Решение № 72 от 20.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Бургас, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Зоя Милтиядова като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601624 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Деница Бакалова-Стоянова от АК - Бургас, служебен защитник на подсъдимия М. К.

С., ЕГН **********, срещу присъда № 175/24.10.2024 г., постановена по НОХД № 2883/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият М. К. С., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че в периода от 14.08.2023 г. до 08:30 часа на 08.09.2023 г., в гр. Бургас, при условията на опасен рецидив и при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи на стойност 230 лева от владението на собственика им Д. С. К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, както и чужди движими вещи на стойност 105 лева и парична сума в размер на 600 лева от владението на собственика им Ю. Р. К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени, както следва: на 14.08.2023 г. в гр. Бургас, на ул. „Индустриална“, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка и модел „ХIАОМI REDMI NOTE 9 P R O “ с ИМЕЙ: 861060055064242 и ИМЕЙ2:861060055064259, на стойност 230 лева, от владението на собственика й Д. С. К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои; в неустановен час в часовия диапазон от 22:00 часа на 07.09.2023 г. до 08:30 часа на 08.09.2023г., в гр. Бургас, ул. „Москова“ № ***, от лек 1 автомобил „Форд Транзит“, с рег. № ***** **, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - счупил заден ляв прозорец на описания лек автомобил, отнел чужди движими вещи, както следва: 50 метров удължител, бял, трижилен, с три гнезда, на стойност 105 лева и парична сума в размер на 600 лева, от владението на собственика им Ю. Р. К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, всички вещи на обща стойност 935 лева, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, вр. чл. 54, вр. чл. 58а НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на така наложеното наказание.

С присъдата, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 154,17 лева.

С жалбата се релевират доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Аргументирайки смекчаващи отговорността обстоятелства, неотчетени от първоинстанционния съд, прави искане до съда за изменение на присъдата и намаляване размера на наказанието до две години лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и формулираното със същата искане. В подкрепа на това се сочи, че подс. С. е признал вината си и в хода на досъдебното производство е съдействал за разкриване на обективната истина, както и възстановяване на част от отнетите вещи. На тези основания е направено искане за изменение на първоинстанционната присъда, като се намали размерът на наложеното наказание на две години лишаване от свобода.

В лична защита подсъдимият М. С. се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума моли съда за минимална присъда.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява позиция за неоснователност на жалбата. Намира съдебния акт за обоснован и законосъобразен, а наложеното наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаването му.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество - за неоснователна.

Производството пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Първостепенният съд е съблюдавал стриктно правилата на процесуалния закон. Подсъдимият М. С. е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за 2 тези факти. При спазване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. К. С. е роден на ******** г. в гр. Б.. Той е *** гражданин, с постоянен адрес: гр. Бургас, ул. „***“ № ***, понастоящем ***************************, *** образование, ***, ***, ***, с ЕГН **********.

На 14.08.2023 г. около 13:15 часа подсъдимият М. С. се намирал на улица „Индустриална“ в гр.Бургас, като в съзнанието си формирал категорична решимост да набави парични средства чрез отнемане чужди движими вещи, които впоследствие да продаде. В това време покрай него преминавал св. Д. К., който се прибирал пеш, тъй като малко по-рано оставил автомобила си за ремонт на ул. „Осогово“. Свидетелят К. се разминал с подс.

С., който от своя страна забелязал, че телефонът му „ХIАОМI REDMI NOTE 9 PRO“ се показвал от задния ляв джоб на дънките му. Подсъдимият настигнал св. К. в гръб, бръкнал в джоба, където се намирало посоченото мобилно устройство, взел го и побягнал по посока ул. „Осогово“. Свидетелят К. тръгнал след него и забелязал как подс. С. се спрял, за да разговаря с двама мъже на улицата. Когато го забелязал, подсъдимият отново побягнал и се прибрал в дома си. Свидетелят К. се спрял при двамата мъже и ги попитал кой е мъжът, с когото са разговаряли, на което последните отговорили, че това е „Ч.“ - прякорът, с който бил известен подсъдимият.

В хода на разследването в резултат от проведени оперативно издирвателни мероприятия, бил установен извършителят на кражбата - подс.

С., който предал доброволно с протокол от 16.08.2023 г. отнетия мобилен телефон (л. 12 от ДП). С разписка от 19.10.2023 г. вещественото доказателство е върнато на собственика Д. К. (л. 89 от ДП).

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебнооценителна експертиза, заключението на която установява, че стойността на отнетия мобилен телефон „ХIАОМI REDMI NOTE 9 PRO“ към датата на извършване на деянието възлиза на 230.00 лева (л.76 от ДП).

На 07.09.2023 г., около 22:00 часа, св. Ю. К. паркирал личния си автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № * **** **, в гр. Бургас, на ул. „***“ № ***, след което се прибрал в дома си. В неустановен час в часовия диапазон между 22:00 часа на 07.09.2023 г. до 08:30 часа на 08.09.2023 г. подс.

С. минал покрай паркирания автомобил, заедно със св. М. Р. А.. Без да казва за намеренията си на св. А., че е решил да си набави парични средства чрез отнемане чужди движими вещи, които впоследствие да продаде, подсъдимият отишъл до автомобила, натиснал с ръце задното ляво стъкло на същия и вследствие на упражнения натиск счупил стъклото, след което влязъл оттам в превозното средство. Свидетелят А. му казал „к‘во правиш в буса, ще дойдат хората, ще те хванат и ще те трепят, излизай!“, но подс. С. продължил да търси 3 вещи, които да открадне. В автомобила открил и взел със себе си 50 метров удължител, бял, трижилен, с три гнезда, както и открити в жабката на автомобила 600 лева, които също отнел. След отнемането им, подс. С. се разделил със св. А. и се прибрал в дома си.

В хода на разследването в резултат от проведени оперативно издирвателни мероприятия, бил установен извършителят на кражбата - подс.

С., който предал доброволно с протокол от 08.09.2023 г. отнетия бял кабел, удължител, с дължина около 50 метра (л. 30 от ДП). С разписка от 12.01.2024 г. вещественото доказателство е върнато на собственика Ю. К. (л. 90 от ДП).

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебнооценителна експертиза, заключението на която установява, че стойността на отнетия 50-метров удължител, бял, трижилен, с три гнезда към датата на извършване на деянието възлиза на 105.00 лева (л. 80-81 от ДП).

Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия М. С. самопризнание при проведено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК съкратено съдебно следствие в производството пред първоинстанционния съд, както и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, инкорпорирани в гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите Д. К. (л. 64 ДП), Ю. К. (л. 66; л. 130 ДП) и М. А. (л. 69 ДП), както и приложените по досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК писмени доказателства и доказателствени средства – касова бележка за закупуване на телефон и информация за закупуване (л. 8-10 ДП), протоколи за доброволно предаване (л. 12 и л. 30 ДП); протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с албуми (л. 70-72 и л. 73-74 ДП); разписки за върнати вещи (л. 89 и л. 90 ДП), справка за съдимост (л. 66 от НОХД № 2883/24 на БРС), справка ГДИН (л. 64, л. 61 от НОХД № 2883/24 на БРС), както и от експертните заключения на извършените по делото съдебно-оценителни експертизи (л. 76 и л. 80-81 ДП).

Правилно районният съд не е кредитирал показанията на св. М. Т., тъй като посоченият свидетел е от кръга лица, за които съществува забрана по чл. 118 НПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК първостепенният съд не е събирал доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а ги е приел за категорично установени на база направеното самопризнание на подсъдимия, подкрепящо се от посочените погоре доказателствени източници, събрани на досъдебното производство.

Първостепенният съд е стигнал до законосъобразен правен извод, че подс. М. С. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Доказани са времето на осъществените кражби, предметът на престъпленията, а чрез експертните заключения на изготвените оценителни експертизи и тяхната стойност.

Налице е деяние, извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е 4 осъществено от подсъдимия С., който е отнел горепосочените вещи от владението и без съгласието на собствениците им, прекратявайки фактическата власт върху същите и същевременно е установил своя фактическа власт върху тях. Престъпният резултат е именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството, настъпила вследствие на деянието. Както вече бе посочено, вещите - предмет на престъпните деяния, са били чужда собственост, което обстоятелство ясно е било съзнавано от подсъдимия.

Налице е квалифициращият признак по т. 3 на чл. 195, ал. 1 НК, доколкото второто деяние е извършено, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, а именно счупване на заден ляв прозорец на лек автомобил.

Въззивната инстанция напълно споделя изводите, направени от първоинстанционния съд, че деянията са осъществени при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като са налице две деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление - кражба, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, като при второто деяние подсъдимият е повредил преграда здраво направена за защита на имот.