Определение № 14709 от 24.04.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14709 гр. София, 24.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20221110117939 по описа за 2022 година

В срок е постъпило искане по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Ответникът твърди неправилно да са присъдени разноски по делото.

Насрещната страна не е представила отговор по молбата в срока за това.

Молбата е процесуално допустима. По основателността й следва да се посочи следното:

Съдът е присъдил разноски на ответника съобразно отхвърлената част от иска в размер на 3 915 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, което е определил на 8 700 лв. по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и цената на предявения иск.

Ответникът счита, че минималният размер на адвокатското възнаграждение е следвало да бъде изчислен върху сумата 150 000 лв. при съобразяване на чл. 2, ал. 7 от наредбата, респективно съдът е следвало да съобрази тази сума и при определяне на отхвърлената част от иска с оглед приложението на чл. 78, ал. 3 ГПК.

Преди всичко следва да се отбележи, че нормата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е обнародвана в ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г.

Договорът за правна защита и съдействие, сключен между ответника и процесуалния му представител по делото, е от 22.11.2022 г., предвид което посочената материалноправна разпоредба намира темпорално приложение в случая. В същата е предвидено, че при частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането независимо за каква част от него е предявен искът.

Според чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК адвокатско възнаграждение за един адвокат се присъжда съобразно уважената, респективно отхвърлената част от иска.

Определящ критерий е цената на иска. При паричните искове това е търсената сума /чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК/. При паричните частични искове 1 търсената сума е тази, върху която се формира сила на пресъдено нещо /вж. мотивите на ТР№3/2016 г. ОСГКТ „Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна СПН. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти

(юридическите факти, от които правоотношението произтича), страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право/. В случая СПН би могло да се формира до 100 000 лв., какъвто е размерът на предявената частична претенция по чл. 200 КТ в настоящото производство. Това е и материалният интерес по делото в първа инстанция, който при паричните искове съвпада с цената им. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 8 650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.

Следователно новата норма чл. 2, ал. 7 от наредбата не е съобразена с процесуалния закон, а и с чл. 7 от наредбата, предвид което няма как да бъде приложена от съда по аргумент от чл. 15, ал. 3 ЗНА.

В този смисъл и предвид изричното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е определен минималният размер на адвокатското възнаграждение на ответната страна при интерес от 100 000 лв. Съобразно него е определена и отхвърлената част от иска и е присъдена пропорционалната част от адвокатското възнаграждение на ответника съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 3 915 лв. Върху тази сума обаче не е начислено ДДС в съответствие с разпоредбата на параграф 2а. от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като видно от фактура от 22.11.2022 г. адвокатско дружество „М.“, което се представлява от процесуалния представител на ответника адвокат А. М. е регистрирано по Закона за данъка върху добавената стойност. Касае се за опущение на съда, което може да бъде отстранено по реда на чл. 248 ГПК.

Ето защо в полза на ответника следва да се присъдят още 783 лв., дължимо ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение.

Това налага решението в частта за разноските да бъде частично изменено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 1467 от 01.02.2023 г. в частта относно присъдените в полза на „С.И.“ ООД разноски.

ОСЪЖДА Ю. И. В., ЕГН ********** да заплати на „С.И.“ ООД, ЕИК .., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. параграф 2а. от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., още 783 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, като 2 отхвърля молбата по чл. 248 ГПК в останалата част.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3