Решение № 260194 от 31.08.2020, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 31.08.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

- ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 11014 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от

“Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, срещу М.А.Е.,

ЕГН **********, с адрес ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от

63,55 лв., представляваща сбор от незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за периода от 15.11.2016г. до

14.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл.

410 ГПК в съда – 21.01.2019г. до окончателното изпащане на задължението. Обективно е съединен и осъдителен иск за осъждане ответникът да заплати в полза на ищеца сумата от 119,88 лв., представяща сбор от незаплатени вноски за лизинг по Договор за лизинг от 28.02.2016г. с абонатен номер ********* за периода след м.03.2017г. до м.01.2018г.

Излага се в исковата молба следното: На 28.02.2016г. бил сключен договор за мобилни услуги между страните в производството. Ответникът бил абонат на дружеството ищец с кл. номер ********* и титуляр по номер ***, с избрана програма

Стандарт + 15,99 лв., с уговорен срок на действие от 24 месеца – до 28.02.2018г. Абонатът сключил и Договор за лизинг от същата дата – 28.02.2016г. по силата на който взел устройство „Алкател” на изплащанев с размер на лизинговите вноски от 9,99 лв. За потребените услуги за периода от 15.11.2016г. до 14.03.2017г. била издадена фактура от 15.12.2016г. и фактура от 15.01.2017г. Абонатът не бил заплатил сумите, дължими за два последователни месеца потребление. Общата дължима сума от абоната била в размер на 63,55 лв.

С оглед на това мобилният оператор прекратил едностранно договорите с ответника. Сочи се, че за устройството, взето на лизинг, се дължи сумата от 119,88 лв.

В срока за отговор на исковата молба ответната страна е взела становище в следния смисъл: Исковете са допустими, но неоснователни. Прави се възражение за изтичане на погасителна давност по чл. 111, б. „В” ЗЗД. Оспорват се фактури от 15.12.2016г., от 15.01.2017г.,

15.03.2017г., с която е била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Оспорва се ответникът да е бил запознат с ОУ на дружеството. Сочи се наличие на неравноправни клаузи в Договора за лизинг.

Шрифтът в договора е по – малък от 12.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От представения по делото Договор за мобилни услуги от 28.02.2016г. се установява, че страните по делото се намира в облигационни правоотношения, по силата на които ответникът ***сключил договор с „Т.Б.“ ЕАД с включен абонаментен план „Стандарт+

15,99лв.“ Заедно с този план ответникът сключил и договор за лизинг за следния модел телефон „Алкател One

Touch Pop Star”. Месечната вноска по договора била в размер на 9,99 лв. Срокът и на двата договора бил две годишен. Договорът е бил подписан от потребителя, като подписът не е оспорен в производството.

Видно от представената по делото

Декларация – Съгласие, подписана от ответника, същият е получил екземпляр от ОУ на „Т.Б.“ ЕАД.

Установява се от представената фактура от 15.12.2016г., че за периода от 15.11.2016г. до 14.12.2016г. дължимата сума от ответника за далекосъобщителни услуги е в размер на 18,94 лв., а лизинговата вноска е в размер на 9,99 лв. За периода от

15.12.2016г. до 14.01.2017г. дължимата сума за далекосъобщителни услуги е в размер на 20,10 лв., а лизинговата вноска е в размер на 9,99 лв. За периода от 15.01.2017г. до 14.02.2017г. не е начислена сума за далекосъобщителни услуги, а е приспадната сумата от 5,03 лв.

За лизинг вноската е била в размер на 9,99 лв. Видно от издадената на 15.03.2017г. фактура, с оглед предсрочното прекратяване на договорите между страните, дължимата сума за лизингови вноски е в размер на 119,88 лв., а дължимата сума за далекосъобщителни услуги е в размер на 63,55 лв.

По делото са представения ОУ на дружеството „Т.Б.“ ЕАД.

От изготвеното по делото заключение по допуснатата ССЧЕ се установява следното: Дължимите суми за мобилни услуги за периода на процесните фактури от 15.11.2016г. до

14.03.2017г., предоставени на мобилен номер ********** е 63,55 лв. Няма данни по издадените фактури от ищеца да има направени плащания. Размерът на лизинговите вноски, дължими за цената на устройството Алкател, взето във връзка с абонамента на мобилен номер ********** след м.03.2017г. е в размер на 119,88 лв.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По така предявените искове ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение между “Т.Б.” ЕАД и М.А.Е. по Договор за доставка на далекосъобщителни услуги и Договор за лизинг, както и настъпването на изискуемост на задълженията и техният размер.

В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, както и обстоятелствата по всички направени възражения.

От приетата по делото фактическа обстановка безспорно се установи, че страните се намирали в облигационни правоотношение по силата на сключени помежду им Договор за мобилни услуги от 28.02.2016г. с включен абонаментен план „Стандарт+ 15,99лв.“ и Договор за лизинг за следния модел телефон „Алкател One

Touch Pop Star”. Договорите са подписани от потребителя, като подписът не е оспорен в производството. Установи от заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, което съдът кредитира изцяло, като професионално дадено и отговарящо на поставените въпроси, че дължимите суми за мобилни услуги за периода на процесните фактури от 15.11.2016г. до 14.03.2017г., предоставени на мобилен номер ********** е 63,55 лв. Няма данни по издадените фактури от ищеца да има направени плащания. Размерът на лизинговите вноски, дължими за цената на устройството Алкател, взето във връзка с абонамента на мобилен номер ********** след м.03.2017г. е в размер на 119,88 лв. С оглед на изложеното ищецът успя да установи в производството фактите, които са негова доказателствена тежест, като доказа размер и дължимост на процесните суми въз основа на договорни правоотношения с ответника.

Последният от своя страна не успя да докаже в производството, че е изпълнил своето задължение, а именно да заплати в полза на ищцовото дружество дължимите суми по сключените помежду им Договор за лизинг и Договор за доставка на далекосъобщителни услуги. Възражението на ответника, че е изтекла погасителната давност на задълженията са неоснователни. Тригодишната погасителна давност в случая, доколкото първата фактура със задължения е издадена на 15.12.2016г., изчита на 31.12.2019г. Заявлението по реда на чл. 410 ГПК е подадено в съда на 21.01.2019г. Неоснователно е и възражението, че ОУ на ищеца не са били предоставени на ответника. Видно от представената по делото Декларация – Съгласие, подписана от ответника, същият е получил екземпляр от ОУ на „Т.Б.“ ЕАД. Сумата, представляваща начислена неустойка не е предмет в производството, поради което възражението в тази връзка е неотносимо.

Неоснователно е и твърдението, че Договорът за лизинг противоречи на ЗПК, доколкото последният се прилага при сключване на договори за потребителски кредит, а случаят не е такъв.

Предвид гореизложеното исковете се явяват основателни и следва да бъдат изцяло уважени.

С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер от 655,00 лв., разноски за исковото производство и 58,71 лв. разноски за заповедното производство, съобразно размерът на уважената претенция.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА М.А.Е., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, сумата от 119,88 лв. (сто и деветнадесет и осемдесет и осем лева), представяща сбор от незаплатени вноски за лизинг по сключен между страните Договор за лизинг от 28.02.2016г. към абонатен номер ********* за периода м.03.2017г. до м.01.2018г. за следния модел телефон

„Алкател One Touch

Pop Star”.

ПРИЕМА

ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.А.Е., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *** сумата от 63,55 лв. (шестдесет и три и петдесет и пет лева), представляваща сбор от незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер

********* за периода от 15.11.2016г. до

14.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл.

410 ГПК в съда – 21.01.2019г. до окончателното изпащане на задължението.

ОСЪЖДА М.А.Е., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, сторените в производството разноски в размер от 655,00 лв., разноски за исковото производство и 58,71 лв. разноски за заповедното производство, съобразно размера на уважената претенция.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: