Решение № 102 от 14.04.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. ХАСКОВО, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20255600500277 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХХ IХ,чл. 435 и сл. от ГПК.

Обжалвания акт

С постановление от 09. I.2025 г. по изпълнитено дело 20173290402321 частен съдебен изпълнител №929 Николета Кавакова отказва да прекрати производстното по делото по искане на длъжника до заплащане на дължимите такси за приключване на делото в общо размер от 485.58 лева на основание чл.79 от ГПК.

Обстоятелства по обжалването

Недоволен от постановлението е останал длъжника по изпълнителното производство „Х.Т.“ АД в ликвидация, ЕИК836143289, гр.***,поради което го обжалва като неправилно и незаконосъобразно с искане за отмяната му,разпореждане до ЧСИ за вдигане на всички наложени възбрани и запори,както и че исканите разноски не се дължат,поради изтекла петгодишна давност.

Жалбоподателят посочва,че в хода на изпълнителното производство са наложени различни обезпечителни мерки, част от които били вдигнати. Сега били налични наложени запори върху банковите сметки на длъжника в 1

..Първа инвестиционна банка" АД и в „Тексим Банк" АД върху сумата от 8 398.79 от дата 19.10.2017 г.С молба вх. № 07791/28.02.2019 г. взискателят уведомил ЧСИ Николета Кавакова, че вземането по изпълнителният лист. въз основа на който е образувано изпълнителното дело е погасено изцяло и отправил молба на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК да се прекрати изпълнителното производство и да бъдат вдигнати наложените запори, както и евентуално наложените други принудителни или обезпечителни мерки.С Удостоверение изх.№ 27007 от 07.05.2024 г.. ЧСИ уведомява дружеството длъжник, че изпълнителното дело остава висящо поради неплатени такси в размер на 485.58 лв. от ТТРЗЧСИ.Жалбоподателят извежда,че това била единствената причина, поради която производството не е прекратено.

ЧСИ не била предприела действия за вдигане на наложените запори върху банковите сметки на ..Х.-Т." АД - в ликвидация, нито за прекратяване на изпълнителното производство. Дружеството многократно подавало молби тези действия да бъдат изпълнени добросъвестно.На 11.12.2024 г. длъжникът подава молба по електронен път до ЧСИ Николета Кавакова за вдигане на наложените запори.С обжалваното постановление за отказ с изх. № 1266/09.01.2025 г. дружеството е уведомено за отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело.

Жалбоподателят обоснована,че прекратяването на изпълнителното производство е настъпило по силата на закона с направеното от взискателя искане по чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК от 28.02.2019 г.С подаването на молба вх.

№ 07791/28.02.2019 г. от взискателя по изпълнителното дело последният е упражнил правото си по чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК да поиска прекратяване на инициираното от него изпълнително производство, прекратяването на изпълнителното дело било настъпило автоматично по силата на закона

За осъществяването на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК според дружеството било необходимо само и единствено искането за прекратяване да изхожда от взискателя и да е депозирано в писмен вид пред съдебния изпълнител.

В доктрината и съдебната практика било трайно установено разбирането, че при направено от взискателя искане за това, изпълнението се прекратява по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, тъй като то е настъпило по волята на взискателя. Наличието или липсата на този акт на съдебния изпълнител е ирелевантен, а всяко продължаване на прекратеното изпълнително производство би било недопустимо.

Съобразно изложеното жалбоподателят извежда,че прекратяването на изпълнително дело № 20179290402321 по описа на ЧСИ Николета Кавакова. е настъпило по силата на закона с подаването на молба вх. № 07791/28.02.2019 г., а продължаването на прекратеното изпълнително производство в случая се явява недопустимо.

Предвид настъпилото основание за прекратяване на делото,твърди дружеството извършените след 28.02.20219 г. от съдебния изпълнител изпълнителни действия, в т.ч.бездействието на съдебния изпълнител, изразяващо се в неизпълнение назадължението по чл. 433, ал. З от ГПК, се 2 явяват противоправни

Жалбоподателят сочи ,че в чл. 433. ал. З ГПК законодателят изрично е вменил задължение за съдебния изпълнител служебно да вдигне наложените възбрани и запори незабавно след влизане в сила прекратяването на делото на някое от основанията по чл. 433, ал. 1 или ал. 2 от ГПК. поради което всяко едно действие извършено след прекратяването, представлява нарушение на задълженията на съдебния изпълнител да осигури законосъобразното провеждане на изпълнението.

Аналогично се твърди в жалбата, когато съдебният изпълнител не предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието, това бездействие ще бъде незаконосъобразно- Решение № 207 от 11.04.2019г. по гр. дело № 3201/2017 г., на IV ГО на ВКС.

В жалбата се сочи,че прекратяването на изпълнението не е обусловено от заплащане на разноските но изпълнението от страната, която ги дължи по правилото на чл. 79 от ГПК.Въпреки прекратяването на делото по силата на закона, ЧСИ продължава изпълнителното производство, като с удостоверение изх.№ 27007 от 07.05.2024 г. дружеството било уведомено, че изпълнителното дело е „със статус: висящо" като оставали да се дължат 485.58 лв. такси от ТТРЗЧСИ поради което изпълнителното производство не било прекратено. В така полученото удостоверение липсва изрично посочване в тежест на кого са възложени таксите,сочи дружеството.Разноски от длъжника по изпълнителното дело са поискани едва с mостановлението, в което е посочено че в случая е налице хипотезата на чл.

79, ал.II ГПК и таксите следвало да бъдат събрани от длъжника.

Следвало да се отбележи че не би могъл да послужи като основание за отказ от прекратяване на изпълнителното производство аргументът, посочен от съдебния изпълнител в постановлението, че дължимите такси, които на осн. чл. 79 от ГПК са за сметка на длъжника, не са заплатени, доколкото за събирането им е налице предвиден ред извън изпълнителния процес.

В тази насока на осн. чл. 120 във вр. чл. 110 от 33 ДС, се отправя възражение за погасяване по давност на задължението за плащане на претендираните в Постановлението за отказ от прекратяване на изпълнително дело такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

„Х.Т.“АД твърди,че доколкото в настоящия случай, било уведомено едва с удостоверение изх.№ 27007 от 07.05.2024 г., /издадено повече от пет години след датата на прекратяването на делото по силата на закона 28.02.2019 г./, че по изпълнителното дело остават да се дължат 485.58 лв. такси от ТТРЗЧСИ в което липсва изрично посочване в тежест на кого са възложени таксите, се извежда,че не е спазен предвидения императивен ред за събирането на таксите в изпълнителното производство, част от който е и изготвянето и връчването на задълженото лице на сметката по чл. 79 от ЗЧСИ в съответствие с разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от ГПК, в която било предвидено, че изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.

Независимо от горното, дори да се приемело че таксите и разноските са 3 за сметка на длъжника на осн. чл. 79 от ГПК, абсолютно недопустимо било в случая да се поддържа висящност на изпълнителния процес без наличие на фигурата на взискателя. Такси и разноски не могат да се събират от ЧСИ служебно по изпълнителното дело чрез насочване на изпълнение върху имуществото на длъжника, имащо за единствена цел удовлетворяване на съдебния изпълнител, защото взискатслят по това дело вече е удовлетворен изцяло.

В тази насока била и забраната на чл. 79, ал. III ЗЧСИ, съгласно която "за дължимите неплатени такси п разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от техния размер."

Следвало да се съобрази и че наложените от съдебния изпълнител запори върху банковите сметки на “Х.-Т.“ АД - в ликвидация се явяват несъразмерни със задължението за заплащане на такси и разноски към ЧСИ като многократно го надвишават, причинявайки необосновано вреди на длъжника.

Жалбоподателят сочи и предвид че на основание чл. 79. ал. 2 ГПК във вр. чл. 433, ал. 2 от ГПК вземането на ЧСИ към длъжника за разноските е възникнало в момента, в който са били налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство (или от момента на уведомяване от взискателя с молба вх. № 07791/28.02.2019 г., че вземането по изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело е погасено изцяло), следва че именно от този момент спрямо претендираните такси и разноски е започнала да тече общата петгодишна погасителна давност на осн. чл. 110 от ЗЗД, изтекла на 28.02.2024 г.Поради факта, че повече от пет години след прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона на осн. чл.

433. ал. 1. т. 2 от ГПК, чрез бездействието на съдебния изпълнител, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 433, ал. З от ГПК, се поддържа висящност на изпълнителния процес, бил налице правен интерес от подаването на настоящата жалба срещу Постановление за отказ от прекратяване на изпълнително дело на ЧСИ Николета Кавакова, рег. № 929 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Хасково, постановено по изпълнително дело № 20179290402321.

ЧСИ Николета Кавакова излага обяснения по представената жалба като извежда,че съгласно чл.83 ГПК такси и разноски по подобни дела не се внасяли и се дължали авансово от взискателите и се събирали директно от длъжника.Още при образуването на трудовото дело не били заплатени дължимите обикновени такси за образуване и водене на изпълнителното дело тъй-като законът освобождавал този вид взискатели от заплащане на авансови обикновени такси.

Частния съдебен изпълнителн посочва и че с ъгласно чл. 81 ЗЧСИ дължимите авансови такси по изпълнението на вземания на работник от трудово правоотношение, не се внасят от взискателя, а се събират от директно от длъжника.В случая длъжникът изрично признал, че дължи тези такси и заявил, че същите ще бъдат заплатени по сметка на изпълнителя, но не сторил това. Според ЧСИ в този смисъл поведението му било недобросъвестно. Не отговаряли на истината твърденията му, че били извършвани действия след молбата за прекратяване от страна на взискателя, видно о т документите в 4 копието на делото. Наложената възбрана била вдигната още при подаване на молбата от страна на длъжника със задължението му да заплати дължимите обикновени такси по делото. От копието били видно множеството извършени справки и направени разноски с цел обезпечаване на вземането на взискателя като такси и разноски за тях не били събрани поради това,че взискателят е освободен по закон от заплащането им.

Не отговаряли на закона и твърденията на длъжника, че не дължи заплащане на тези разноски.Посочва,че съобразно чл. 79 ГПК „Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,когато: делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство." ,какъвто бил настоящия случай-поискано е прекратяване на делото поради извършено плащане от длъжника след образувано изпълнително дело.

Предвид,че делото е трудово взискателят бил освободен от заплащането им, ЧСИ бил в невъзможност да се снабди със заповед за изпълнение съгласно чл. 79, ал.III от ЗЧСИ срещу взискателя, защото той по закон е освободен от заплащането им и същите по закон с е дължат от длъжника. Поради това и ЧСИ нямал възможност, както в общия случай да поиска издаването на заповед за изпълнение против взискателя.

Предвид изложеното се иска отхвърляне на представената жалба като неоснователна.

Правни съображения