Решение № 729 от 17.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20241001000698 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 294 ГПК.

С решение № 476/10.04.2023 г. на СГС, VI-3 състав по т.д. № 1846/2022 г. е открито производство по несъстоятелност на „МА Студио“ ООД при условията на чл.

630, ал. 1 ТЗ, като е определена начална дата на неплатежоспособността 31.12.2022 г.

Длъжникът „МА Студио“ ООД е депозирал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение само в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособността 31.12.2022 г. Въззивникът твърди, че в атакуваната му част решението е неправилно и необосновано. Счита, че неправилно съдът е определил началната дата на състоянието на неплатежоспособност на длъжника, като не е изложил мотиви, които да обосновават този му извод. От своя страна счита, че са налице данни, че състоянието на неплатежоспособност е трайно и необратимо, а не както съдът е приел, че финансовото състояние на длъжника рязко се е влошило едва през 2022 г., спрямо предходните периоди. Сочи, че според заключението на ССЕ длъжникът не осъществява търговска дейност и не реализира приходи и разходи за такава още от 2021 г. и е отчитало загуба през този и следващите периоди. Установено било, че към 31.12.2019 г. дружеството не разполагало с ДМА, свързани с упражняването на основната дейност, като същевременно към 20.06.2019 г. всички трудови договори са прекратени. Установено било, че коефициентът му на обща ликвидност е под референтната стойност за отрасъла, а към 31.12.2021 г. помощните коефициенти на незабавна и абсолютна ликвидност са много под препоръчителните стойности. Към този момент влошени са и показателите на автономност, което сочи, че поради липсата на дейност и генериране на загуби, дружеството е станало силно зависимо от основните си кредитори. Излага, че още към 2019 г. длъжникът не е разполагал с налични парични средства и непарични активи, чието осребряване да даде възможност за покриване на задълженията. По същество моли за отмяна на 1 решението в атакуваната му част и постановяване на ново, с което началната дата на неплатежоспособност да бъде определена на 22.08.2018 г.

Въззиваемият „МА СТУДИО“ ООД е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата като неоснователна и поддържа, че решението в атакуваната му част е правилно и законосъобразно. Счита, че в периода 2018 – 2021 г. дружеството не е било платежоспособно, което се потвърждавало от събраните доказателства и заключението на ССЕ. Твърди, че през периода 2018 – 2022 г. вземането на въззивника не е съществувало и не е било изискуемо, тъй като не било установено по основание и размер с влязло в сила съдебно решение. Сочи, че с Решение от 23.11.2020 г., на СГС искът за вземането на въззивника е бил отхвърлен като прави извод, че към посочената дата не е налице вземане по търговска сделка. Апелативният съд отменил това решение и установил съществуване на вземането, но това решение не било окончателно. Вземането на молителя не съществувало до произнасянето на ВКС с Определение от 27.07.2022 г., след което вземането е било отразено в счетоводството на въззиваемото дружество като задължение за 2022 г. Настоява, че дружеството е престанало да осъществява дейност през 2020 г. изключително поради действията на молителя, който наложил запори върху сметките му още през 2019 г. По същество моли за отхвърляне на въззивната жалба.

По въззивната жалба първоначално е образувано в.т.д. № 501/2023 г. на САС, по което е постановено решение, отменено от ВКС с решение по т.д. № 2052/2023 г. на I т.о. и делото е върнато на Апелативен съд – София за разглеждане на въззивната жалба от друг състав на съда, като са дадени указания, както следва: Апелативният съд следва да допусне изслушване на допълнителна икономическа експертиза. С нейна помощ следва да бъде изяснен въпросът дали в случая вземането на „Кубс“ ООД трябва да бъде отразено в счетоводството на „Ма Студио“ ООД към 2018 г. с оглед датата, на която е бил сключен разваления по съдебен ред договор, или към 2021 г., когато е бил издаден изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение по в. т. д. № 106/2021 г. на САС, или към 2022 г., когато вземането е било установено със сила на пресъдено нещо, съответно дали то следва да бъде отразено като провизирано или не и как това би се отразило върху финансово-икономическото състояние на ответното дружество. Предвид изтеклия период от време от приемане заключенията на съдебната финансово-икономическа експертиза в първоинстанционното производство и динамиката в търговската дейност, вещото лице следва да определи наново към датата на приключване на устните състезания стойността и структурата на дълготрайните и краткотрайните активи на длъжника, да изчисли коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, финансова автономност, рентабилност и задлъжнялост на ответника към кредиторите му, финансовите резултати от дейността на дружеството. При разглеждане на делото въззивната инстанция трябва да извърши преценка и относно възможността отразените в актива материални запаси да могат да бъдат реализирани в парични средства съобразно присъщата за съответния вид обращаемост, която зависи и от отрасловия сектор на икономиката, да прецени доколко отразените в баланса вземания от клиенти и доставчици и други вземания правилно са осчетоводени като краткосрочни, а не като дългосрочни, както и да установи тяхната реална събираемост.

Делото е насрочено в открито съдено заседание от настоящия състав и е изслушано и прието заключение съобразно указанията на ВКС, след което съдебното дирене е приключило.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно 2 правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, доводите на въззиваемия и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Молителят „КУБС“ ООД, е твърдял в исковата си молба, че е кредитор на длъжника „МА СТУДИО“ ООД с вземане, произтичащо и отнасящо се до търговска сделка, развалена поради нейното неизпълнение. Вземането било установено с влязло в сила Решение № 299/19.05.2021 г., по в.т.д. № 106/2021 г. на САС и било в размер на 284 648.88 лева, ведно със законната лихва за периода 24.06.2019 г. до 27.09.2022 г. в размер на 94 171.34 лева, както и законната лихва от датата на исковата молба насетне.

Молителят предприел принудително изпълнение въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на още невлязлото в сила въззивно решение, по който било образувано изп.д. № 507/2022 г. на ЧСИ Г. К.. Молителят е сочил, че в хода на изпълнителното дело било установено, че ответникът няма дейност и активи и не е в състояние да изпълни паричното си задължение към него, а и паричните задължения към останалите си кредитори, измежду които и държавата по публично вземане, поради което е в състояние на неплатежоспособност към 22.08.2018 г., като от тази дата е спрял плащанията. Поддържал е и, че дружеството е свръхзадължено тъй като не разполага с имущество, което да е достатъчно да покрие задълженията му. За трайния характер на затрудненията свидетелствало обстоятелството, че неизпълнението на задълженията е продължително, а от обявените финансови отчети на дружеството можело да се направи извод за тенденция към влошаване на финансовото му състояние. Искал е да бъде открито производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост, с начална дата 22.08.2018 г.

Ответникът„МА СТУДИО“ ООД е оспорвал молбата и е твърдял, че затрудненията му са временни, както и че разполага с достатъчно имущество, с което да покрие задълженията си. Искал е да бъде отхвърлена молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

СГС е приел, че ответното дружество е неплатежоспособно и е постановил решение, с което е обявил неплатежоспособността на „МА Студи“ ООД като е приел за начална нейна дата 31.12.2022 г., открил е производство по несъстоятелност за дружеството, наложил е обща възбрана и запор върху имуществото му, назначил е синдик. Това решение е влязло в сила с изключение на частта за определяне началната дата на неплатежоспособност, който въпрос именно е спорен пред въззивната инстанция.

Относими към спорния пред настоящата инстанция въпрос относно датата на изпадане на ответното дружество в неплатежоспособност са събраните пред първата инстанция писмени доказателства, както и изслушаните въз основа на тях и допълнителни справки в счетоводството на ответника основно и допълнително заключение на ССЕ. Относимо е и изслушаното пред настоящата инстанция заключение на ССЕ. От тях се установява следното:

С решение № 260408/23.11.2020 г. по т.д. № 1190/2019 г. на СГС, VI-6 състав е отхвърлен предявеният от „Кубс“ ООД иск срещу „МА Студио“ ООД с правно 3 основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за възстановяване на платена по договор от 30.10.2018 г. и последващ анекс сума в размер на 284 648.88 лева поради разваляне на договора.

С решение № 299/19.05.2021 г. по в.т.д. № 106/2021 г. на САС, 15 състав първоинстанционното решение на СГС е отменено и вместо него е постановено друго, с което „МА Студио“ ООД е осъдено да заплати на „Кубс“ ООД сумата 284 648.88 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24.06.2019 г. до окончателното плащане, на основание чл. 55, ал. 1 предл. 3 ЗЗД, както и сумата 12 915.96 лева – разноски по делото.

С определение № 487/27.07.2022 г. по т.д. № 1681/2021 г. на ВКС, Т.О., решението на САС не е допуснато до касационно обжалване.

Видно от нотариална покана от „Кубс“ ООД до „МА Студио“ ООД чрез нотариус И. Д., връчена на 09.10.2018 г., с нея е направено изявление за разваляне на договор между страните и е отправена покана за връщане на 284 648.88 лева, платени по него.

Представени са баланси и отчети за приходи и разходи на „МА Студио“ ООД за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г.

От НАП са събрани ГДД за периода 2018 г. – 2021 г.

Ответното дружество е представило и Главна книга, Оборотна ведомост, Аналитични регистри, банкови извлечения, протокол за инвентаризация към

31.12.2020 г. и документи по ЗДДС.

В основното си заключение по ССЕ, прието от първата инстанция, вещото лице Д. Г. е установила, че „МА Студио“ ООД е извършвало икономическа дейност „Производство на метални конструкции и части от тях“. Регистрирано е по ЗДДС на 15.08.2014 г. През 2022 г. дружеството не е осъществявало търговска дейност, т.е. няма приходи и разходи от дейността. Текущите задължения към датата на проверката възлизат на 458 520.94 лв. и са формирани, както следва: - 378 820.22 лв. – задължение към молителя – „Кубс“ ООД (284 648 820.22 лева – главница и 94 171.34 лева – законна лихва за периода 24.06.2019 г. до 27.09.2022 г.); - 1152 лв., задължение към „К Кънстракшън“ ЕООД от 2018 г.; - 1173.50 лв. – задължения към подотчетни лица; - 31 413.03 лв., разчети по изп.д. № 507/2021 г. и 45 962.19 лв. - задължения към НАП.

Съотношението между активи и пасиви е 0.2724.

При анализ на показателите за ликвидност вещото лице е установила, че за периода 2018 г. – 2021 г. коефициентът на обща ликвидност е с високи стойности (1.299, 3.105, 3.080, 2.822), което се дължи на наличните материални запаси, наличните вземания, вкл. вземания от подотчетни лица и налични парични средства. Към 30.09.2022 г. обаче коефициентът за обща ликвидност е 0.2729, т.е. дружеството не е ликвидно. Краткосрочните активи не са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения.