Решение № 929 от 09.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. Бургас, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20252120104971 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена от Е. Н. Г. против „ТАРСИС ХОТЕЛ“ ООД искова молба, с която се претендира да бъде признато за незаконосъобразно и да бъде отменено прекратяването на трудовото правоотношение между ищцата и ответното дружество; да бъде осъден ответника да заплати на ищцата неплатени трудови възнаграждения, както следва: 3 885 лв. - за м. януари 2025 г., 3 907,50 лв. - за м. февруари 2025 г., 3 907,50 лв. - за м. март 2025 г. и 375 лв. - за м. април 2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете до окончателното им изплащане; да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетения за полагащия й се, но неизползван платен годишен отпуск, както следва: 1 302,50 лв. - за 10 работни дни за 2023 г., 2 605 лв. - за 20 работни дни за 2024 г. и 651,25 лв. - за 5 работни дни за 2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Претендира се и присъждане на направените от ищцата разноски по делото.

Ищцата твърди, че е работила по трудов договор в ответното дружество на длъжността „*****“ с работно място в гр. Б***, като трудовото й правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед от 08.05.2025 г. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, т.е. по взаимно съгласие. Ищцата счита, че уволнението й е незаконно, тъй като между нея и работодателя не е било постигнато взаимно съгласие за прекратяване на трудовия договор, считано от 08.05.2025 г. Сочи се, че ищцата е отправила писмено предложение до работодателя за прекратяване на трудовото им правоотношение по взаимно съгласие, считано от 08.04.2025 г., като в случай, че такова не бъде постигнато, тя е поискала молбата й да се счита за предизвестие за прекратяване на трудовия договор от нейна страна на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ. Въпреки това със Заповед № 540/08.05.2025 г. работодателят е прекратил трудовото им правоотношение по взаимно съгласие, но считано от 08.05.2025 г. Според ищцата прекратяването на трудовото й правоотношение е незаконосъобразно, поради липса на постигнато взаимно съгласие за това, както и поради факта, че то е извършено по време на ползван от нея отпуск по болест. Счита, че трудовото й правоотношение е прекратено на 1 друго законово основание, а именно чл. 326, ал. 1 от КТ, но такова основание липсва в издадената от работодателя заповед. Сочи, че и до момента ответникът не е изплатил горепосочените трудови възнаграждения и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск. В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител, поддържа предявените искове, ангажирани са доказателства.

Така предявените главни искове са с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл.

128, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 224 от КТ, а акцесорните искове за законна лихва са с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил иска за прогласяване незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение и неговата отмяна като недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му, което възражение съдът намира за неоснователно. Всички искове са оспорени като неоснователни. Ответникът не оспорва, че от 2018 г. ищцата е работила при него като ***** в хотелските комплекси на дружеството в к.к. „****“. На 03.04.2025 г. ищцата подала молба за неплатен отпуск с продължителност от пет работни дни, считано от 03.04.2025 г. до 09.04.2025 г., а на 07.04.2025 г. тя отправила до „Тарсис хотел“ ООД писмена молба за прекратяване на трудовия й договор по взаимно съгласие, считано от 08.04.2025 г., а ако такова не бъде постигнато е поискала молбата й да се счита за уведомление за прекратяване на трудовия им договор на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ с предизвестие от 30 дни.

Този молба била получена от ответното дружество на 08.04.2025 г., но в законоустановения 7-дневен срок работодателят не отговорил. Ответникът също така твърди, че в периода от 10.04.2025 г. до 21.04.2025 г. /следващите шест работни дни/ ищцата не се явила на работа и не уведомила работодателя за причините за това, поради което ответникът съставил констативни протоколи за „самоотлъчка“, като дните на неплатения отпуск и на самоотлъчката били надлежно отчетени в разчетно-платежната ведомост за м. април 2025 г.

На 22.04.2025 г. ищцата представила болничен лист за периода от 22.04.2025 г. до 26.04.2025 г., а след това и още два болнични листа - за периодите от 27.04.2025 г. до 05.05.2025 г. и от 07.05.2025 г. до 16.05.2025 г. На 08.05.2025 г. - датата, на която е изтекъл срокът на даденото от работника 30-дневно предизвестие - ответникът издал процесната Заповед № 540, с която било прекратено трудовото им правоотношение. Според ответника към датата на прекратяване на трудовия договор не е налице неизползван от ищцата платен годишен отпуск, поради което в заповедта за прекратяване не е посочен размер на парично обезщетение по чл. 224 от КТ. Ответното дружество счита, че трудовият договор с ищцата е валидно прекратен с изтичане на даденото от нея 30-дневно предизвестие, като правното основание е чл. 326, ал. 1 от КТ. Сочи, че в заповедта е посочена грешна правна квалификация - чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ вместо чл. 326, ал. 1 от КТ, но това според него не опорочава законността на уволнението тъй като и за двете страни са били ясни причините и основанието за прекратяването на трудовия договор и грешната правна квалификация не накърнява по никакъв начин интересите на работника. На следващо място се твърди, че исковете за заплащане на трудово възнаграждение и за обезщетения за неползван платен годишен отпуск са неоснователни, тъй като на ищцата са платени всички дължими трудови възнаграждения за 2025 г., както и тя е ползвала пълния размер на полагаемия й се платен годишен отпуск за посочените в исковата молба години. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора и направените оспорвания, претендира присъждане на направените по делото разноски, ангажирани са доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не се спори, че са били в трудово правоотношение от 2018 г., като ищцата е работила на длъжността „****“ в хотелски комплекс на ответника в к.к.

2

„****“.

По делото е представена молба на Е. Г. от 07.04.2025 г., получена от ответното дружество на 08.04.2025 г. (признание за което се съдържа в отговора на ответника), с която ищцата е поискала трудовият им договор да бъде прекратен по взаимно съгласие, считано от 08.04.2025 г., а при условие, че не се постигне взаимно съгласие за това, молбата да се счита за уведомление за прекратяване на трудовия им договор от нейна страна на осн. чл. 326, ал.

1 от КТ - с 30-дневно предизвестие, както и за крайна дата на трудовия договор да се счита датата след изтичането на горепосочения срок на предизвестие.

Със Заповед № 540/08.05.2025 г., издадена от управителя на „ТАРСИС ХОТЕЛ“ ООД, трудовото правоотношение с Е. И. е било прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 08.05.2025 г., като изрично е посочено, че прекратяването е „по взаимно съгласие“.

Представени са 3 болнични листа, съгласно които ищцата е била в отпуск по болест през периодите 22.04 – 26.04.2025 г., 27.04 – 05.05.2025 г. и 07.05.2025 г. – 16.05.2025 г.

Видно от представените 6 бр. констативни протоколи за извършено дисциплинарно нарушение, съставени от управителя на „ТАРСИС ХОТЕЛ“ ООД в присъствието на двама свидетели, ищцата не се е явила на работа на 10.04.2025 г., 11.04.2025 г., 14.04.2025 г., 15.04.2025 г., 16.04.2025 г. и 17.04.2025 г.

От страна на ответника са представени депозирани от ищцата молби за ползване на отпуск, а именно: молба (без дата) за ползване на 5 работни дни неплатен отпуск, считано от 03.04.2025 г., молба от 03.09.2024 г. за ползване през периода 01.10 – 31.10.2024 г. на 20 р.д. от платния й годишен отпуск за 2024 г., молба от 25.09.2024 г. за ползване през периода 01.09 – 10.09.2024 г. на 10 р.д. от платения й годишен отпуск за 2023 г. и молба от 03.04.2025 г. за ползване през периода 01.03 – 05.03.2025 г. на 5 р.д. от платния годишен отпуск за 2025 г.

Ищцата е представила копие на молба от 02.04.2025 г., с която е поискала от работодателя да й бъде разрешено ползването в периода 03.04 – 17.04.2025 г. на 11 работни дни от полагащия й се платен годишен отпуск за 2024 г., като в съдебно заседание тя е уточнила, че е допуснала грешка и в действителност е заявила ползване на отпуск за 2023 г.

Не са представени обаче доказателства тази молба да е достигнала до знанието на ответното дружество, а в съдебно заседание е оспорено нейното получаване.

Представени са ведомости за заплати за м. януари, февруари, март и април 2025 г., като в първите две ведомости е удостоверено, че Е. И. е получила полагащите й се трудови възнаграждения за януари и февруари 2025 г. - чрез положени подписи във ведомостите срещу нейното име, а в другите две ведомости (за април и май 2025 г.) липсват подписи за ищцата.

Ищцата е оспорила истинността на представените от ответника ведомости за заплати за м. януари и м. февруари 2025 г., както и четирите молби за отпуск – в частта относно подписите, положени от нейно име, като твърди, че тя не е подписвала тези документи. В тази връзка по делото са били назначени основна и повторна съдебно-графологически експертизи. Видно от заключението по основната експертиза, подписите върху четирите молби за отпуск СА положени от Е. И.а, а подписите върху двете ведомости за заплати НЕ СА положени от нея. В повторното си заключение вещото лице е дало отговор, че подписът във ведомостта за заплати от м. януари 2025 г. не е положен от ищцата, а в съдебно заседание е коригирало този отговор като е посочило, че изводът му е, че подписът „вероятно не е положен“ от нея. По отношение на подписа във ведомостта за м. февруари 2025 г. вещото лице е дало отговор, че подписът Е положен от ищцата, а в съдебно заседание е пояснило, че при извършеното повторно изследване на подписа е използвал и други технически средства, освен използваните при основната експертиза, което е довело до промяна на първоначално дадения от него отговор на този въпрос.

3

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която за месеците 01, 02, 03 и 04.2025 г. на ищцата са начислени следните суми за трудови възнаграждения: брутно трудово възнаграждение – 12 075,00 лв., удръжки /данък ЗДДФЛ и осигуровки/ – 2 658,95 лв., нетна сума за получаване – 9 416,05 лв., от която 3 031,42 лв. за м. януари, по 3051,67 лв. за м. февруари и м. март и 281,29 лв. за м. април, а брутните размери на тези възнаграждения съвпадат с претендираните от ищцата размери. Вещото лице е посочило, че съгласно представена от ответника справка по папки за м. април 2025 г., със счетоводна операция по дебита на сметка 421 /Персонал/ и кредита на сметка 501 /Каса/ са осчетоводени платени суми на 03.04.2025 г. в размер на 3 031,42 лв. и 3 051,67 лв. с посочено основание „касов ордер заплати м. 1, м. 2 от 03.04.2025 г.“, но на вещото лице не е бил представен платежен документ /касов ордер/. Посочено е също така в експертизата, че по информация от ответното дружество, от датата на сключване на трудовия договор до м. януари 2025 г. трудовите възнаграждения на ищцата са били изплащани по банков път - по нейна лична банкова сметка, а считано от м. януари 2025 г. изплащането на трудовите възнаграждения се е осъществявало в брой - срещу подпис във ведомостите за работна заплата, поради наложени запори върху банковите сметки на дружеството. Според вещото лице за месеците януари 2025 г. и февруари 2025 г. трудовите възнаграждения на ищцата са изплатени в брой, за което са представени ведомости за работна заплата с положени подписи за „получил“, а трудовите възнаграждения за март 2025 г. и април 2025 г. не са изплатени, поради което за тези месеци представените ведомости са без положени подписи, удостоверяващи получаване на суми. Вещото лице също така е установило, че съгласно фишовете за заплати, начислени и изплатени на ищцата са следните дни за ползван платен годишен отпуск: За 2023 г. - По фиш за заплати за месец октомври 2023 г. е начислено възнаграждение за платен годишен отпуск от 5 дни за времето от 02.10.2023 г. до 06.10.2023 г. и още 5 дни за времето от 16.10.2023 г. до 20.10.2023 г.; през месец септември 2024 г. са начислени 6 дни платен годишен отпуск за времето от 01.09.2024 г. до 10.09.2024 г. /за минали години/; по фиш за заплати за месец октомври 2024 г. е начислен 3 дни платен годишен отпуск от минали години за времето от 29.10.2024 г. – 31.10.2024 г. - ОБЩО е ползван 19 дни платен годишен отпуск за 2023 г., съответно остава неизползван 1 ден платен годишен отпуск за 2023 г.; За 2024 г. - По фиш за заплати за месец октомври 2024 г. са начислени и изплатени: 20 дни платен годишен отпуск за 2024 г. за периода от 01.10.2024 г. до 28.10.2024 г. в размер на 3 378,26 лв.; За 2025 г. - По фиш за заплати за м. април 2025 г. са начислени 5 дни неплатен отпуск. Според вещото лице за 2025 г. на ищцата се полагат 7 дни платен годишен отпуск, пропорционално на отработеното време, които не са начислени, съответно са неизплатени. При тези данни вещото лице е дало заключение, че обезщетението за неизползвания от ищцата отпуск възлиза на: 189,04 лв. за 1 ден платен годишен отпуск за 2023 г. и 1 323,29 лв. за 7 дни платен годишен отпуск за 2025 г.