали тези действия, техники, маневри се дължат на умисъл или непредпазливост на водача, или пък на обективни фактори от средата.

Не на последно място при преценка за съставомерност на деянието следва да се има предвид, че законодателят не поставя изискване за минимална продължителност на използването на пътищата не по предназначение, като е напълно възможно: деецът първоначално да се движи правомерно по пътя, отворен за обществено ползване; да достигне до мястото, където е решил да извърши дрифт маневра; да я изпълни, след което отново да продължи да използва пътя по предназначение, включително да се върне към мястото, от което е дошъл. В този случай деянието отново се явява съставомерно по чл. 104б т. 2 от ЗДвП, доколкото: е налице момент /независимо от неговата продължителност/, в който пътят е използван не по 6 предназначение; като предходното и последващо използване на пътя по предназначение е функционално обусловено от извършването на нарушението, доколкото пътят е използван, за да се достигне до мястото на извършване на забранените маневри и техники.