Решение № 352 от 11.07.2022, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 352 гр. Плевен 11 юли 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Николай

Господинов при секретар

Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 895/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на К.И.Д. ***, против Решение № 2153-14-89/01.11.2021 г. на директор на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на г-н Д. с вх. № 1054-14-13/01.10.2021 год., подадена срещу Разпореждане № 3/11.08.2021г. на ръководител ПО и същото е потвърдено като правилно и законосъобразно.

В жалбата са наведени доводи, че пенсионният орган правилно е установил общия осигурителен стаж на жалбоподателя, но се оспорват изводите за липса на предпоставките на чл.69б от КСО за пенсиониране при навършена възраст 58 год. и 8 месеца стаж от втора категория от 15 години и сбор от осигурителен стаж и възраст от 100 т., както и доводите, че не отговаря на условията за пенсиониране по чл.68, ал.1-2 от КСО.

Жалбоподателят твърди, че в периода от 19.04.1977 год. до 11.12.1998 год., т.е. периода, обхващаш целия му трудов стаж в „Автомитропол“ АД е работил на длъжност шофьор на товарен автомобил „*****“, който е с товароносимост от 16 тона, поради което е полагал труд от втора категория по смисъла на чл.53а от ПКТП (отм.), с оглед което отпускането на пенсия за ОСВ би следвало да е при условията на чл.69б от КСО, тъй като са налице и двете кумулативни предпоставки, или при условията на чл.68, ал.1-2 от КСО. Сочи, че с оглед горното размерът на пенсията му би следвало да е различен от определения такъв от 354, 31 лв.

В заключение е направено искане да се отмени оспореното решение с произтичащите от това последици и е направено искане за присъждане на деловодни разноски.

С жалбата са представени като писмени доказателства ксерокопие от техническа експертиза на седлови влекач

*****, писмо от ТИАТ-Шумен и копие от трудова книжка. Направено е искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата на заявените в нея основания. Излага съображения, че от представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице безспорно се установява, че К.Д. за периода от 01.12.1982 до 11.12.1998 г. е бил служител на „Автомитропол“ АД, предишно ДАП № 7 и за целия този период от време 01.12.1982 г. до 11.12.1998 г. е заемал длъжност шофьор на товарен автомобил „*****“ с прикачени ремаркета към този автомобил, като общата товароносимост на този автомобил е повече от 12 тона. Ето защо счита, че осигурителният период от 01.12.1982 г.до 11.12.1998 г. следва да бъде приет за стаж от втора категория труд, съгласно Правилника за категоризация на труда, отменен през 1999 г., поради което и съобразно разпоредбата на чл. 69б от КСО жалбоподателят към момента на подаване на заявлението за пенсиониране е имал налични 58 години и 8 месеца възраст, и стаж от втора категория от 16 години и 10 дни.

Адвокат Д. Д. акцентира на обстоятелството, че в личното трудово досие, намиращо се в архива, който е предаден в ТП на НОИ – Ловеч, се съдържат за посочения период от време, а именно 1982 г. до 1998 г. допълнителни споразумения към сключен преди това трудов договор, на някои от които е отбелязано, че трудът, който доверителят му е полагал в предприятието е втора категория. Също така са приложени и отчетни карти, които са служили вероятно за оценка на работника, от които е може да се направи извод, че К.Д. е управлявал единствено товарни автомобили „*****“, които са били с товароносимост над 20 т., поради което процесуалният представител на жалбоподателя изразява становище, че при съобразяване на горните писмени доказателства съвкупно със събраните по делото гласни доказателства от страна на свидетелите, които са били негови преки ръководители за този период, се установява изпълнение на изискването на чл. 69б от КСО за минимум 15 години стаж втора категория, за да може жалбоподателят да бъде пенсиониран при условията на тази разпоредба. В заключение прави искане да бъде отменено обжалваното решение и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата не се представлява и не ангажира становище по основателността на подадената жалба.

Административен съд-Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Със заявление вх. № 2123-14-477/09.04.2021 г./л.24/ жалбоподателят К. И.Д. е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ съгласно чл.69б от КСО. Към заявлението са приложени документи по опис както следва: Трудова книжка № 836/26.09.1972 г.; Трудова книжка № 056/29.01.2008 год.; ВОК № 767638; УП- 3 № 212/20.11.2018 г.; УП-3 № 31/18.10.2018 год.; УП-3 № 4/25.01.2021 год., УП-2 от 25.01.2021 год. и Техническа експертиза № 21-029/08.04.2021 год., а също така е декларирал съгласие да се ползват наличните данни от пенсионната преписка.

С

Разпореждане № 3/11.08.2021 год. на ръководител ПО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на Д., считано от 27.03.2021 год. пожизнено по чл. 68, ал.3 от КСО, вр. §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО по заявление, подадено на 09.04.2021 г. при навършена възраст 66 год. и 8 мес. и общ осигурителен стаж по чл.104 КСО, превърнат към III категория труд 34 год. 00 мес. 24 дни. АО е приел в разпореждането си наличие на осигурителен стаж от II категория труд в размер на 9 г., 07 мес. и 29 дни.

Срещу горното разпореждане е подадена жалба от Д.

/наименувана възражение/ вх. № 1054-14-13/01.10.2021 год., в която излага доводи, че за периода 1991 год. – 1998 год. не му е зачетен трудов стаж като шофьор на тежкотоварни автомобили над 12 тона и твърди, че управлява такива над 20 години, поради което иска преписката му да бъде преразгледана.

Въз основа на жалбата е постановено и оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Плевен. Със същото е е отхвърлена подадената жалба и е потвърдено Разпореждане № 3/11.08.2021 год. на ръководител „ПО”.

В решението е проследена хронологията на проведеното административно производство, възпроизведено е съдържанието на оспореното разпореждане и е направен анализ на приложимите разпоредби на КСО, а именно чл.69б и чл.68, ал.1, ал.2 и ал.3 от КСО. АО е приел, че жалбоподателят има навършена възраст 66 год. и 8 месеца, както и общ осигурителен стаж от 34 години и 24 дни, т.е. повече от 15 години, поради което отговаря на кумулативните изисквания на разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, с оглед което правилно му е признато право на пенсия. По отношение изложените възражения, свързани със зачетения осигурителен стаж от II-ра категория ответникът е посочил, че осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документи по утвърден образец. Във връзка с горното е направил анализ на събраните в хода на административното производство писмени доказателства и е приел, че от представената от жалбоподателя Трудова книжка № 836/26.09.1972 г., Удостоверение УП-13, изх. № 5506-14-1313#1/10.11.2017 и наличната информация в РОЛ за периода 19.04.1977 г. – 11.12.1998 год. лицето е работило в ДАП-7 – Д.Митрополия („Автомитропол“ ООД - гр.Д.Митрополия) и за осигурителен стаж втора категория труд са зачетени следните периоди:

-13.12.1973 г. – 15.03.1974 год. – 0 год., 3 мес. 0 дни на длъжност „монтьор“, установени от представената ТК № 836/26.11.1972 г.;

- 01.05.1985 г. – 31.12.1986 г. – 01 год., 8 мес. 00 дни на длъжност шофьор на ***** - 13 тона, установени от УП-30/5506-14-1313#1/07.12.2017 год.;

- 01.01.1987 г. – 31.12.1991 г. – 5 год., 00 мес., 00 дни на длъжност шофьор на ***** 13 т. и ***** 20 т. в „Автомитропол“ АД, съгласно

УП-30 № 5506-14-1313#1/17.12.2017 г. и обр. УП-15

№ 5506-14-1314#1/10.11.2017 год.;

- 26.01.2018 год. – 08.05.2018 год. – 0 год.,03 мес. и 12 дни на длъжност шофьор на т.а. в „Дира 76“ ООД, гр.Плевен, съгласно УП-3 № 212/20.11.2018 год.;

- 08.05.2018 год. – 25.09.2018 год. – 0 год., 4 мес. и 17 дни на длъжност шофьор над 12 тона в „Г. Транс 2004“ ЕООД, гр.Кнежа, съгласно УП-3 № 31./18.10.2018 г.;

- 05.12.2018 г. – 16.12.2018 г. – 0 год.,, 0 мес., 12 дни на длъжност шофьор в „Херера Евротранс“ ЕООД, съгласно УП-2 № 2/01.07.2021 г.;

- 21.12.2018г. – 19.05.2019 год. – 0 год., 4 мес. и 29 дни на длъжност шофьор в „Херера Евротранс“ ЕООД, съгласно УП-2 № 2/01.07.2021 год.;

- 20.05.2019 год. – 01.12.2019 год. – 0 год., 06 мес. и 11 дни на длъжност шофьор във „Виктория Евротранс“ ЕООД, съгласно УП-3 № 16/01.07.2021 год;

- 06.02.2020 год. – 29.12.2020 год. – 0 год., 10 мес. и 23 дни на на длъжност шофьор във „Виктория Евротранс“ ЕООД, съгласно УП-3 №

16/01.07.2021 г.;

- 12.01.2021 год. – 27.03.2021 год. – 0 год., 02 мес. и 15 дни на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил в „Ренова 2020“ ООД, гр.Плевен, съгласно УП-3 №

02/2021/31.03.2021 год.

По повод предходно подадено заявление за отпускане на пенсия АО е изискал от ООА към ТП на НОИ-Ловеч информация във връзка с вида на управлявания т.а. и периода на горното трудово правоотношение за времето, което жалбоподателят е работил в „Автомитропол“ АД – гр.Д.Митрополия, във връзка с което в адм. преписка са приложени 2 бр. удостоверения – изх. № 5506-10-5560/08.12.2017 год. и № 5506-14-1313#/10.11.2017 год., въз основа на данните по които е отчетен период от 01.05.1985 год. до 31.12.1991 год. като II категория труд на длъжност шофьор на „*****“ над 12 тона. Ответникът е приел, че за периода 19.04.1977 год. до 01.05.1985 год. зачетеният стаж в последното дружество е трета категория, тъй като данните от посочените удостоверения са за заемана длъжност шофьор на ГАЗ 51 и ЗИЛ, които автомобили са под 12 тона. За периода от 01.01.1992 год. до 11.12.1998 год. са зачетени 05 год., 07 мес. и 26 дни при трета категория, отново въз основа данните по посочените по-горе две удостоверения. При така обсъдените доказателства ответникът е приел, че жалбоподателят е с трудов стаж от II категория 09 год., 07 мес. и 29 дни; осигурителен стаж от III категория 21 год., 11 мес. и 25 дни и общ осигурителен стаж, определен съгласно чл.104 от КСО, превърнат към III-та категория 34 год., 00 мес. и 24 дни.

В решението е посочено, че по делото са представени доказателства, от които може да се направи извод, че т.а. „*****“ е с товароподемност 12 и повече тона, но не и че жалбоподателят е управлявал такъв товарен автомобил през спорния период, с оглед което е отхвърлил жалбата му и е потвърдил разпореждането на ръководителя на ПО като правилно и законосъобразно.

В хода на съдебното производство жалбоподателят чрез процесуалния си представител е представил като писмени доказателства Лиценз за извършване на международен автомобилен транспорт № 26/14 ноември 1990 год. на Министерство на транспорта, от който е видно издаване на такъв за множество т.а., вкл. за този с ДКН ****; Служебна бележка № 256 на МФ, от която е видно, че същата е издадена на К.И.Д. в качеството му на водач на МПС с рег.№ ****; писмо № 241/28.12.1992 год. от „Автомитропол“ ООД до Министерство на транспорта, от което е видно искане за издаване на годишна виза за служебно пътуване в Германия на К.И.Д. в качеството му на шофьор на ***** (влекач) с ДКН ****; Писмо до СБА № 162/01.03.1991 год. от „Автомитропол“ ООД до СБА във връзка със задгранично застраховане на т.а. с ДКН **** с полуремарке./л.68 – л.71/.

След снабдяване със съдебно удостоверение жалбоподателят е представил заверено копие от личното си трудовото досие, находящо се в архива на НОИ, филиал гр.Тетевен – л.117 – л.140. От Допълнително споразумение № 416/29.07.96 год. към трудов договор /л.120/; Допълнително споразумение № 147/13.02.96 год. към трудов договор;