Определение № 200 от 28.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. София, 28.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно търговско дело № 20251001000204 по описа за 2025 година

., за да произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 от ГПК във вр. с чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 20172/18.02.2025год., подадена от С. И. Н. и А.

Д. А. срещу Разпореждане от 13.02.2025год., постановено по т.д.№ 180/2025год., с което е върната искова молба, подадена от частните жалбоподатели, въз основа на която е образувано т.д.№ 180/2025год. по описа на СГС.

В частната жалба се поддържа , че разпореждането е неправилно и се прави искане то да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Твърди се , че неправилно първоинстанционния съд бил приел , че в случая се касае за пороци на вписването към минал момент, без да отчете, че искът по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ би могъл да бъде предявен и в хипотеза при която вписаното обстоятелство е валидно законосъобразно и валидно възникнало, но в последствие е престанало да съществува поради новонастъпили допълнителни факти. Сочи се , че настоящият казус бил именно такъв, тъй като с едностранен акт на съдружниците / предизвестие за напускане, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването/ , съдружието им в дружеството, е прекратено и като резултат- това обстоятелство е престанало да съществува. Сочи се като неправилен и извода на съда, че за него не съществува компетентност да дава указания на длъжностното лице по регистрацията към ТР да извършва вписвания и /или заличавания , освен в случаите по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като същият противоречал на уреденото в чл. 14 във вр. с чл.30, ал.1 от ЗЮЛНЦ. Твърди се , че връщането на исковата молба поради недопустимост на предявените искове е извършено и в нарушение на Регламент / ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016год.

Апелативен съд- София намира подадената частна жалба за процесуално допустима като депозирана в законоустановения срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

По делото се установява следната фактическа обстановка.:

1

Пред СГС са предявени искове по чл. 29, ал.1 ,предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ от С. И. Н. и А. Д. А. срещу „ Медицински център „ Профиклиник“ ООД. По изложените в исковата молба обстоятелства ищците са поискали от съда да признае за установено, че следните обстоятелства, които са вписани под № 20180512121709 по партидата на „ Медицински център „ Профиклиник“ на 22.07.2016 г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията, а именно че С. Н. и А. А. са съдружници в „ Медицински център“ Профиклиник“ ООД, са несъществуващи.

В исковата молба се твърди ,че ищците са съдружници в ответното дружество , че на 14.07.2023год. С. Н., а на 13.07.2023год. А. А. са подали до дружеството тримесечното предизвестие за прекратяване участието си в дружеството по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ, че предизвестието е получено на адреса на управление на дружеството и че с получаването на предизвестието и изтичане на тримесечния срок участието на двамата като съдружници в дружеството е прекратено. Твърди се също така , че дружеството , чрез своя управител, не е предприело никакви действия за заличаването им като съдружници и тъй като участието им в дружеството е прекратено, но не е отразено в ТР, то е налице вписване на несъществуващо обстоятелство. Сочи се , че с оглед реализираната от съдружниците възможност по чл.125, ал.2 от ТЗ напълно валидно възникналото им участие в търговското дружество е прекратено и като краен резултат- то е престанало да съществува. Твърди се ,че по Регламент / ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и Съвета от 27.04.2016год. се признава правото на ищците „ да бъдат забравени“ , реализацията на което можело да се осъществи именно по реда на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Поддържа се , че нормата на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ не следвало да се разглежда само в хипотезата на предложение първо и второнищожност и недопустимост, а да се анализира най-вече хипотезата на предложение третонесъществуващо обстоятелство, което може да е законосъобразно и валидно възникнало, но в последствие да е престанало да съществува , поради настъпили допълнителни факти.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане първоинстанционният съд е върнал исковата молба на С. Н. и А. А., приемайки че предявените с нея искове по чл.

29 от ЗТРРЮЛНЦ са недопустими. Приел е, че искът по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ е средство за защита срещу пороци на вече извършени вписвания,които са съществували към момента на вписването. От тук е извел че надлежните твърдения в исковата молба трябва да касаят обстоятелства,които са съществували към момента на вписването в търговския регистър, а в случая се твърдяло настъпване на изменение на обстоятелства относно членственото правоотношение в дружеството , които не могат да бъдат съобразявани във връзка със съществуването на вписаното обстоятелство. Приел е също така , че редът на отразяване на тези промени бил чрез подаване на заявление до АВ, че ищците , като съдружници,нямат легитимация да заявят тези промени пред АВ и че такава възможност не им предоставя цитирания от тях Регламент 2016/679. Приел е също така , че съдът няма правомощие да указва на АВ да впише заличаването в ТР като указания в този смисъл може да дава единствено в производство по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Обжалваното разпореждане е правилно по изложените в него мотиви,които напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.

Искът по чл. 29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, чрез който се атакува извършено в търговския регистър вписване, е насочен към установяване на пороци при вписването или на вписани от Агенция по вписванията несъществуващи обстоятелства. Влязлото в сила решение, с което по реда на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е признато за нищожно или недопустимо вписването, респ. за несъществуващо вписаното обстоятелство, е предвидено в чл.30 от ТЗ като основание за заличаване на извършеното вписване. Съгласно константната практика на ВКС на РБ и ТР № 1 от 6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС на РБ, вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало или не е възникнало валидно.

В първата хипотеза обстоятелството не е съществувало още към датата на вписването му.

Втората хипотеза касае вписването на обстоятелство, което е съществувало, но по - късно по исков ред е установена нищожността му.В първата хипотеза , за да бъде заличено 2 вписването, ищецът по иска с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ следва да установи със сила на пресъдено нещо по отношение на ползващите се от вписването лица, че вписаното обстоятелство не е настъпило поради наличие на правоизключващи факти, препятстващи целените правни последици.

С оглед на изложеното, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд , че искът по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ е предвиден за защита срещу пороци на извършеното вписване и оттук- че този иск може да се основава само на обстоятелства, които са съществували към момента на вписването на търговския регистър. В случая ищците не твърдят, че вписаните в регистъра под № 20180512121709 обстоятелства не са настъпили или че не са настъпили валидно към момента , в който са вписани в регистъра. Искът им е основан на твърдения , че след вписването на тези обстоятелства са настъпили допълнителни факти , които са довели до промяна във вписаните обстоятелства , в резултат на което те са престанали да съществуват. Касае се за адресирано до дружеството предизвестие по чл.125 от ТЗ, изходящо от ищците, в качеството им на съдружници в дружеството, което с получаването му от дружеството и изтичане на визирания в чл.125 от ТЗ тримесечен срок, е довело до прекратяване на членственото им правоотношение.

Иск по чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ , основан на факти , настъпили след вписването е недопустим , тъй като същият може да се основава единствено на обстоятелства, които са били налице към момента на вписването. Основателността на иска, с който се атакува вписването, е обусловена от установяването в хода на процеса, че вписаното обстоятелство не е валидно възникнало и не е съществувало към момента на вписването му. Констатацията в този смисъл би довела до уважаване на иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ и като последица от това- заличаване на вписаните обстоятелства .Новъзникналите факти , които водят до изменение на вече вписаните обстоятелства стоят извън предметния обхват на отрицателно установителния иск и тяхното наличие би било основание за заличаване на вписаните обстоятелства чрез подаване на ново заявление до АВ за тяхното заличаване и при наличие на всички законови предпоставки за това.

Противен на горния извод не може да се основе на цитирания от жалбоподателите Регламент / ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016год. Същият не съдържа регламентация касаеща вписването на обстоятелства и заличаването на вписани обстоятелства в ТРРЮЛНЦ , а касае защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни. Действително регламента предвижда правото на изтриване / или „ правото да бъдеш забравен“ , което предоставя възможност когато субектът на лични не желае данните му да бъдат обработвани и не съществуват легални основания за тяхното съхранение, да иска те да бъдат заличени.

В параграф 1 на чл.17 от Регламент(ЕС) 2016/679 са предвидени основанията , при наличие на които и при направено искане от субекта на данните , администраторът , е длъжен да изтрие без ненужно забавяне конкретните лични данни. Това са :1. личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин;2. субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните;3. субектът на данни възразява срещу обработването и няма преимуществено законово основание за продължаване на обработването;4 личните данни са били обработвани незаконосъобразно; 5.личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора;6 личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество на дете.Същевременно администраторът има възможност и да откаже да изтрие данните когато обработването на конкретните данни има за цел:1· да упражнява правото на свобода на изразяване и информация;2· да изпълнява правно задължение или да изпълнява задача от обществен интерес или упражняване на публична власт;3· за целите на общественото здраве;4· архивиране за цели в обществен интерес, научноизследователски исторически изследвания или статистически цели; или 5· установяване, упражняване или защитата на правни претенции.

3

В настоящия случай нито една от сочените в регламента предпоставки за изтриване на личните данни на ищците, вписани в ТРРЮЛНЦ като съдружници в „ Медицински център „ Прификлиник“ ООД не е налице , като напротив – обявяването на техните лични данни се явява извършено от АВ в изпълнение на вменено и по закон правно задължение.

Агенцията по вписванията осъществява своите функции по водене и поддържане на националните електронни регистри при строга нормативна регламентация на дейностите по създаване, поддържане и водене на електронните регистри. В изпълнение на тези свои функции и задачи, вменени със съответните нормативни актове. Агенцията по вписванията обработва лични данни на физически лица, които в качеството си на администратор в изпълнение на законово задължение, което се прилага спрямо администратора на лични данни или при упражняване на официални правомощия събира, обработва, съхранява или споделя.Тези функции тя осъществява именно съгласно изискванията и при спазване на принципите и разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО , Закона за защита на личните, както и други нормативни актове, имащи отношение към защитата на личните данни на физически лица.