Решение № 131 от 11.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Велико Търново, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100501193 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№1503/19.11.2024г. по гр.дело№1980/2024г. ВТРС е : -изменил размера на определената месечна издръжка за М. Б. Г. с ЕГН********** от 150.00лв. на 370.00лв., като е осъдил Б. Ц. Г. с ЕГН********** да заплаща за М. Б. Г. с ЕГН**********, чрез нейната майка и законен представителkа Й. М. Т. с ЕГН**********, месечна издръжка в размер от 370.00лв., считано от подаване на исковата молба - 25.06.2024г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, като отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 600.00лв.; -осъдил Б. Ц. Г. с ЕГН********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС ДТ в размер на 316.80лв., както и ДТ в размер на 5.00лв. - в случай на служебно издаване на изп.лист; -осъдил Й. М. Т. с ЕГН********** да заплати на Б. Ц. Г. с ЕГН********** сумата 306.67лв. - разноски за производството съразмерно с отхвърлената част от иска; -постановил предварително изпълнение на решението в частта, с която искът за увеличение на издръжката е уважен.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Б. Ц. Г. (чрез адв.Л.

М.Драганова-Чингарска от ВТАК) против Решение№1503/19.11.2024г. по гр.дело№1980/2024г. на ВТРС. Прави възражения за недопустимост на производството, като образувано по недопустима искова молба - недопустимост на иска. Според чл.150 от СК при изменение в обстоятелствата присъдената издръжка или добавка към нея може да бъде изменена или прекратена. Присъдена издръжка е тази, за която има постановен съдебен акт. В настоящия случай няма присъдена издръжка. На 08.10.2020г. страните са се договорили по чл.127 ал.1 изр.1 от СК, в т.ч. за месечна издръжка за общото им дете, съставили са помежду си споразумение с нотариално удостоверяване само подписите, но не са искали от районния съд да им утвърди споразумението на основание 1 чл.127 ал.1 изр.II от СК. Приложеното споразумение не било утвърждавано от съда със съден акт, следователно записаната в т.2 на същото споразумение месечна издръжка не било присъдена. При условие, че нямало присъдена издръжка, за ищеца не съществувало право на иск по чл.150 от СК и исковата му молба било недопустима. Моли, на основание чл.270 ал.3 от ГПК, да бъде обезсилено Решение№1503/19.11.2024г. по гр.дело№1980/2024г. на ВТРС, като се прекрати изцяло производството. Счита, че е налице недопустимост на съдебното решение, поради предявена процесуално недопустима искова молба, тъй като изхожда от страна без процесуална легитимация.

Ищцата Й. М. Т. е предявила исковата си претенция в лично качество срещу Б. Ц. Г., а не като законен представител на детето М. Б. Г.. Съгласно чл.26 ал.1 от ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото, като освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд - чл.26 ал.2 от ГПК. Според чл. 28 ал.4 ГПК малолетните се представляват в процеса от своите законни представители - родители или настойници. Следователно, действайки в лично качество, майката е предявила по делото чужди права/тези на детето/, което е недопустимо. Моли, на основание чл.270 ал.3 от ГПК, да бъде обезсилено Решение№1503/19.11.2024г. по гр.дело№1980/2024г. на ВТРС, като се прекрати изцяло производството. Счита, че Решение№1503/19.11.2024г. по гр.дело№1980/2024г. на ВТРС е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и поради необоснованост. За да бъде изменен размерът на присъдена по-рано издръжка, било необходимо да се констатира изменение на обстоятелствата, при които същата е била определена чл.150 от СК. В тази връзка релевантни са нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на субекта, който я дължи - чл.142 ал.1 от СК. Безспорно от 08.10.2020г., когато родителите са се споразумели, били изминали около четири години. Счита, че определената обща месечна издръжка в размер на 600.00лв. за дете на 11 години е прекомерна. Математически, с просто тройно правило следвало, че за 18 годишно дете издръжката следвало да е 981.82лв., т.е. поголяма от заплатите на много работещи за минимална работна заплата, на които след удръжките нетната заплата е 720.00лв. и ако бащата от утре започнел да изработва 10 пъти повече доход месечната издръжка на детето ще трябвало да стане общо 6000.00лв. Към момента М. се нуждаела от необходимия, макар и минимален жизнен стандарт, достатъчно добро отношение и обич и от двамата родители, за да отрасне детето здраво, да премине основното образование и да преодолее факта на раздялата. Майката посочила, като допълнителна нужда за детето, интерес към волейбол, но не била ангажирала никакво доказателство, касаещо разход и за това извънкласно занимание.

Освен тази промяна в начина на живот и в нуждите на друго ново обстоятелство не било цитирано.

Нямало представени и доказани конкретни увеличения на разходите. При условията на евентуалност моли съда, на основание чл.271 ал.1 от ГПК, да отмени изцяло Решение№1503/19.11.2024г. по гр.дело№1980/2024г. на ВТРС, като неправилно. В съдебно заседание въззивникът Б. Ц. Г. поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена.

Претендират се разноски по представен списък за разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна, се изразява съгласие с така постановеното решение, поради факта, че ВТРС взел предвид нарастващите нужди на детето М. Б. Г., която е в тинейджърска възраст - предполага по-специфични нужди и съобразено с факта, че Б. Ц. Г. не помага по никакъв начин, не полага грижи към нея, освен издръжката, която плаща. Счита решението на ВТРС за правомерно и допустимо. В съдебно заседание въззиваемата страна Й. М. Т. в качеството си на майка и законна представителка на М. Б. Г. моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, 2 като правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски за въззивното производство.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В производството по реда на чл.267 ал.1 от ГПК, настоящият въззивен състав е отчел, че производството по делото пред първата инстанция се е развило по нередовна искова молба, като с Определение№6/02.01.2025г. е определил едноседмичен срок на Й. М. Т. да отстрани указаните и в обстоятелствената част на настоящето определение нередовности на исковата молба във връзка с активната легитимация по предявените искове. В указания срок ищцовата страна е изправила нередовността в исковата молба.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.I I от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение като краен резултат е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Й. М. Т. и Б. Ц. Г. са родители на малолетната М. Б. Г. с ЕГН134214141. С извънсъдебно споразумение от 08.10.2020г. с нотариална заверка на подписите родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство малолетно дете М. Б. Г. с ЕГН134214141, kakто и местоживеенето му се предоставят за упражняване на майката Й. М. Т., а на бащата Б. Ц. Г. се определя съответен режим на лични отношения с детето. Със същото споразумение страните Б. Ц.

Г. се задължил да заплаща месечна издръжка за дъщеря си М. Б. Г. в размер от по 150.00лв.

Според социалния доклад по реда на чл.15 ал.6 от ЗЗДетето се установява, че след раздялата на родителите детето М. Б. Г. живее при майката Й. М. Т., която полага основните грижи по неговото отглеждане и възпитание. При изслушването на детето същото е споделило пред социалните работници, че контактите с баща му Б. Ц. Г. са предимно по телефона и по инициатива на малолетната ,му дъщеря. Детето е посочило, че срещите му с бащата са редки, както и че то не му гостува с преписване. Посочило е още, че освен заплащаната издръжка, през годините е получавало от баща си средства за рождени дни и за Коледа, че същият му е закупил компютър и тетрадки за учебната година.

Б. Ц. Г. притежава недвижим имот в гр.Павликени, в който живее със семейството си. Също така въззивникът притежава ателие в гр.Приморско, което според ангажираните свидетелски показания отдава под наем, както и земеделски земи, находящи с в землището на с.Върбовка Общ.Павликени. Понастоящем Б. Ц. Г. е женен и заедно със съпругата си отглеждат детето на последната от друга връзка, което към момента е ученик във II клас. Б. Ц. Г. има и други две деца(пълнолетни), които учат редовно във висши учебни заведения.

Въззивният съд споделя установена в първоинстанционното производство фактическа обстановка, описана обобщено и настоящото производство, с препратка на основание чл.272 от ГПК. Същата се установява и от ангажираните в хода на първонстанционното производство 3 писмени доказателства.

Издръжката е институт на семейното право и представлява основано на закона задължение за определени членове към други членове от семейния кръг. Семейноправният характер на издръжката се съпътствува от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжката е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответника.

Б. Ц. Г. е баща на детето М. Б. Г. и с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от СК и дължи издръжка независимо дали е трудоспособna и дали може да се издържа от имуществото си.

Според съдебната практика двамата родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето/т.5 от ППВС№5/1970г./. При определяне размера на дължимата издръжка следва да се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на детето с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Нуждите на детето от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който е поддържал или който иска да поддържа. По-големите материални възможности на родителите съставляват основание за присъждане на по-големи по размер издръжки/т.1 от ППВС№5/1981г./. Дължащият издръжката обаче по принцип не би могъл успешно да се позове на безработица, при положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход, от който да заделя част за плащане на издръжката/т.11 и т.12 от от ППВС№5/1970г./. При иск за изменение на определена от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице(Решение№154/16.07.2013г. по гр.дело№1435/2012г. - IIIг.о. ВКС). В случая, предходната издръжка на детето е била определена преди повече от четири години, като неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето(от храна, облекло и други текущи разходи). Само това е достатъчно основание за изменение на определената по-рано издръжка.