Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260062 от 13.09.2021, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Гражданско дело 636/2019
Вид
Решение № 260062
Подписан
13.09.2021
В сила
09.06.2022
Състав
МАРИАНА МИТЕВА МАРКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.

Сливница, 13. 09. 2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и дведесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА при секретаря Галина Владимирова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 636 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД от З.Т.Р. с ЕГН ********** чрез адв. Щ. от САК срещу С.Х.М. и Д.П.Х., с който ищецът моли да бъде обявен за недействителен сключения между ответниците договор за дарение на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 124, том III, рег. № 2785 от 27.10.2014 г., с който първия ответник се е разпоредил безвъзмездно в полза на втория с притежавания от него недвижим имот, намиращ се в гр. С., ул. „Ч.в.“ № . и представляващ втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, обособен като самостоятелно жилище с отделен вход, със застроена площ от 90 кв. м., включващ надстроения към стара съществуваща сграда етаж с около 60 кв. м. и пристройка около 30 кв. м., ведно с прилежащите към този етаж тавански помещения с коридор и балкон, както и припадащите се ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху земята, която сграда е построена в УПИ VIII-1094, от кв. 6 по плана на гр. Сливница.

Ищцата твърди, че на 26.09.2014 г., в с. А. между нейния наследодател – Т. Д. С. и ответника С.Х.М. са възникнали облигационни отношения по силата на издаден от ответника М. запис на заповед, с който е поел задължение на падежа 26.12.2014 г. да плати безусловно на кредитора сумата от 10 500 лв. На 27.10.2014 г., месец след издаването на записа на заповед, ответникът С.Х.М. се е разпоредил с притежавания от него недвижим имот чрез договор за дарение, материализиран в н.а. № 124, том III, рег. № 2785 от 27.10.2014г., като го е дарил на втория ответник Д.П.Х.. Отразено е в исковата молба, че Т. С. е починал на 30.10.2014 г., като е оставил за свой единствен законен наследник ищцата, която поради настъпилото универсално правоприемство има право да получи сумата по записа на заповед. Ищцата посочва, че ответникът М. не е заплатил дължимата сума на падежа, поради което тя е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и било образувано ч.гр.дело № 109/2015 г. на РС – гр. Сливница, по което ответникът депозирал възражение.

Образуваното впоследствие производство по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК приключило с влязло в сила решение в полза на ищцата. С оглед резултата от исковото производство ищцата се снабдила с два изпълнителни листа: по ч. гр. дело 109/2015 г. – за сумата от 10 500 лв., представляваща главница по записа на заповед, ведно със законната лихва от 09.03.2015 г. до окончателното изплащане, и за сумата от 1310 лв. - съдебни разноски и по гр. д. 408 / 2015 г. - за сумите от 1210 съдебно-деловодни разноски, 1000 лв. разноски във въззивното производство, както и 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист. По двата изпълнителни листа е образувано изпълнително дело № 712/2017 г., по описа на ЧСИ С. Л. – гр. Е. П., като дължимите суми не са събрани до момента нито доброволно, нито принудително поради липса на парични суми и имущество, от което ищцата да се удовлетвори за вземанията си.

Ищцата счита, че така извършеното от ответника М. в полза на втория ответник безвъзмездно разпореждане без двамата да имат роднинска връзка непосредствено след поемане на задължението по записа на заповед, е било с цел първия ответник да остане без имущество в патримониума си, от което тя да може да удовлетвори вземането си. При тези съображения за нея възниква интерес да иска така сключената сделка да бъде обявена за недействителна спрямо нея, тъй като се явява увреждаща.

Претендира разноски.

В едномесечният срок от получаването на исковата молба ответникът С.М. не е депозирал писмен отговор.

В едномесечният срок от получаването на исковата молба ответникът Д.П.Х. чрез адв. Б. от САК, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва обстоятелството, че на 27.10.2014 г. - датата на сключване на договора за дарение е било възникнало вземане по записа на заповед. Твърди, че вземането не може да се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, ако не е изискуемо към датата на падежа на ценната книга, а именно 26.12.2014 г. Според него, ищцовата страна не е навела данни за наличие на каузално правоотношение, което да е обезпечено със записа на заповед и то да е с настъпил падеж. За реализирането на вземането по записа на заповед, смята, че следва да е налице кореспондиращо задължение по каузално правоотношение, изискуемо към дата 27.10.2014 г., или по-късно, но преди датата на падежа 26.12.2014 г. Поддържа, че в такъв случай с претенцията си ищцата цели постигане на неоснователно реализиране на права. Смята, че предявеният иск би бил основателен, ако дарението е извършено след датата на падежа – 26.12.2014 г. Ответникът Х. посочва, че съгл. чл. 135 и реквизитите за прилагането му, няма данни за знание за увреждане на кредитора от длъжника и не са налице данни, от които да е видно от какво произтича вземането на кредитора. Счита, че претенцията се основава единствено върху предположение, както и, че не е оборена презумпцията за добросъвестност при придобиването на имота, без която ще бъде налице увреждане на кредитора от страните при извършването на разпоредителните действия с процесния имот. Твърди, че не е налице разпореждане от длъжника в полза на трето лице и интересът му, в качеството на приобретател, пред този на ищеца следва да бъде предпочетен, защото би било обратното само при наличие на знание за увреждане, което в случая липсва. При тези съображения моли предавяния иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:

Със запис на заповед от 26.09.2014 г. в с. А. ответникът С.М. е поел задължение към наследодателя на ищцата Т. Д. С. на падежа 26.12.2014 г. да му плати безусловно и без протест сумата от 10 500 лв.

С договор за дарение на недвижим имот, материализиран в н.а. № 124 от 27.10.2014 г., том III, рег. № 2785, н.д. № 479/2014 г., ответникът С.Х.М. е прехвърлил на ответника Д.П.Х. собствения си недвижим имот, намиращ се в гр. С., ул. „Ч. в.“ № . и представляващ втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, обособен като самостоятелно жилище с отделен вход, със застроена площ от 90 кв. м., включващ надстроения към стара съществуваща сграда етаж с около 60 кв. м. и пристройка около 30 кв. м., ведно с прилежащите към този етаж тавански помещения с коридор и балкон, както и припадащите се ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху земята, която сграда е построена в УПИ VIII-1094, от кв. 6 по плана на гр. С.

Видно от удостоверение за наследници № 215 от

03.11.2014 г., издадено от кметството на с. А., С. област, е, че ищцата З.Р. е единствен наследник на Т. С., починал на 30.10.2014 г.

Представени са заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК № 49 от 09.03.2015 г. и изпълнителен лист от 01.04.2015 г., издадени по ч.гр.д. № 109/2015 г. на РС – гр.

Сливница, които са издадени в полза на ищцата, с които отв. М. е осъден да й заплати сумата от 10 500 лева, ведно със законната лихва от 09.03.2015 г. до окончателното изплащане, и за сумата от 1310 лв. разноски.

С влязло в сила на 04.01.2017 г. решение № 171 от

30.06.2016 г. по гр. д. 408 / 2015 г. по описа на РС – гр. Сливница е уважен предявения от ищцата срещу ответника иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.5353, ал.1 ТЗ за сумата от 10 500 лева по запис на заповед от 26.09.2014 г. и са й присъдени разноски в размер на 1210 лева за първоинстанционното производство, 1000 лв. разноски за въззивното производство, както и 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист. За присъдените суми е издаден изпълнителен лист от 12.06.2017 г.

По така издадените два изпълнителни листа е образувано изпълнително дело № 712/2017 г.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съобразно възприетите в ТР № 2 от

09.07.2019 г. по т.д. № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС принципни положения искът по чл.135, ал.1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор - както на парично, така и на непарично вземане /ППВС № 1 от 29.03.1965 по г.д. № 7/1964 г./. Касае се за облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява „общото обезпечение на кредитора“ /чл. 133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда.

Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата сделка - остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора ищец - и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. Чрез предявяването на иска се упражнява едно потестативно право - кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена на публична продан при принудително изпълнение върху вещта, обект на договора между длъжника и неговия съконтрахент. Последният понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със знанието, че сделката е увреждаща – чл.135, ал.1, пр.2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно; ако иска да се освободи от изпълнението, той може да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, като след това търси възмездяване от него /ТР №

5/29.12.2014 по тълк. д. № 5/13, ОСГТК на ВКС/. Предвид горните характеристики искът съставлява част от общото обезпечение на кредиторите, уредено в чл. 133 ЗЗД.

За да бъде уважен този иск, е необходимо ищецът да има качеството на кредитор, същият да бъде увреден от поведение на длъжника, с което той намалява имуществото си и така осуетява удовлетворяването на вземането на кредитора, което трябва да е възникнало преди датата на извършването на атакуваното правно действие от длъжника. Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника възниква ex lege. В случая качеството на кредитор на ищцата е безспорно – като наследник, приел наследството на починалия Т. С., върху нея е преминало имуществото на наследодателя като съвкупност от права, задължения и фактически състояния и следователно тя има неудовлетворено вземане, за което са издадени изпълнителни листове.

Това вземане не се оспорва от ответниците и е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска.

Налице е и също така безспорно действие на разпореждане на длъжника с негово имущество в полза на трето лице - дарение на отв. Х. на недвижим имот. Съгласно чл.135, ал.1 ЗЗД, правнорелевантно е действие, което уврежда кредитора. Увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора. Увреждане е налице не само, когато длъжникът се лишава от своето имущество, но и когато го намалява или с правните си действия създава трудност за удовлетворение на кредитора. Чрез иска по чл.135 ЗЗД се гарантира успешното събиране на вземането по принудителен ред чрез насочване на изпълнението и върху имота, с който длъжникът се е разпоредил във вреда на кредитора /Р 844/2009 г., ІV г.о. на ВКС/. Съдът счита, че с това разпореждане са увредени интересите на кредитора. Длъжникът С.М. е отчуждил имуществени права и по този начин е намалил актива на имуществото си. Фактът на увреждането се преценява към момента на сключване на сделката, чиято недействителност се иска да бъде обявена, а към този момент - 27.10.2014 г., наследодателят на ищцата е имал качеството на кредитор на отв. М. като дарител на втория ответник. За уважаване на иска по чл.135 ЗЗД е без значение дали е налице съответствие или не между стойността на имота, предмет на отменителния иск, и размера на задължението към кредитора.