Решение № 432 от 31.05.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. П. , 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Росица Василева при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Росица Василева Гражданско дело № 20205220102726 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД срещу Н. З. М., за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата Н. З. М. дължи на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата в размер на 241.47 лв., представляваща стойността на консумирана електрическа енергия, доставена до обекта на потребителя с ИТН: 3087654, находящ се в гр. П., ул.

„К.М.Л.“ № 129, вх. „В“, ет. 4, ап. 29, за периода 10.02.2018 г. -10.05.2018 г. и сумата в размер на 52.34 лв. – законна лихва за забава за периода 28.03.2018 г.

- 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 637/10.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1516/2020 г. по описа на Районен съд – П..

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката (ЗЕ), продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия. Действащите 1

Общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани и на сайта на ищцовото дружество. По силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия на ищеца, същият се е задължил да снабдява с електрическа енергия обект на ответницата с ИТН: 3087654, находящ се в гр. П., ул. „К.М.Л.“ № 129, вх. „В“, ет. 4, ап. 29. За ответницата Н. З. М. е открит клиентски номер 1010444753 в качеството й на собственик на обекта на адрес: гр. П., ул. „К.М.Л.“ № 129, вх.

„В“, ет. 4, ап. 29. Твърди, че Н. З. М. има качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 33а от ДР на ЗЕ, тъй като ползваната за обекта й ел. енергия е за битови нужди с оглед вида на същия - апартамент. Поддържа, че е доставил до обекта на ответницата ел. енергия на обща стойност 241.47 лв., която до този момент не е заплатена от ответницата. Поради забава в плащането на претендираната главница ответницата дължи законна лихва за забава в общ размер на 52.34 лв. за периода 28.03.2018 г. - 06.07.2020 г.

Ищецът сочи, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за вземанията си към ответницата Н. З. М., по повод на което било образувано ч.гр.д. № 1516/2020 г. по описа на Районен съд – П. и издадена Заповед № 637/10.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Моли съда да уважи исковите претенции, като признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца процесните суми. Ангажира доказателства. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който ответницата Н.М. оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че не е била титуляр на кл.

№ 1000361562 за обекта на адрес за доставка на електроенергия в гр. П., ул.

„К.М.Л.“ № 129, вх. „В“, ет. 4, ап. 29, към „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, за периода 10.02.2018 г. – 10.05.2018 г. Сочи, че 2 препис-извлечение от сметка за кл. № 1010444753 за потребител Н. З. М., за обект на потребление с ИТН: 3087654 на адрес: гр. П., ул. „К.М.Л.“ № 129, вх.

„В“, ет. 4, ап. 29, е невярна по основание и размер.

Моли исковете да бъдат отхвърлени. Прави доказателствени искания.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител юрк. Станислава Пенова, поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответницата Н.М., чрез пълномощника си адв. И.Б., в открито съдебно заседание заявява, че не поддържа становището изложено в отговора на исковата молба. Изрично посочва, че не оспорва предявените искове по основание и размер, както и че признава обстоятелствата, изложени в исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.

12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към делото ч.гр.д. № 1516/2020 г. по описа на Районен съд - П. се установява, че е издадена Заповед № 637/10.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на кредитора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД против длъжника Н.

З. М. за следните суми: 241.47 лв., представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за периода 10.02.2018 г. - 10.05.2018 г., на основание Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и чл. 98а от ЗЕ, по партидата на Н. З. М., с кл. номер 1010444753, отнасяща се за обект на потребление на адрес: гр. П., ул. „К.М.Л.“ № 129, вх. „В“, ет. 4, ап. 29, с ИТН: 3087654, 52.34 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 28.03.2018 г. - 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 07.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – 3 юрисконсултско възнаграждение.

По делото са представени фактура № 1188284949/16.03.2018 г., за отчетен период 10.02.2018 г. – 10.03.2018 г., в която е начислена електрическа енергия в размер на 511 кВтч на стойност 92,72 лв.; фактура № 1189921989/16.04.2018 г., за отчетен период 11.03.2018 г. – 10.04.2018 г., в която е начислена електрическа енергия в размер на 583 кВтч на стойност 110,57 лв. и фактура № 1191565945/16.05.2018 г., за отчетен период 11.04.2018 г. – 10.05.2018 г., в която е начислена електрическа енергия в размер на 209 кВтч на стойност 38,18 лв. И трите фактури се отнасят за имот на потребление с ИТН: 308765 на адрес: гр. П., ул.

„К.М.Л.“ № 129, вх. „В“, ет. 4, ап. 29.

Страните по делото не спорят, че ответницата е била собственик на процесния електроснабден имот до 20.02.2018 г., както и ползвател на същия в периода 20.02.2018 г. - 30.04.2018 г. Не е спорно по делото, а и се установява от приобщените писмени доказателства, че с влязло в сила на 20.02.2018 г. постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело № 2546/2011 г. по описа на Съдебно изпълнителна служба при Районен съд – П. процесният имот е възложен на лицето Д.Н.Р..

От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства – постановление за възлагане на недвижим имот, протокол за образуване на изпълнително производство от 30.04.2018 г. на ДСИ при Районен съд – П., протокол от 30.04.2018 г. и декларации по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че ответницата Н.М. след 30.04.2018 г. не е била нито собственик, нито ползвател на електроснабдения обект с ИТН: 308765 на адрес: гр. П., ул.

„К.М.Л.“ № 129, вх. „В“, ет. 4, ап. 29.

Видно от представения по делото препис – извлечение от сметка, касаеща потребителя Н. З. М., с кл. № 1010444753, същата има задължения към ищеца в размер на 241.47 лв. – главница за периода 10.02.2018 г. - 10.05.2018 г. и 52.34 лв. – лихва за периода 28.03.2018 г. 06.07.2020 г. за обект на потребление с ИТН: 3087654, на адрес: гр. П., ул.

„К.М.Л.“ № 129, вх. „В“, ет. 4, ап. 29.

От заключението на извършената и приета комбинирана съдебно4 техническа и счетоводна експертиза, неоспорено от страните в процеса, се установява, че количеството консумирана електрическа енергия за периода 11.04.2018 г. - 30.04.2018 г., включително, е 198 кВтч, от които:

134 кВтч консумирана дневна ел. енергия и 64 кВтч консумирана нощна ел. енергия. Цената на консумираната ел. енергия от 198 кВтч, за периода 11.04.2018 г. - 30.04.2018 г., включително, определена съгласно Решение № Ц-19/01.07.2017 г. на КЕВР е 36.13 лв. Обезщетението за забава върху главницата от 36.13 лв. за периода от 01.06.2018 г. до 06.07.2020 г. е 7.70 лв. Общият размер на задълженията на ответницата Н.М. към ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за периода от 10.02.2018 г. – 30.04.2018 г. е 291.62 лв. от които: 239.42 лв. – главница за периода 10.02.2018 г. – 30.04.2018 г. и 52.20 лв. – лихва за забава за периода от 28.03.2018 г. до 06.07.2020 г.

Съдът кредитира експертното заключение по приетата комбинирана съдебно-техническа и счетоводна експертиза, тъй като намира същото за обективно, обосновано и компетентно изготвено от вещото лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение от длъжника. Съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, че между страните е налице валидно сключен договор за 5 предоставяне на електроенергия; че ответницата има качеството на потребител на електроенергия; че такава е доставена до процесния обект с ИТН: 3087654 на адрес: гр. П., ул. „К.М.Л.“ № 129, вх. „В“, ет. 4, ап. 29, през процесния период, както и правилното и законосъобразно начисляване на процесните суми; собствеността върху електроснабдения имот – че ответницата е носител на вещно право на собственост или на ограничено вещно право на ползване върху обекта или ползвател, наемател по договор за наем, който използва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключила договор за продажба на електрическа енергия за същия имот; съществуването на главен дълг, настъпил падеж на главното вземане, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.

При доказване на горното, ответницата следва да установи положителния факт на изпълнението.

Не се спори по делото, че ищецът е краен снабдител на електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ), като притежаващ Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11 от 13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ), като в ал. 4 от визираната правна норма е предвидено, че публикуваните Общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г., е предвидено, че тези ОУ влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Следователно, за да възникне облигационно правоотношение по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, тъй като обвързаността между страните възниква по силата на закона. За възникване на облигационна връзка, въз основа на която да се породи задължение за конкретен правен себект да заплати стойността на 6 потребени услуги за консумирана електрическа енергия и мрежови услуги, е необходимо да се установи, че този субект има качеството на клиент – потребител на тези услуги.