Решение № 4073 от 17.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4073 гр. София, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110114557 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Т. П. Ч., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 60298/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 1071,40лв., представляваща задължения за предоставени ВиК услуги за периода от 03.09.2018г. до 04.06.2021г., ведно със законната лихва от 21.10.2021г. до изплащане на вземането, и 79,42лв., представляваща мораторна лихва за периода от 04.10.2018г. до 04.06.2021г.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги при общи условия за имот с адрес: /населено място/. Посочва, че е доставил ВиК услуги на сочената стойност, но ответникът не ги е заплатил, поради което дължи тяхната стойност, както и лихва за забава.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми.

Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Оспорва да се намира в облигационна връзка с ищеца и да е потребител на ВиК услуги за имота, както и евентуално тяхната стойност. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и 1 канализационните услуги (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, предвиждаща, че потребители на услугите ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и разпоредбата чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца, които са представени в заповедното производство, публикувани са на интернет страницата му и са общодостъпни.

От анализа на посочените разпоредби се налага извода, че потребител (клиент) по силата на закона на ВиК услуги е собственикът или вещният ползвател на имота.

Именно той се намира в облигационно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги и е носител на задължението за заплащане на цената на тези услуги.

По делото е изискана справка от СО, отдел „Общински приходи – Студентски“ относно данъчно задълженото лице за процесния имот. Изпратен е отговор, в който посочват, че имотът е деклариран като собствен на Т. Ч., но има учредено вещно право на ползване в полза на М. В.. Представен е нот. акт от 1993г. /л. 73/, съгласно който М.

В. прехвърля процесния имот на ищеца Т. Ч., но си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота.

При наличие на титуляр на вещно право на ползване върху имота именно вещният ползвател се намира в облигационно правоотношение с доставчика на ВиК услуги, доколкото собственикът разполага само с голата собственост, а фактическата власт върху имота бива упражнявана от ползвателя. По делото няма нито твърдения, нито ангажирани доказателства запазеното право на ползване да е погасено, въпреки изрично дадените от съда указания на ищеца по чл. 146, ал. 2 ГПК, че е в негова тежест да докаже този факт и че не сочи доказателства за установяването му /стр. 2 от протокола от проведеното заседание на 21.02.2023г./. С оглед на това, съдът е длъжен да приеме, че през процесния период върху имота е съществувало вещно право на ползване и именно вещният ползвател се явява материалноправно легитимиран да отговаря за задълженията за предоставени ВиК услуги. Ето защо, ответникът, в качеството му на гол собственик на имота, не се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество, не се явява клиент на ВиК услуги и не отговаря за задълженията, което обуславя извод за неоснователност на претенциите.

За пълнота следва да се посочи, че по делото не е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца, че до имота реално е доставено, отведено и пречистено количество вода на сочената стойност. От заключението по СТЕ е видно, че за периода 02.08.20218г.-05.05.2021г. за имота са начислени базови количества за един обитател без да е ясно и установено какви обстоятелства са наложили изчисленията на база, а не въз основа на реален отчет, както и дали тези базови изчисления съответстват на нормативно установените правила.

По изложените съображения, съдът приема, че искът за главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а с оглед на това подлежи на отхвърляне и акцесорният 2 иск за лихва за забава.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, който обаче се представлява от особен представител и не е доказал извършването на такива.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от /фирма/, ЕИК:

**************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу Т. П. Ч., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60298/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 1071,40лв., представляваща задължения за предоставени ВиК услуги за периода от 03.09.2018г. до 04.06.2021г. до имот с адрес:

/населено място/, ведно със законната лихва от 21.10.2021г. до изплащане на вземането, и 79,42лв., представляваща мораторна лихва за периода от 04.10.2018г. до 04.06.2021г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3