Решение № 96 от 13.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Пловдив, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Й. Захова

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Даниела Д. Събчева при участието на секретаря Златка М. Чобанова като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225300600227 по описа за 2022 година Производството е по реда на гл.21 от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия А.А.У., депозирана чрез защитника му адв.Е.В. срещу присъда № 260143 от 30.11.2021г., постановена по НОХД № 6894/2020г. по описа на Пловдивски районен съд. Постъпила е и жалба от повереника на частния тъжител и граждански ищец- адв.Д.М..

С присъдата подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК и на основание чл. 78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева, като е бил оправдан за част от възведеното му по този текст обвинение. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 1000лв представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди и сумата от 50лв представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху същите от датата на деянието. Съдът е възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия.

С жалбата от подсъдимия присъдата се атакува в нейната осъдителна част. Правят се възражения за неправилно приложение на закона и превратно тълкуване на доказателствата, както и се твърди, че присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдебното заседание е проведено при неявяване без уважителни причини на частния тъжител и неговия повереник, което представлява според жалбоподателя основание по чл.24, ал.5, т.5 от НПК за прекратяване на 1 наказателното производство. Твърди се още, че пред първостепенният съд не са били събрани безспорни доказателства, въз основа на които да може да се постанови осъдителна присъда. Сочи се, че не се доказва да е била причинена телесна повреда, както и че уваженият размер на гражданския иск е необоснован. Иска се присъдата да бъде отменена.

С жалбата на повереника на частния тъжител и граждански ищец, присъдата се обжалва в частта, в която съдът е отхвърлил гражданския иск за сумата над 1000лв до размера, който е бил предявен – 3000лв. Твърди се, че първостепенният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства относно причинените на частния тъжител телесни повреди. Сочи се, че присъдената сума от 1000лв е крайно недостатъчна за обезщетение. Иска се присъдата да бъде отменена в частта, в която е отхвърлен гражданския иск за разликата над 1000лв до 3000лв и да се присъди обезщетение в пълния предявен размер. Иска се и присъждане на направените разноски в полза на частния тъжител.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбите са ДОПУСТИМИ, подадени от правоимащи лица в законоустановения срок. По същество жалбата на подсъдимия е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА единствено по отношение на присъдения граждански иск за имуществени вреди, а жалбата на повереника на частния тъжител и граждански ищец е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по отношение на част от претендирания размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди.

Фактическата обстановка първостепенния съд. по случая е била правилно установена от

Доказателствата по делото сочат, че на 26.10.2020г частният тъжител и граждански ищец Г. и свид.Н. били на работа, когато около 17ч. се обадила дъщерята на свидетеля- Д.Н., съобщавайки му, че нейният бивш съпруг – подс.У. обикаля около офиса й на адрес гр.П., ул.*** Д.Н. обяснила на баща си, че бившият й съпруг изглеждал агресивен и тя се страхува да напусне офиса сама. ЧТ и ГИ Г. заедно със свид.Н. се насочили към офиса на Н. и като пристигнали там отпред заварили подс.У. и Н., като подсъдимия обиждал Н. на висок глас. Свид.Н. застанал между двамата. Той и подсъдимия започнали да се бутат и да си разменят обидни реплики. Наблизо имало случайни граждани, сред които бил и свид.Н.. Той, заедно с неустановено по делото лице, се намесили в конфликта за да разтърват участниците в него и да ги успокоят.

Там бил и ЧТ и ГИ Г., който до този момент не участвал в разправията. За известно време конфликтът се уталожил, след което кавгата между свид.Н. и подс.У. започнала отново и била още по-ожесточена. Двамата продължили да налитат един на друг, бутайки се взаимно. В един момент от бутането свид.Н. залитнал. Тогава подс.У.

2 заобиколил свид.Н. и нанесъл два- три удара с юмрук към ЧТ и ГИ Г., в резултат на което Г. се свлякъл на земята. Един от тези удари, отправени от подс.У., попаднал в носа на Г. и той започнал да кърви. По време на конфликта било сигнализирано неколкократно на тел.112 от различни лица. След ударите на подс.У. към ЧТ и ГИ Г., първият напуснал местопроизшествието. При пристигане на полицейските служители, там бил заварен само пострадалия Г.. На ЧТ и ГИ било причинено счупване на костите на носа без разместване и травматичен оток на носа.

Описаната фактическа обстановка се установява чрез възпроизведени в годни гласни и писмени доказателствени средства. доказателства,

На първо място следва да се отбележи значението на показанията на очевидеца свид.Н., който случайно се е озовал на местопроизшествието и няма връзка с никоя от страните в спора. Този свидетел е бил установен от пристигналите на местопроизшестивието полицейски служители и данните му са били записани в съставената по случая докладна записка от свид.Д.. Според показанията на свид.Н. агресивният в ситуацията е бил именно подсъдимия. Свид. Н. сочи, че ударите на подс.У. са били отправени от негова страна към пострадалия, без последният да го е провокирал с някакви действия срещу него. Показанията на свид.Н. са последователни, ясни и недвусмислени, поради което съдът ги приема с доверие.

Настоящият съдебен състав счита, че правилно първостепенният съд е приел показанията на този свидетел за обективни и достоверни. Същите, освен като източник на преки доказателства, се ползват от съда и за проверка на показанията на свид.Н., който е участвал в конфликта, намесвайки се след повикването, отправено от дъщеря му. Свид. Н., като участник в разправията, следва да бъде възприеман като заинтересован свидетел. Той се появява на местопроизшествието н помощ на дъщеря си -Д.Н., тъй като по-рано същия ден подс.У. е демонстрирал агресивно поведение спрямо нея. Свид.Н. участвал в словесната и физическа саморазправа с подсъдимия, станала достояние на околните лица, сред които бил и свид.Н.. Показанията на последния обаче потвърждават в пълнота казаното от свид.Н., поради което няма причина то да бъде счетено за тенденциозно или недостоверно. От показанията на свид.Н. се установява, че пострадалият е бил ударен от подсъдимия и макар мястото на удара да не е било възприето от свид.Н., той е видял, че непосредствено след него от носа на пострадалия Г. тече кръв. Това обстоятелство косвено, установява главният факт по делото, подкрепен и чрез преки доказателства.

Показанията на разпитаните полицейски служители Д. и Б. не установяват съществени за делото обстоятелства поради липса на спомен у тези свидетели за събитията. Като източник на доказателства за отделни факти не може да послужат обстоятелствата, описани в съставените от тях докладни записки за случая. Тези докладни записки представляват писмено доказателствено средство по чл.127 от НПК 3 и като такова свидетелстват за факта на самото им съставяне, датата и техния автор, лицата, които биват уведомени за случая, установените при проверката лица. Поради изричната предписана от закона форма за приобщаване на гласни доказателства, каквито са личните възприятия на полицейските служители, е недопустимо описаните в тези докладни записки такива възприятия да бъдат ценени като доказателства. Това не се променя от обстоятелството, дали полицейският служител бланкетно заявява пред съда, че потвърждава изложеното в докладната записка, тъй като нейното съдържание само по себе си не може да бъде приобщено по делото чрез прочитане.

Поради това неправилно първостепенният съд е ценил като доказателство твърденията за наличие на кръв по пострадалия, описани в посочения документ. Подобно изявление от свид.Д. и свид.Б. в показанията им не е направено. Независимо от това съдът счита това обстоятелство за доказано по несъмнен начин. То се установява с показанията на свид.Н. и тези на свид.Н., при тяхната съпоставка и установена взаимовръзка. Свид.Н. е възприел нанесения удар от подсъдимия на пострадалия, а свид.Н. е възприел състоянието на пострадалия след това. Факт е и самата телесна повреда на пострадалия, причинена именно в тази анатомична област.

Няма пречка да бъдат кредитирани показанията на свид.Д., но доколкото те са източник на производни и косвени доказателства, то следва да бъдат ценени единствено в тази им част, в която непротиворечат на показанията на свид.Н. и свид.Н.. Действително е имало взаимно бутане между свид.Н. и подсъдимия, както и видно от приложеното съдебно медицинско удостоверение на подсъдимия, по тялото на същия са били установени обективни находки, наподобяващи тези описани от свид.Д.. Няма обаче каквито и да е доказателства, които да сочат обективна връзка между телесната повреда причинена на ЧТ и ГИ Г. и уврежданията установени по тялото на подсъдимия, в който случай биха били обсъдени от страна на съда хипотезите на чл.12 от НК или реторсията по чл.130, ал.3 от НК. Съдът се доверява на свид.Д. и по отношение описаните отношения между Д.Н. и ЧТ и ГИ Г.. Тези обстоятелства обаче имат значение единствено за обосноваване на мотив у подсъдимия за извършване на престъплението. Видно е, че присъствието на ЧТ и ГИ Г. в момента на разправията между подсъдимия, бившата му съпруга и нейния баща Н. е било нежелано от първия, очевидно поради обстоятелствата, съобщени от свид.Д.. Напълно изолирани остават кратките обяснения, дадени от подс.У., който твърди, че е действал единствено в своя защита. Няма каквито и да е доказателства подсъдимият да е нанесъл ударите към пострадалия, след реализирано нападение от страна на последния преди това.

Няколкократните позвънявания на тел.112 от различни лица, сигнализиращи за случая, се установяват от приложената по делото справка на Дирекция „Национална система 112„.

Въззивният съдебен състав приема с доверие и заключението на изготвената 4 съдебно-медицинска експертиза, установяваща характера и степента на телесно увреждане на пострадалия Г..

Съобразно обсъдените доказателства по делото, настоящия съдебен състав, намира проверяваният първостепенен съдебен акт за правилен и законосъобразен.

Неоснователно е възражението на подсъдимия и неговия защитник за възникнало в хода на първоинстанционното производство основание на чл.24, ал.5, т.5 от НПК за прекратяване на наказателното производство. Касае се за съдебното заседание проведено на 08.09.2021г, за която дата е видно, че на заседанието не са се явили нито ЧТ и ГИ Г., нито неговия защитник. Очевидно посочената дата във въззивната жалба от подс.У. е резултат на техническа грешка, тъй като от протокола за съдебно заседание на 29.06.2021г е видно, че ЧТ и ГИ Г. се е явил лично. Разпоредбата на чл.24, ал.5, т.5 от НПК предвижда прекратяване на наказателното производство, тъй като поради неявяването на частният тъжител и неговия повереник се приема, че те са се дезинтересирали от водене на образуваното производство. Подобен извод не може да се направи по отношение на съдебното заседание на 08.09.2021г, тъй като е била налице обективна пречка за неявяване на повереника, изтъкната своевременно от него.

За това обстоятелство свидетелстват приложените документи на стр.110-112 от делото, депозирани от повереника, сочещи негова обективна ангажираност за датата на съдебното заседание. Тези обстоятелства са били приети като уважителна причина от страна на пръвостепенния съд, каквито и представляват, тъй като се касае за ангажимент, предварително поет, ангажиращ в организацията си множество хора и впоследствие съвпаднал с датата на съдебното заседание. Действително частният тъжител също не се е явил на това заседание, но явяването му не би довело до различен процесуален изход, тъй като това би увредило процесуалните права на тази страна, предпочела да бъде представлявана в процеса от професионален адвокат. По тези съображения не може да се приеме да е било налице основание за прекратяване на наказателното производство пред първостепенния съд.