Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 106 от 04.07.2023, Районен съд - Гоце Делчев

Съд
Районен съд - Гоце Делчев
Дело
Административно наказателно дело 145/2023
Вид
Решение № 106
Подписан
04.07.2023
В сила
15.12.2023
Състав
Васко Петров Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 42, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.10 ал.1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. , 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васко П. Петров при участието на секретаря Лилия Ив. Зайкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно наказателно дело № 20231220200145 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба В. П. Т.

,ЕГН: ********** с адрес: гр. Г. Д., ул. „Хр. См." №30,обл.Бл. против Наказателно постановление № BG16082022/5800/Р8-1526/27.01.2023 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София,с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1800 лв..

Административно наказващия орган Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, редовно призован не се явява,за него юрисконсулт изразява становище за неоснователност на жалбата.

Правно основание чл.63 от ЗАНН .

Прилагат се писмени документи ,разпитани са свидетели А. Ш. и А.

Й.,служители на МБ Гоце Делчев.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка.

Свидетелите А. Ш. и А. Й. са служители на Митническо бюро Гоце Делчев,на 16.08.2022 година били назначени наряд на ГКПП – Илинден .

Същата дата около 13.30 часа на трасе изход се явило превозно средство товарен автомобил, марка и молел ********* ЛБ с обща техническа допустима максимална маса над 12 топа, управлявано от жалбоподателя 1

Т..Последния предал документите си на свидетеля Й. и същия след проверка в автоматична система на агенция митница установил нарушение за въпросния товарен автомобил, а именно на 13.08.2022 година камера монтирА. в с.Садово е заснела движение на СКАНИЯТА без да е заплатена дължимата по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата такса. С оглед на констатираното свидетеля Й. в присъствието на колежката си А. Ш. и жалбопадателя съставил АУАН . Актосъставителят прочел и запознал жалващия се със съдържанието на акта , последния подписал и получил препис от него. В последствие в правния мир намира проявление атакуваното Наказателно постановление,с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1800 лв.за извършено нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДП.

Недоволен от наложеното наказание жалбоподателя сезира съда с искане за отмяна на цитираното наказателно постановление. Предявената жалба е подадена в срок .Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, наложено по административен ред.

Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намира жалбата за основателна , поради следното:

Убежденията си настоящият състав изгради въз основа на показанията на свидетелите А. Ш. и А. Й.,служители на МБ Гоце Делчев. Показанията им са последователни , взаимодопълващи и кореспондират с описаното в АУАН.

Не се доказва наличието на личностно отрицателно отношение на свидетелите към нарушителя , което да провокира проявлението на АУАН в правния мир, ангажират наказателната си отговорност. Въз основа на така установеното от правна стрА. съдът намира следното: Носителят на административно наказателната власт ,в случая Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София е издал наказателното постановление след като , според него е установено по безспорен начин извършване на нарушение .

След извършена служебна проверка не се констатираха съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила при съставянето на АУАН. Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая нарушителят е узнал за съдържанието на акта , той е подписал и получил препис от него, т.е могъл е да отстоява своята теза.Разбрал е за съществуването в правни мир на АУАН имал е възможност да реализира в пълен обем правата си още от началото на образуваното срещу него административнонаказателно производство.Не се ограничава и правото му по чл. 44 ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения по него, свързани с фактическото описание и правната квалификация на деянието.

Въпреки изложеното по-горе съдът счита ,че атакуваното НП подлежи на отмяна . При издаването на самото НП е допуснато съществено процесуално 2 нарушение, обуславящо неговата незаконосъобразност.В НП на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София ,с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1800 лв., в текстовата му част се отразяват констатациите на проверяващите лица ,но не се вменява точно определено неправомерно поведение. Съгласно разпоредбите чл. 57 от ЗАНН, НП има законово определено съдържание и съдът във всички случаи извършва проверка по отношение наличието на задължително изброените в закона реквизити.Те не са с еднаква степен на значимост за законосъобразността на НП, но липсата на конкретно, точно и ясно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено са елемент от фактическия му състав и винаги обосновават порок на НП.Видно от приложеното по делото наказателно постановление в същото не става ясно,тъй като не е отразено, какво нарушение административнонаказващият орган приема ,че е извършено.

Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София доста пространно в обстоятелствената си част е изложил фактологията преди съставянето на АУАН, въз основа на който се е произнесъл , но не и описание на самото нарушението,което приема за извършено, датата и мястото, обстоятелствата, при които е осъществено . Предвид на горното съдът приема ,че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правилата при издаване на НП ,ограничаващи правата на нарушителя.Последния не знае за какво нарушение да се защитава ,кога и къде евентуално е извършил неправомерно поведение ,т.е същият не може правилно да организира своята защита .

На следващо място и на самостоятелно основание следва да се посочи, че е налице и допуснато грубо нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл.

57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото нито в АУАН, нито в НП е посочена словесно или дори само цифрово приложимата и единствено относима като нарушена материалноправна норма от ЗДП, а именно тази на чл. 139, ал. 7 от ЗДП, която описва дължимото поведение и предвижда следното: "Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата , освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице". Вместо това неправилно и в АУАН и в текста на обжалваното НП е посочена като нарушена законова разпоредба единствено и само санкционната такава – чл. 179, ал. 3а от ЗДП , която гласи: "Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, 3 включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. " Употребата на последната, като нарушена материалноправна норма и едновременна санкционна такава представлява и неправилно приложение на материалния закон, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП. Правната квалификация на деянието съдържа нормата на чл.

179, ал. 3а от ЗДП, която е санкционната такава. Относимото нарушено правило за поведение се съдържа в нормата на чл. 139, ал. 7 от ЗДП , която АНО е пропуснал да отрази в наказателното постановление, а актосъставителя – в АУАН.

Съобразно изложеното съдът приема, че обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 700 лева от стрА. на процесуалния представител на жалбоподателя, респ. с оглед представения договор за правна защита и съдействие, съдът намира същата за частично основателна. На осн. чл. 36 от Закона за адвокатурата , вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес от 1000 до 10000 лв. е 480 лв. Претендираните разноски са в размер на 700 лв. – т.е над минималния размер, поради което искането на въззиваемата стрА. за прекомерност и намаляване на същото, се явява основателно и следва да бъде уважено,делото е с завишена сложност от фактическа и правна стрА.. Предвид горното съдът приема, че следва да осъди Агенция „ Пътна инфраструктура" гр. София, да заплати на основание чл. 63д от ЗАНН , в полза на жалбоподателя сумата от 480 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, като искането за разликата над този размер до претендирания от 700 лв. се явява неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № BG16082022/5800/Р8-1526/27.01.2023 г. на Началник отдел „Контрол и 4 правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура" гр. София да заплати на В. П. Т., ЕГН: ********** с адрес: гр. Г. Д., ул. „Хр. См." №30,обл.Благоевград сумата в размер на 480. 00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Благоевград.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________ 5