Определение № 593 от 14.10.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 593 гр. Варна, 14.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ НЕПОСТОЯНЕН, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20263001000407 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК и е образувано е по частна жалба, подадена от името на „ЕМ ЖИ СПЕД“ЕООД против определение №1199/16.07.2026 по електронно дело 20263100900265 (ТД 265/2026) по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отказано поискано от жалбоподателя привличане на подпомагащи трети лица и съединяване на предявени срещу помагачите обратни искове.

Частната жалба е подадена като надлежно подписан с КЕП електронен документ в изискуемия едноседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото определение на привличащия ответник. Подателят е надлежно овластен процесуален представител. Авансово е внесена държавната такса.

Доколкото съвместното разглеждане на предявени срещу трети лица искове е обусловено от допускането им до участие в процеса, определението и в двете му части следва да се третира като подлежащ на обжалване акт (чл. 220 ГПК).

Производството по чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК е допустимо. Книжата между главните страни са разменени.

Жалбоподателят ответник „ЕМ ЖИ СПЕД“ЕООД, чрез адвокат А., излага оплаквания по направената преценка на местожителството на привличаните лица като процесуална пречка, ограничаваща приложението на ползваща се с директен ефект, пряко приложима общностна процесуална норма. Сочи, че в чл. 8 т.2 от Регламент (ЕС) 1215/2012г., е предвидено съхраняване на международната компетентност на сезирания съд именно за случаи на насочването на регресни искови претенции срещу гаранти трети лица, с местожителство в държава – членка. Според жалбоподателя това правило изключва ограничението, въведено с чл. 219 ал.2 ГПК, доколкото България не е оповестила по реда на чл. 65 от Регламента, че съхранява предпоставки за привличане на трети лица по националното си право.

Подробно обоснова характера на предявените обратни искове като обща 1 регресна претенция, изцяло съответна на предвидената в хипотезата на регламента, тъй като са насочени от ответник спедитор срещу привличаните по веригата на търсената от възложителя отговорност трети лица - избран от него превозвач, евентуално спедитор и фактическия изпълнител на превоза (солидарно отговорни по чл. 3 Конвенция CMR) и застраховател, поел реализиран риск от възникване на отговорност на превозвача.

Моли за отмяна на обжалваното определение и продължаване на процеса с допускане на съединяването на обратните искове на ответника срещу привличаните подпомагащи го страни.

Насрещната главна страна ищецът ЮМИБО ЕООД, чрез адв. Д. оспорва оплакванията, като обосновава независимото приложение на правилото по чл. 219, ал. 2 ГПК и нормите, уреждащи международна компетентност на съдилищата на държавите – членки.

Моли за потвърждаване на определението.

За да се произнесе по спорния процесуален въпрос, въззивния съд съобразява следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова претенция на търговец ЮМИБО ЕООД, с. Вокил, обл. Силистра, който твърди, че възложил на ответника ЕМ ЖИ СПЕД ЕООД, гр. Варна да организира за негова сметка като спедитор конкретен превоз на стоки от Дания до Румъния.

Тъй като осигуреният от обявения като натоварен от спедитора полски превозвач ТЕНО ГРУП („ТЕНО ГРУП СПОЛКА З ОГРАНИЖОНА

ОДПОВИЕДЖИАЛНОСЧИА“ /TENO GROUP SPOLKA Z OGRANICZONA

ODPOWIEDZIALNOSCIA/, МО) хладилен камион DSW RA32/TK 9804P се явил на уговореното място на натоварване и бил натоварен за сметка на ищеца – товарополучател, но не пристигнал в уговореното място на разтоварване, възложителят на спедицията претендира, че не е получил договореното изпълнение. Счита, че спедиторът не е положил грижа при проверката на избрания превозвач, като е допуснал договаряне и документиране на превозната сделка с лице, идентифицирано с неправомерно ползвани чужд печат и лични данни и това е довело до получаване на товара от неустановени лица и пълната му загуба. Така виновно осуетената възможност на товарополучателя да получи неправомерно отклонената („открадната“) стока, която е била натоварена за него на превозното средство, ищецът счита за неизпълнено задължение за отчет на спедитора, причинило му вреда, измерима със стойността на липсващия товар по цената на закупуването му от товародателя в размер на 28 168.70 евро.

С отговора си по иска ответникът е оспорил фактическите твърдения за неформално договаряне на спедиция или превоз, за посочване на превозното средство и ТЕНО ГРУП като избран превозвач, за натоварването на стоката за сметка на ищеца на неидентифицирано лице, ползващо неправомерно данни за вписан в издадения документ за превоз фактически изпълнител на транспортната услуга, съответно и доводите да нарушения на задължение на спедитора за положена грижа при избор на превозвач и за даване на отчет с прехвърляне на резултата при фактическо предаване на товара и крайния извод за непосредствено причиняване на загубата на товара от неположена грижа на спедитора. Наред с оспорванията, ответникът е формулирал 2 подробно насрещни възражения срещу легитимацията на ищеца като собственик на превозваната стока(съответно и интереса му като увреден собственик на загубения товар), като е обосновал хипотеза на данъчна измама(придобиването й с цел заобикаляне на данъчно облагане) и неспазена форма като основание за нищожност. Позовал се е на извършени действия по намиране на спедитор/превозвач чрез електронна платформа, като е посочил, че заявката за превоз е била приета от ТЕНО ГРУП и след като е била потвърдена от името на спедитора с посочване, че действа за сметка на своя български възложител, между тях са били договорени и детайлите на превоза, така както са били поискани от възложителя. Счита, че като не се противопоставил след уведомяването му от спедитора на договореното превозване с посочен от полското дружество хладилен автомобил, а напротив е указал на своя праводател (немски доставчик) да го натовари в уговореното начално място на маршрута (склад в Дания), възложителя конклудентно е одобрил поемането на права и задължения по превоза от името на германско дружество(а не от свое име) като товародател. Същевременно, макар че е поискал първоначално превоз до Букурещ, възложителят не се е противопоставил на документираното в превозния документ приключване на транспорта в България, а допълнително е съставил това товарителница вече от свое име като товародател за продължаване на превоза със същото транспортно средство до румънски товарополучател, а това индикира според ответника както измамливото съставяне на първата товарителница, така и участието му в схемата за избягване на ДДС като косвен представител на други лица – немски продавач и румънски купувач. С тези доводи се обосновава теза за липсата на надлежното легитимация на това лице като лично засегната страна – товародател по възложения чрез спедитора превоз, съответно и като правоимащо лице, увредено поради липса на приета за превоз чужда стока. Посочени са и възражения за фактическа невъзможност за изпълнение на претендирания от ищеца отчетен резултат, при липса на посочване в одобрените от възложителя документи както на място на доставка в Румъния, така и на запазено право на товарополучателя да се разпорежда с товара по време на превоза. Ответникът се е позовал насрещно и на неизпълнено задължение на изпращача в място на натоварване по предоставяне на стоката без надлежно документиране на доставката й(с код, обявен на данъчна администрация и документи за правата върху нея на лицата, посочени като изпращач и получател на товара) и без проверка на самоличност на водача на транспортното средство, издал превозния документ. Счита, че поведението именно на това лице представлява допълнителния елемент, който е разкъсал обичайното развитие на добросъвестно договорена с полския превозвач превозна сделка, одобрена от възложителя, като е позволило отклоняването на стоката от неустановени лица и така остава единствената непосредствена причина за недостигането на товара до уговореното крайно място на изпълнение. Тъй като обаче именно с това лице той не се е договарял( действията му са били изцяло под контрола на самия възложител – договарящ се с товародателя), счита че може да се ангажира с отговорност за неположена от него грижа.

Едновременно с така описаната защита, ответникът е поискал и привличане на три други лица, като свои помагачи, като е обосновал интереса 3 си от обвързването им с мотивите при евентуално установяване на собствената му отговорност, доколкото въз основа на тях претендира да търси компенсиране на същата отговорност, носена и от тях като последващи превозвачи, солидарно отговорни с него спрямо товародателя. В уточнителна молба допълнително е пояснено и съотношение, в което се иска съединяване на обусловените от установяването на основанието на собствената му отговорност при евентуално осъждане обратни претенции, предявени срещу помагачите, както следва: 1. срещу полски застраховател ТУиР ВАРТА, който е поел договорно задължение да покрие риск от възникнала отговорност на търговец ТЕНО ГРУП, спрямо товародател ЮМИБО (възложил спедицията на привличащия ответник); 2. евентуално на първата регресна претенция и срещу самия полски търговец ТЕНО ГРУП, задължил се спрямо привличащия като превозвач по договора, възложен за сметка на ищеца ЮМИБО и 3. също евентуално на предходните две претенции, срещу полски търговец Павел Пуделек, издал превозния документ и удостоверил в товарителницата фактическото приемане на липсващия товар за превоз.

И за трите привличани в процеса трети лица(ответници по евентуално съединените обратни искове) са посочени регистрирани седалища и търговско управление в различни населени места на Република Полша. Въз основа на тези данни първата инстанция е констатирала пречката за участието на помагачите по чл. 219, ал.2 от ГПК и е отказала да допусне както привличането, така и съединяването на обратните искове спрямо тях с обжалваното определение.

Въззивният съд преценява, че с правилото на чл. 219, ал. 2, пр. първо ГПК, законодателят урежда като пречка за упражняване на процесуалното право на главна страна да се ползва от привличане на трето за спорното материално правоотношение поради значителни затруднения по движението на съдопроизводствените действия в случаите на необходимо връчване на книжа в чужбина. Закриляното от чл. 13 ГПК право на главните страни да получат решение на спора си в разумен срок е израз на признатото в обществен интерес в рамките на Европейския съюз и гарантирана в чл. 6 от Европейската конвенция общностна ценност, основа на политиката на демократичен правов ред, сигурност и законност. Същевременно, правото на главните страни да привличат „трети страни“ в своя процес, за да ги обвържат с конкретни мотиви, има в основата си също обществен интерес за постановяване на непротиворечиви решения относно права, зависещи от едни и същи факти, или почиващи на едно и също основание. Затова и в правната рамка, предназначена да уеднакви правилата за взаимното признаване на съдебните и извънсъдебните решения по граждански дела, като част от същата политика на Съюза, се урежда изрично разширяване на компетентност на съдилищата, сезирани в една държава -членка, и по отношение на конкретни регресни претенции, за да се постигне обществената ценност еднаквост на съдебните решения по спорове, обусловени от общи факти, подлежащи на облекчено зачитане в различни държави-членове на общността.

В този смисъл следва да се възприема правилото на чл. 8 ал.2 от Регламент (ЕС) 1215/2012г. Така, балансирането на интересите на насрещните страни налага на съда да допуска упражняване на правото на привличащата страна (търсеща облекчение изключително в свой интерес) само доколкото няма да 4 наруши непропорционално същия по степен интерес на насрещната страна(да получи своевременно ефективна защита по основен иск). В този смисъл са били установени общностните ценности още при тълкуването на Брюкселската конвенция, възприемана като първооснова на интеграцията в областта на съдебна защита по граждански спорове, в решение на СЕС по дело C-365/88 (Kongress Agentur Hagen GmbH v Zeehaghe BV). В мотивацията на насоките си съдът е приел, че макар да е необходимо да се направи ясно разграничение между уредба в общностна рамка на компетентност на сезирания национален съд и условията, уреждащи допустимостта на дадено действие, според собствения му процесуален закон, последните не се дерогират пряко, но не следва да се прилагат по начин, осуетяващ постигането на целите на евроинтеграцията, и по-специално само поради обстоятелството, че третото лице пребивава или е с местоживеене в договаряща държава, различна от тази на сезирания с главното производство съд.