Определение № 1 от 02.01.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. Ловеч, 02.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500611 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от адв.И. С. М. против определение № 1046/06.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1689/2023 г. по описа на РС Ловеч в частта, с която съдът е отхвърлил молбата му за връщане на внесената по сметката на РС Ловеч ДТ в размер на 80.00 лв.

Счита, че в обжалваната част определението на ЛРС е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди, че е подал молба за оттегляне на иска и връщане на ДТ на 04.12.2023 г. преди образуване на делото и извършването на процесуални действия от съда.

Излага, че извършвайки периодични справки в ЕПЕП на сайта на РС Ловеч установил, че на 04.12.2023 г., когато подал молба за оттегляне на ИМ, нямало данни за движение по делото, а само номер, който автоматично е генериран в системата. Затова оспорва извода на първоинстанционния съд, че молбата за оттегляне на иска и връщане на внесената ДТ е подадена след образуване на делото. Съдът е изключил факта, че не са предприети никакви съдопроизводствени действия по заявеното от жалбоподателя искане и няма издаден съдебен акт, за което е заплатил ДТ. Цитира разпоредбите на чл.3, ал.1 от ЗДТ и чл.73, ал.3 ГПК, в които е прието, че ДТ се внася предварително при предявяване на искането за извършване на действия по защита или съдействие, като заплащането й от вносителя е обвързано с очакван правен резултат. Изтъква, че платена ДТ, по която не е образувано исково производство е недължимо платена по смисъла на чл.4б от ЗДТ, т.е. внесена е на отпаднало основание. В този смисъл цитира и определение № 286/08.06.2016 г. по т.т.д. № 1164/2016 г. на ВКС, II ТО.

1

Моли въззивния съд на основание чл.278, ал.2 ГПК да отмени определение № 1046/06.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1689/2023 г. по описа на РС Ловеч в частта, с която съдът е отхвърлил молбата му за връщане на внесената по сметката на РС Ловеч ДТ в размер на 80.00 лв. и постанови нейното връщане по посочената в молбата банкова сметка на ищеца.

Ловешкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в установения от закона преклузивен срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Видно от приложеното гр. д. № 1689/2023 г. по описа на РС – Ловеч, същото е образувано по повод постъпила на 10.11.2023 г. искова молба от адв.И. С. М. против ДПБ Ловеч с посочено правно основание чл.124, ал.1, предл.3 от ГПК. Към ИМ са приложени писмени доказателства и разписка за внесена ДТ в размер на 80.00 лв.

На 04.12.2023 г. ищецът е подал молба до РС Ловеч, в която заявява, че оттегля на основание чл.232 от ГПК ИМ, тъй като няма предприети от съда процесуални действия и моли за връщане на внесената ДТ в размер на 80.00 лв. на основание чл.4б във р. с чл.3, ал.1 от ЗДТ.

С обжалваното определение № 1046/06.12.2024 г. ЛРС е прекратил на основание чл.232 ГПК производството по гр.д. № 1689/2023 г. и отхвърлил молбата на жалбоподателя за връщане на внесената по сметката на РС Ловеч ДТ в размер на 80.00 лв. Изложени са съображения, че таксата се събира при образуване на производството, а не за решаване на предявения спор. В случая молбата за десезиране на съда е подадена на 04.12.2023 г. след образуване на делото и таксата не подлежи на връщане. Цитирана е съдебна практика в тази насока.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло направения от районния съд правен извод. Молбата за оттегляне на предявения иск е подадена от ищеца след образуване на делото и с оглед наличието на предпоставките на чл. 232 ГПК за надлежното десезиране на съда, районният съд е прекратил производството по същото. В съответствие с действащата нормативна уредба правилно е приел, че в случая внесената държавна такса не подлежи на връщане. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал.1 във вр. с чл. 73, ал. 3 ГПК по 2 водене на делото се събират държавни такси, които са дължими при предявяването на иска. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 3 и чл. 4, б. „а“ от Закона за държавните такси. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДТ изрично предвижда, че държавната такса, която се събира от органите на съдебната власт, се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието, за което се плаща такса, както е указано в тарифата, одобрена от Министерски съвет. Основанието за внасянето на държавната такса следователно е отправяне на искане до съдилищата за защита на лични или имуществени права чрез провеждане на съдебно производство. Законът не свързва основанието за внасяне на държавна такса със задължението на съда за извършването на определено съдопроизводствено действие или разрешаване на предявения спор по същество след образуване на делото. В този смисъл въззивната инстанция счита за неоснователни наведени в частната жалба оплаквания, че след образуване на делото от страна на съда не са били извършени никакви съдопроизводствени действия до подаването на 04.12.203 г. на молбата за оттегляне на ИМ.

Възможността за връщане на държавната такса е регламентирана в разпоредбата на чл. 4б от ЗДТ, която предвижда, че недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Само в хипотезите, при които исковото производство не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси подлежат на връщане. т.е. платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ. В този смисъл е непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в определение № 286/08.06.2016 г. по ч.т.д. №1164/2016 г. на ВКС, II т.о., определение № 142/23.02.2010 г. по ч.т.д. № 917/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 126/15.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1193/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 590/13.07.2010 г. по ч.т.д. № 383/2010 г. на ВКС, І т.о., определение № 167/14.04.2021 г.по ч.т.д. № 766/2021 г. на ВКС, I т.о., и др. По настоящето дело липсват данни да е налице някоя от посочените три хипотези.

В случая въз основа на подадената от ищеца исковата молба на 10.11.2023 г. е образувано гр.д. № 1689/2023 г. по описа на Районен съд – Ловеч. Действително до подаване на молбата за оттегляне на ИМ на основание чл.232 ГПК от страна на правораздавателния орган не са извършвани действия по проверка редовността на исковата молба и размяна на книжата, но това не е основание за отпадане дължимостта на внесената държавна такса.

Поради изложените съображения въззивният състав счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв.И. С. М. против определение № 1046/06.12.2023 г., постановено по гр. д. № 1689/2023 г. по описа на Районен съд – Ловеч в частта, с която е отхвърлил молбата му за връщане на внесената по сметката на РС Ловеч ДТ в размер на 80.00 лв.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4