Решение № 22578 от 12.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22578 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело № 20241110116345 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.4, вр. ал.1 от ЗЗД, и осъдителни искове чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД, под евентуалност по чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД от Е. Д. Д. срещу „Ч.д.г. „П.““ ЕООД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 6.1.2 договор за престоя, възпитанието и обучението на детето А.С.К. от 08.11.2023 г.; и за заплащане на сумата 1275,00 лева, от които 1035,00 лв. – месечна вноска, 120,00 лв. за униформа, 120,00 лв. за учебни помагала, платена без основание, под евентуалност - на отпаднало основание, ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане. В искова молба са изложени фактически твърдения, че между страните е сключен договор на 08.11.2023 г. за престоя, възпитанието и обучението на детето на ищцата срещу месечна такса от 1030,00 лв. Твърди се, че то било под 2 г. и не е прието в общинска детска градина. Наложило се през м.окт.2023 г. ищцата да се обърне към ответника. Проведени били две срещи, на които ищцата съобщила на представител на ответника, че детето продължава да участва в класирания за общинска градина и че при евентуален прием ще прекрати договора с нужното предизвестие. На срещите представител на ответника я уведомил, че приемът в частната градина е от 01.01.2024 г., посъветвал по-рано да запише детето поради завишения интерес към мястото, както и че практиката в градината е прием на деца на или близо до навършване на 2 г., и детето й би било прието от м.април 2024 г. Предоставен й договор, който не подлежал на промени, а противен случай нямало да се сключи. В деня на сключването му ищцата заплатила на ответника сумата общо 1275,00 лева, от които 1035,00 лв. – месечна вноска, 120,00 лв. за униформа, 120,00 лв. за учебни помагала. Твърди се, че през м.12.2023 г. детето е класирано в общинска ясла. На 05 и 13. 12.2023 г. ищцата писмено уведомила ответника, че прекратява договора 1 и иска възстановяване на платените суми. Получила отказ, освен за сумите за учебни помагала и униформа, на основание чл. 6.1.2 от договора. Ищцата счита, че клаузата на чл. 6.1.2 е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 4, 10 и т.20 от ЗЗП, противоречи на добрите нрави и нищожна по съображения, че в договора не е ясно посочено за какво е платена сумата 1035 лв. – т.нар. гаранционна вноска или авансова месечна такса; в оспорената клауза е посочено, че има обезпечителна и обезщетителна функция, като вреди за ответника няма; сумата се „губи“ при прекратяване на договора в определен период; клаузата не е индивидуално уговорена – представен е предварително написан типов договор и позволява на ответника-търговец да задържи платените от ищцата-потребител суми и в случай, че последният се откаже да сключи или изпълни договора, а не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване на договора от търговеца. Поддържа, че сумата за униформа не е предвидена в договора, а неговото изпълнение не е започнало и не е предоставена услугата за нея. Ищцата претендира ответникът да бъде осъден да й заплати 1035,00 лв. – месечна вноска, 120,00 лв. за униформа и 120,00 лв. за учебни помагала, предвид недействителността на клаузата, прекратяването на договора, евентуално поради настъпване на обективна невъзможност за изпълнението му – прием на детето в общинска ясла, доколкото не е възможно да бъде записано и на двете места.

Ответникът оспорва исковете. Не възразява по твърденията за сключване на договора и плащане на сумите. Поддържа, че договорът е изпратен на ищцата за съгласуване и не са постъпили възражения от нея, в т.ч. предвид че същата е адвокат. Счита клаузата на чл. 6.1.2 от договора за валидна. Пояснява, че според чл. 6.1.1 от договора мястото в градината на детето се счита за запазено след внасяне на гаранционна вноска равна на една месечна такса. Гаранционната вноска позволява на градината да работи с пълен капацитет, без да превишава максималния брой деца в група, който е до 15 деца. Представлява последната дължима сума при завършване на обучението в ЧДГ „Патета” /за което е необходимо писмено уведомление един месец преди ползването на същата, съобразено с отчетния период на градината, а именно 1-во до 5-то число на месеца/, и се прехвърля автоматично за всяка следваща учебна година, като уговорката има действие на дългосрочно споразумение до последния договор, сключен между възложителя и изпълнителя. Според чл. 6.1.2, гаранционната вноска има обезпечителна и обезщетителна функция и може да се ползва единственно и само като последна такса към детската градина, при завършване обучението на детето или съответно при прекратяване на договора едностранно от възложителя, при спазване сроковете, уговорени подробно в Договора за обучение и възпитание. Тази вноска не подлежи на връщане при никакви хипотези и условия, нито при прекратяване и разваляне на договора, а само дава възможност и право на възложителя за ползване на услугата, при условията и по реда, предвидени в Договора. При отказ от страна на възложителя за ползване на услугата за този един месец, гаранционната вноска се губи и не подлежи на възстановяване. Ответникът счита, че уговорката за т.нар. гаранционна вноска има характер на задатък по смисъла на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД и предвид развитието на правоотношението между страните не подлежи на връщане – плащането й е с цел да потвърди сключването на договора и да гарантира мястото на детето в градината; има функция и на аванс. По прекратяването на договора ответникът не оспорва, че е получил уведомление за едностранно прекратяване без предизвестие, в който случай на осн. чл. 8.6 от договора страните са уговорили, че се губи гаранционната вноска и в тази хипотеза има характер на неустойка.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна 2 страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищцата, като възложител, и ответника, като изпълнител, са сключили договор за престоя, възпитанието и обучението на детето А.С.К. от 08.11.2023 г.; ищцата е заплатила на ответника сумите предмет на осъдителните претенции; на 05 и 13.12.2023 г. ответникът е получил уведомление за прекратяване на договора от ищцата; детето е класирано през м.12.2023 г. в общинска ясла.

Договорът за услуга е подвид на договора за изработка. Този договор е неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден. Изложените в искова молба фактически твърдения и представени писмени доказателства, дават основание на съда да приеме, че по сключения договор ищцата има качеството на потребител по см. на пар. 13, т.1, във вр. т. 35, вр. т.14 от ЗЗП. Потребителски спорове са тези произтичащи от правата по ЗЗП, така и всички спорове между търговци и потребители, поради което в приложното поле на нормата са и хипотезите на претенции за неоснователно обогатяване, отрицателните установителни искове, вкл. за нищожност на договор поради противоречие със закона, липса на съгласие, по чл. 439 от ГПК (вж. в този смисъл Определение № 241/05.04.2013 г. по ч. т. д. № 1395/2013 г. на ВКС, Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д. № 1206/2014 г. на ВКС-П, т. о., Определение № 323/04.02.2015 г. по ч. т. д. № 3397/2014 г. на САС и др.Определение № 272 от 28.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 797/2019 г., I т. о., Определение № 18/16.01.2020 г. по ч.т.дело № 2502/2019г. по описа на ВКС, Определение № 2481 от 21.08.2023 г. по гр. д. № 2819/2023 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС). Обстоятелството, че ищцата упражнява адвокатска професия не правоизключва потребителската й защита, доколкото престациите по договора са извън рамките на неината професионална дейност (вж. Решение от 03.09.15г. по дело С – 110/14 – Румъния).

От предметното съдържанието договор за престоя, възпитанието и обучението на детето А.С.К. №Д334 от 08.11.2023 г., с Приложение №1, се установява, че представлява типов, предварително изготвен договор, като аргумент за това са наличните празни полета, които са оставени за допълнително вписване за номер и дата на сключване, възложител, имена на детето, група, срок на договора, начин на плащане и суми по Приложение №1, а всички останали клаузи на договора са изначално определени от търговеца.

Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, когато търговецът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него. В конкретния случай ответното дружество не ангажира убедителни писмени и/или гласни доказателства относно преговори между страните и евентуално изрично обсъждане на оспорената клауза на чл.6.1.2. При това клаузата подлежи на проверка дали е неравноправна, но обстоятелството, че не е индивидуално уговорена не презумира, че е клаузата е неравноправна.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЗП, правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да бъдат ограничавани. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата им, е недействителна.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Конкретно, на осн. чл. 143, ал. 2 от ЗЗП неравноправна се счита клауза, която т. 2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него; т. 4 позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че 3 последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика; т.

10 налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; т. 20 поставя други подобни условия.

Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП, неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора; всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Според ал.2 от с.з. преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.

Според договора ищцата възлага на ответника престоя, възпитанието и обучението на детето А.С.К., което се записва в яслена група за учебна 2023/2024 г., срещу такса, платима по начините, изброени в Приложение №1. Според чл. 6 от договора, таксата е 1030,00 лв. – изписана цифром и 960,00 лв. – изписана словом. Според двустранно подписаното Приложение №1 възнаграждението на изпълнителя е 1030 лв. и се заплаща ежемесечно от 01 до 05 число на текущия месец. За срока на договора страните не спорят, а и от писмените и гласни доказателства, ценени при условията на чл. 172 от ГПК, се изяснява, че към 08.11.2023 г. учебната година в градината е започнала, синът на ищцата не е навършил две години, поради което към м.11.2023 г. не може да бъде приет за отглеждане, при което изпълнението по договора е уговорено да започне от 01.04.2024 г.