Протоколно определение № 1484 от 16.03.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 1484 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Щерева при участието на секретаря Невена Ст. Братоева и прокурора Г. П. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Анелия Щерева Частно наказателно дело № 20261100201074 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 12:20 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ М. Б. М., се явява лично, доведен от органите на ОД „Охрана“ от СЦЗ.

За Началника на затвора се явява инспектор М., който представя заповед за упълномощаване.

СВИДЕТЕЛЯТ Д. К. Т. – редовно призована, явява се лично.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА самоличността на явилата се днес свидетелка, както следва:

Д. К. Т. – на 41 г., неосъждана, без дела и родство със страните, с ЕГН **********.

Самоличността е сета по представена от лицето ЛК №********, издадена на 30.06.02022 г. от МВР-София.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на свидетелката правата и задълженията й в настоящото производство.

СВИДЕТЕЛКАТА: Разбрах правата и задълженията си. Обещавам да 1 кажа истината.

ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания, бележки и възражения.

ИНСП.М.: Представям актуална справка за изтърпяното към момента наказание. Нямам искания за събиране на други доказателства.

ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания и няма да представям доказателства.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПРИСТЪПВА се към разпит на свидетелката Т..

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Назначена съм на длъжност инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“. Работя от м.ноември на 2021 г..

С г-н М. се познаваме от 30.10.2025 г., когато той постъпи в пета група.

Всеки един лишен от свобода постъпва при нас с изготвена оценка на риска от рецидив и вреди, която е изготвена предварително в приемно отделение, като в случая в 11-та група, където М. е бил, като обвиняем и подсъдим, тоест с неговата лична и криминална история, първоначално съм се запознала документално, а след което и лично с него, при настаняването му в групата. След неговото пристигане, не мога да цитирам точна дата, но съм изготвила план на присъдата, с който съм се срещнала с него, запознала съм го и съответно планът е обсъден и той е продукт на работата между мен и него.

Работата ми с М. се е изразявала в консултиране, информиране за правния му статус и всякакви въпроси, които е имал по отношение на настаняването му и по отношение реализирането на присъдата му.

Конкретни и подробни разговори за неговата личност, за неговия живот преди престъплението, за отношението му към това престъпление, плановете му за живот и т.н. не съм провеждала с М.. Обсъждали сме плана на присъдата, в която среща вероятно сме изяснили тези въпроси, тъй като моята практика по принцип е, когато разглеждаме плана за присъдата, да правя, силно казано ревизия, но да прегледам как колегата цени лишения от свобода.

Понякога с осъденото лице коментирам поставената му от друг колега оценка.

Понякога в самата ревизия виждам допуснати от колегата преди мен грешки, но на него етап не мога да ги ревизирам, тъй като е прекалено рано, тоест аз не мога да правя корекция на колегата преди мен. В последствие сме общували по повод негови молби, по повод консултиране за започване на работа, информиран е по въпроси, свързани финансовото му състояние по време на престоя му в общежитието. По отношение финансовото му състояние, имам предвид, че той имаше известни проблеми, свързани с получаването на средства от неговия баща, които имаха известно забавяне. Коментирали сме как можем да отстраним проблема и въобще къде е проблемът. Конкретно си 2 спомням, че той имаше една молба, свързана с това да му бъде изготвена справка как са изразходени тези пари, ако мога така да се изразя.

По отношение на проблемните зони при М. в изготвения от мен доклад, там съм се базирала на доклада, който е изготвен първоначално от колегата, който е работил с него в 11-та група, и който е провел диагностичното му интервю, и който е достигнал до тези изводи. Тоест, в моя доклад изводите за посочените проблемни зони са повторените изводи на моя колега и за които аз не съм говорила с М.. М. е дошъл при мен в моята група на 30.10.2025 г., а оценката на колегата е изготвена мисля от 15.10.2025 г. Възможно е, благодарение на работата в моята група, нагласите, които са оценени негативно, да се подобрят, но по принцип нагласата е нещото, което найтрудно се променя у човека и по-скоро смятам, че за двата-трите месеца тя не би се променила, но този процес е индивидуален. Би могла да се промени нагласата за няколко месеца, но все пак това, което колегата е отбелязал, че в първоначалното интервю М. е смятал, че тази присъда я е получил, тъй като е бил „нареден“ и аз не мисля, че това би се променило. Това е лично негово убеждение.

По следващата проблемна зона за управление на финансите извод съм извадила от данните от първоначалното му интервю и диагностика. „Частични финансови умения“ означава, че той реално демонстрира частични финансови умения, тоест той няма умението да си изразходва финансовите средства правилно, а от друга страна по време на престоя му в групата аз нямам данни той да изразходва финансите, които той получава от своите близки и за употреба на наркотици, за закупуването им, нямам данни да е участвал в хазартни игри на територията на общежитието, така че, да. Знам, че преди да е влязъл в затвора е работил в кухня. Знам, че има трудова история и то непосредствено преди това. На базата на тези факти е прието, че липсва финансова стабилност, защото колегата е приел така. От моя гледна точка, по време на интервюто с колегата ми, М. е споделил, че има кредити, които не обезпечава към момента.

По отношение на употребата на наркотични вещества отново съм се базирала на първоначалната оценка, където М. е посочил, че употребява тези два вида наркотични вещества, което от друга страна е свързано и със самото деяние, тоест той е осъден за притежание на наркотици и във връзка с предишно деяние, което е за разпространение на наркотични вещества. Лично аз не съм говорила с него за неговата оценка за употреба на наркотици, но предвид поведението му в групата, аз Ви го казвам, че нямам данни той да употребява наркотични вещества по време на изтърпяване на наказанието му.

По отношение на оценката му за умения за мислене и в частност извода за „частично абстрактно мислене и импулсивност“, до този извод се е стигнало предвид факта, че М. за втори път е в местата за лишаване от свобода и деянията, въпреки, че са по различни членове, според мен са частично свързани от една страна, тоест мога да заключа, че от предната присъда не си е 3 взел поука, което е довело до следващата му присъда, тоест решенията му са след поставянето на целите някак има проблем там. Тази оценка я базирам на факта, че има рецидивно, второ престъпление. От друга страна, от поведението, което аз съм наблюдавала по време на трите месеца, не мога да кажа, че той е импулсивен, независимо, че съм написала, че е. Това отново е базирано на оценката на предходния колега. Моите лични убеждения са, че той не е импулсивен.

„Частично абстрактно мислене“ е свързано с това, че има възможността да променя мнението и нагласите си. Мисленето му не е ригидно, което е характерно за по-улегналите и опитни лишени от свобода. Това е положителна характеристика, защото значи, че има умението да преосмисля поведението си, да преосмисля нагласите си и че те могат да бъдат подложени на промяна.

Нямаме практиката при случаите на наложени на осъдените лица пократки присъди да се работи по интензивно с тях, с оглед своевременно добиване на категорично мнение по отношение на цялата съвкупност оформяща личността на осъдените лица и в последствие изготвяне на доклад за тяхното условно предсрочно освобождаване. Ние обръщаме повече внимание на хората, които са по-дългосрочно осъдени. Вероятно това е и причината М. да не бъде назначен на работа, както в доклада е описано, че той многократно е подавал молби, което всъщност е нещо положително в случая, което би следвало да поощрим, според методическите указания и аз и за това и съм го отразила в доклада. Предвид, че, от една страна работните позиции са ограничени и предвид това, че има хора, които са по-дългосрочно осъдени, се връщам на това, че някак си се стараем да обръщаме повече внимание на тях и истината е, че хората с по-малки присъди малко остават на заден план.

Решението кой от осъдените лица ще работи и кой не се взима от комисия.

Събира се комисия, чийто председател е началникът на общежитието и съответно, според поведението на лишения от свобода, срока на присъдата и др. Срокът на присъдата като критерий в това отношение не е заложен, като официален такъв в наши правила, а е установен в практиката, защото никъде законът това не го казва. Законът казва, че всеки лишен от свобода има право да работи.

М. е сравнително отделен от общността на лишените от свобода, които имат деструктивно поведение, тоест той не е част от подобни групи. Като цяло неговото поведение е по-скоро позитивно и така, както вече казах, аз нямам данни да е участвал в подобни групи, да е употребявал наркотици по време на изтърпяване на наказанието си, нямам данни да е участвал в хазартни игри, обича да чете и в повечето си свободно време е отдаден на книгите, сложила съм го в спално помещение с лишени от свобода, които са осъдени за първи път или рецидивисти, но с доказано добро поведение, не е влизал в конфликти с други лишени от свобода, а по-скоро е дистантен от проблемите в групата и като цяло моите впечатления са позитивни. Отношението му към останалите колеги от администрацията е по-скоро добро. Предполагам, че го посещава баща му.

4

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Разпитът беше изчерпателен.

ИНСП.М.: Нямам въпроси към свидетеля.

ОСЪДЕНИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Искам да благодаря на инспектора, че беше честна. Уважих това, което каза.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Запозната съм с така представената актуална справка за правното положение на осъдения. Считам, че същата е относима към предмета на делото и моля да бъде приобщена към доказателствата.

ИНСП.М.: Няма да представям други доказателства и нямам искания за събиране на нови.

ОСЪДЕНИЯТ: Нямам доказателства за представяне и искания за такива.

Да се приеме справката за изтърпяно наказание.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА по делото приложените по делото писмени доказателства, както и днес представената справка от инсп.М..

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА ПРЕНИЯТА

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо градски съдия, оспорвам така депозираната молба от лишения от свобода М. Б. М., като неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивите ми за това са следните:

От приобщените към делото писмени доказателства е видно, че молителят е постъпил в Затвора - София на 25.08.2025 г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 9 месеца, за престъпление по чл.354а от НК, определено му по НОХД №8637/2024 г., по описа на СРС. На лицето е зачетен предварителен арест в размер на1 месец и 19 дни. От изготвената и приложена към делото актуална справка за правното положение на осъдения е видно, че към днешна дата М. фактически е изтърпял наказание в размер на 6 месеца и 17 дни, като остатъкът за изтърпяване е в размер на два месеца и 13 дни. От анализа на данните, съдържащи се в писмените документи и книжа е видно, че към настоящия момент осъденият е изтърпял повече от 1/2 от наложеното с присъда наказание, поради което макар и формално е налице първата фактическа предпоставка от двете кумулативно изискуеми се по чл.70, ал.1, т.1 от НК предпоставки за постановяване на УПО.

От друга страна, намирам че не е налице втората материално-правна 5 предпоставка, а именно осъденият да е имал необичайно добро и необратимо поведение. От така изготвения доклад, който е приобщен към делото е видно, че за времето на престоя си в пенитенциарното заведение М. М. не е наказван, но не и награждаван. Обстоятелството, че не е наказван не може да се приеме като предпоставка за УПО, тъй като съгласно чл.96 от ЗИНЗС осъдените лица освен права имат и задължение да спазват вътрешния ред и дисциплина, т.е. да имат определено дължимо поведение.