Решение № 36 от 03.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. София, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110203201 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. П. М. срещу Наказателно постановление (НП) № 8020/23.01.2023г., издадено от В.Б.А. – Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“, предл.2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата на жалбоподателя М. e наложена „глоба” в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева.

В подадената жалба се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и липса на доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Жалбоподателят счита, че му е нарушено правото на защита, както и че не са спазени изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. В жалбата се заявява още, че в случая се касае за маловажен случай на административно нарушение. Иска се СРС да отмени обжалваното Наказателно постановление.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Г. П. М. не се явява лично и не изпраща процесуален представител, който да вземе становище по спора.

Въззиваемата страна – Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна 1 инфраструктура” – се представлява от юрк. Николов, който в съдебно заседание пред СРС на 11.07.2023г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 03.10.2023г. юрк. Николов не взема участие.

По делото е депозиран отговор от юрк. Николов с вх. № 138023/17.05.2023г. С него се иска СРС да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира се за спазване на чл.40, ал.1 от ЗАНН, чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, чл.43, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Твърди се, че в Акта и в НП се съдържат основни индивидуализиращи белези на превозното средство във връзка с §1, т.1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на тежки и/или извънгабаритни пътни превозни средства на МРРБ. С оглед нормата на чл.56, ал.2 и ал.3 от ЗП се посочва, че Актът и НП са съставени и издадени от компетентни лица. При направената проверка жалбоподателят, който е управлявал тежко пътно превозно средство (ППС) се твърди да не е представил Разрешително за платени пътни такси, поради което правилно били издадени Актът и Наказателното постановление. Неоснователно би било становището на жалбоподателя, че отговорно лице за процесното нарушение е превозвачът, тъй като такава терминология не била използвана в Закона за пътищата и Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на тежки и/или извънгабаритни пътни превозни средства на МРРБ. Освен това юрк. Николов твърди, че в настоящия случай не се касае за хипотезата на §1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози. Неоснователно би било твърдението, че на водача на ППС е следвало да му се наложи наказание по чл.177, ал.3 от ЗДвП, тъй като тази норма регулира различни обществени отношения от тези по чл.53, ал.1 от ЗП. Доколкото деянието нарушава изискванията за ползване на пътищата, законосъобразно водачът на ППС бил привлечен в случая към административна отговорност по чл.53, ал.1 от ЗП. Според юрк. Николов не е приложима в случая и нормата на чл.28 от ЗАНН. Относно наложеното административно наказание се твърди, че то е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и целите по чл.12 от ЗАНН. С тези аргументи юрк. Николов иска от съда да потвърди НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

ЕТ „Автотранспорт – 10 – Цеца Танева“ е собственик на товарен автомобил „***“ с рег. № *** (с технически допустима максимална маса 19 000, с допустима максимална маса на състав от превозни средства – 40 000, с маса на превозното средство 8280, с две оси, междуосие – 3700, с първа ос 7500 кг., втора ос – 11500 кг.) и на полуремарке „****“ с рег.

№ *** (с технически допустима максимална маса 36 000, с маса на превозното средство 6640, с три оси, с първа ос 9000 кг., втора ос – 9000 кг., трета ос – 9000 кг.). И двете превозни средства са с пневматично окачване.

На 05.01.2023г. около 14:05 часа, на територията на Столична община, на републикански път А-2 – автомагистрала „Хемус“, км. 0+200, с посока от гр. София към гр.

Варна, се движело посоченото по-горе ППС с 5 оси - товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № *** (с две оси) и полуремарке с три оси с рег. № ***. Превозното средство било 2 управлявано от жалбоподателя М. и било спряно за проверка от свидетелите Б. П. и Т. Ф. – инспектори в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”. В хода на проверката било направено измерване с преносима електронна везна „TENZOVAHY, s.r.o.”, тип „PW-10”, сериен № К0200009, верифицирана до 25.06.2023г. и с ролетка. Установено било, че ППС надвишава максимално допустимите норми, тъй като измереното натоварване на втора задвижваща ос било 13650 кг. (при максимално допустимо натоварване на втора ос – 11500 кг.), а измереното разстояние между осите било 1.40 м. и сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето била 32200 кг. (при максимално допустимо натоварване на оста – 24000 кг.). Поради това на 05.01.2023г. св. Б. П., в присъствието на св. Т. Ф. и пред жалбоподателя Г. М. съставил на последния Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0009447 за нарушение, квалифицирано по чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за пътищата, вр. чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001г. на МРРБ. Препис от този Акт е връчен на Г. П. М. срещу подпис на 05.01.2023г.

Въз основа на този АУАН В.Б.А. – Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” е издала срещу Г. П. М. Наказателно постановление № 8020/23.01.2023г., с което на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“, предл.2 от Закона за пътищата, вр. чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на М. e наложена „глоба” в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева.

Посоченото по-горе Наказателно постановление е изпратено по пощата и е било получено от Г. М. на 26.01.2023г., след което е обжалвано от него с жалба, подадена в АПИ на 03.02.2023г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства : показанията на свидетелите П. и Ф., както и от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК : АУАН № 0009447 от 05.01.2023г.; разписка за връчване на АУАН; Протокол за измерване на превозно средство № 0000004/05.01.2023г.; кантарна бележка; копия на свидетелства за регистрация на МПС – част II за товарен автомобил „***“ с рег. № *** и за полуремарке „****“ с рег. № ***; копие на лична карта на Г. П. М.;

Заповеди на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ с № РД-11-246 от 31.03.2022г. и с № РД-11-247 от 31.03.2022г.; известие за доставяне на НП; писма от Областно пътно управление – София с вх. № 136357/16.05.2023г. и с вх. № 143708/23.05.2023г.; Заповед на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор с № А-616 от 11.09.2018г.; Декларация за съответствие и Сертификат за съответствие на джобни ролетки; Декларация за съответствие на преносими везни и Сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие; Заявление за проверка № 000029-29069/25.06.2020г.; Заявление за проверка № АУ000029-3-33879/23.06.2021г.;

Заявление за проверка № 000029-34251/20.06.2022г. и стикери на БИМ.

3

Показанията на свидетелите П. и Ф. звучат достоверно, непредубедено и еднопосочно. Те намират опора в АУАН № 0009447 от 05.01.2023г., Протокол за измерване на превозно средство № 0000004/05.01.2023г. и кантарна бележка. Поради това съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства.

Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра на приложените по делото Заповеди на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ с № РД-11-246 от 31.03.2022г. и с № РД-11-247 от 31.03.2022г., както и на Заповед на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор с № А-616 от 11.09.2018г. От Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва, че Б. е заемал длъжността „инспектор“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ и съответно е бил оправомощен да извършва контролни проверки на ППС, движещи се по републиканската пътна мрежа, както и да съставя АУАН. Поради това и на основание чл.56, ал.2, т.1 от ЗП съдът приема, че АУАН е съставен от компетентно лице. От Заповед № РД11-246 от 31.03.2022г. на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и от нормата на чл.56, ал.2, т.1 от ЗП следва, че процесното Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице. Това означава, че релевираните от юрк. Николов аргументи за компетентност на лицата, съставили и издали АУАН и НП, са основателни.

Приложените по делото /с превод на български език/ Декларация за съответствие и Сертификат за съответствие на джобни ролетки, Декларация за съответствие на преносими везни и Сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие, както и заявленията за проверка с № 000029-29069/25.06.2020г., с № АУ000029-3-33879/23.06.2021г., с № 000029-34251/20.06.2022г. и стикерите на БИМ са обективни и достоверни писмени доказателства, които взаимно се подкрепят. Поради това СРС ги кредитира. Въз основа на тези писмени доказателства и с оглед Заповед на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор с № А-616 от 11.09.2018г. се установява, че конкретното измерване с преносима везна и ролетка е било извършено от сертифицирани уреди, годни да отчитат тегло, респ. разстояние, въведени в експлоатация и валидни към датата на процесното деяние.

Писмата от Областно пътно управление – София с вх. № 136357/16.05.2023г. и с вх.

№ 143708/23.05.2023г. са еднопосочни, достоверни и обективни. Поради това съдът ги кредитира и приема за доказано, че процесното място (републикански път А-2 –„Хемус“, км.

0+200, с посока от гр. София към гр. Варна) се намира на територията на Столична община.

Наличните по делото копия на свидетелство за регистрация на МПС – част II за товарен автомобил „***“ с рег. № ***, на свидетелство за регистрация на МПС – част II за полуремарке „****“ с рег. № *** и на лична карта на Г. П. М. също следва да се кредитират от съда, тъй като са официални документи, издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.

4

Протоколът за измерване на превозно средство № 0000004/05.01.2023г., кантарната бележка и АУАН № 0009447 от 05.01.2023г. са взаимно подкрепящи се писмени доказателства, които намират опора и в кредитираните по-горе показания на свидетелите П. и Ф.. Поради това СРС дава вяра и на тези писмени доказателства.

Приложените на лист 9 и лист 18 от делото разписка за връчване на АУАН и известие за доставяне на НП имат достоверна дата. Поради това съдът ги кредитира и приема, че Г.