Решение № 7215 от 12.08.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 7215

Пловдив, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVIII Състав, в съдебно заседание на шести август две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЙОРДАН РУСЕВ

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА и с участието на прокурора КАЛОЯН МИНЧЕВ ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАН РУСЕВ административно дело № 20257180701578 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 84 ал. 3 от Закона за убежището и чужденците, във връзка с чл. 75 ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба от Х. М. Ф., гражданин на Ислямска Република Афганистан, с [ЛНЧ], срещу Решение № 3676 от 03.06.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т.4 във връзка с чл.8 и чл.9 от ЗУБ е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен поради допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на чл.8, чл.9 и чл.75, ал.2 от ЗУБ. Твърди се, че административният орган неправилно и необосновано не е възприел фактите от бежанската история. Връщането му в Афганистан било невъзможно, тъй като там съществувала реална заплаха за живота и сигурността му и не можел да получи закрила от талибаните. Поддържа, че спрямо него са налице условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Позовава се на насоки на ВКБООН относно ситуацията в Афганистан и счита, че в оспореното решение липсват мотиви по приложението на принципа „разумната възможност“ („reasonable possibility“). Твърди, че заради узбекския му етнически произход и членството му в партия Д съществува основателна заплаха за живота му в страната на произход, докато анализът на обстановка в Афганистан в оспореното решение бил повърхностен. Претендира се отмяна на решението. В съдебно заседание лично жалбоподателят и чрез адв. И.К.-пълномощник, поддържа жалбата. Претендират се разноски.

Ответната страна-Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, редовно призован, в писмени бележки от процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Подчертава, че не са допуснати процесуални нарушения, релевантните факти по казуса са установени и правилно квалифицирани. Отделно обективно е разгледана бежанската история на молителя и е анализирана същата, вкл. и на фона на обстановката в държавата по произход.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, с което намира жалбата за неоснователна.

Административен съд-Пловдив, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано по молба за международна закрила с вх. № ПМЗ-ВР- 241/29.10.2024 г. на РПЦ - София, до председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ-МС), подадена от жалбоподателя Х. М. Ф., от мъжки пол, роден на [дата]. в провинция Фаряб, Афганистан, гражданин на Афганистан, етническа принадлежност пащун, религиозна принадлежност мюсюлманин-сунит, семейно положение - женен, с [ЛНЧ] - данни първоначално установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, а в последствие и от фотокопие на национален паспорт и фотокопие от лична карта, издадена от Афганистан.

По данни от административната преписка, чуждият гражданин Х. М. Ф. е подал няколко молби за международна закрила, на които е получил отказ от председателя на ДАБ-МС.

На 04.10.2024 г. Х. Ф. е подал последваща молба с peг. № УП 2618/04.10.2024 г. С решение № ВР-14/21.10.2024 г. на интервюиращ орган молбата е допусната до производство за предоставяне на международна закрила. Решението е връчено на адвокат на чужденеца на 24.10.2024 г. и чужденецът е регистриран в ДАБ-МС на 29.10.2024 г. с молба с вх. № ПМЗ-ВР-241/29.10.2024 г.

С Фаиз е проведено интервю на 08.11.2024 г. в което той заявява, че през 2020 г. е подал молба за закрила в Република България, на която с решение му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут и получил 14 дена срок за да напусне територията на България. Купил билет до Афганистан и заминал. В Афганистан продължил да е под заплаха, искал да си намери работа, но след около един месец престой неговите приятели са го посъветвали да стане, член на партията „Джунбиш" и да работи като готвач към партията. Известно време работил, но е получавал заплахи, тъй като талибаните убили баща му и той още тогава е застанал срещу тези хора, реагирал е остро и е питал за смъртта на баща си. Твърди, че 8-9 месеца е работил като готвач към партията и тогава властта е паднала в ръцете на талибаните и той се е преместил в гр. Кабул. Казва, че първо в ръцете на талибаните е паднала общ. Андхой, провинция Фаряб, където той е живял, а работата му е била в провинция Джаузджан. След като се е преместил в гр. Кабул там е останал няколко дена, след което е отишъл в провинция Нимруз. От там се е прехвърлил в Пакистан, след това заминал за Иран, а след това е преминал в Турция, като през цялото време е пътувал нелегално. Твърди, че е напуснал страната си по произход още в самото начало, преди талибаните да успеят да превземат гр.Кабул.

Молителят мотивира молбата си за международна закрила с проблеми, свързани със заплаха от страна на талибаните. По време на проведеното с него интервю разказва, че той и преди е получавал заплахи от талибаните, след като баща му е бил убит. Твърди, че след превземането на родния му град от талибаните, той и семейството му са се преместили в гр. Кабул. Твърди, че по пътя за гр. Кабул е бил спрян, като мисли че е бил един от талибаните, който го е обвинил, че е един от лидерите на партия „Д“, но след намеса от страна на децата му, и след като си е показал ръцете, е обяснил, че е обикновен човек и е бил пуснат. Казва, че след това е отишъл в гр. Кабул, където е наел квартира на семейството си, а самият той е тръгнал към Иран. Казва, че към датата на интервюто съпругата му, дъщеря му и двамата му сина живеят в гр. Кабул, близо до брат му. Казва, че семейството му има проблеми в Афганистан, като след превземането на властта от страна на талибаните, същите тези талибани, които го познават и знаят къде работи, са привлекли майка му и са я разпитвали 4-5 часа, като са ѝ казали синът ѝ когато се прибере да се обади, в противен случай щели да продължат да ѝ досаждат.

По време на проведеното интервю Фаиз разказва, че в Турция е останал около един месец, като е направил няколко опита за незаконно напускане на страната. При последния му опит е бил задържан от полицията, която го е откарала в лагер „Чант Кара", където е останал пет месеца и половина. След това е бил преместен в друг лагер и след 4-5 дена пуснат, като е получил документ, с който му е било разрешено да остане на територията на Турция един месец, след което е трябвало да напусне страната. Казва, че е направил два неуспешни опита да премине нелегално турско-българската граница, а на третия опит е бил задържан и след като е прекарал около два месеца в лагер „Палавен кой“ бил депортиран в Афганистан. Твърди, че всичко това се е случило през 2022 г. По време на проведеното интервю разказва, че след като се е върнал в страната си по произход се е прибрал в дома си в гр. Кабул, от където след два месеца е заминал в пров. Фаряб, общ.Андхой, на посещение при болната си майка. Тогава е бил отведен и задържан за една седмица от талибаните, които го познавали. Твърди, че тогава е бит и насилван. Обвинили го, че е агент на чужденците. Майка му, съпругата му, вуйчо му и братята на съпругата му са платими да бъде освободен. Талибаните го пуснали през нощта, казали му че все едно е умрял, което значило че трябва да напусне местността. След като е посетил болница се върнал в Кабул. Тъй като се е чувствал много зле, не е могъл нелегално да напусне страната си по произход, поради което си е извадил едномесечна виза за Иран и е напуснал легално. Казва, че всичко това се е случило през 2022 г. От Иран заминал нелегално за Турция. През 2023 г., след няколкодневен престой в Турция влязъл нелегално в Република България. Фаиз заявява, че не може да се върне в държавата си по произход, защото хората като вуйчо му, които са гарантирали за него ще бъдат убити. Казва, че желае да избере Република България като своя втора родина. Твърди, че вече десет години е в добри отношения с българите. Казва, че семейството му е притеснено в Афганистан за него и че ако се върне в страната си, ще го хванат и ще бъде убит. Не сочи да е имал проблеми, основани на етническа и религиозна принадлежност. Не твърди да е бил политически ангажиран, освен че е бил готвач към партия. Не заявява да е имал проблеми с официалните власти на страната си. В подкрепа на бежанската си история кандидатът е предоставил становище за психическо състояние от психолог М. Д.. Представил е и съдебномедицинско удостоверение № 1156/2023 г. от доц. д-р П. Тимонов, д.м.

Административният орган е приел, че Х. М. Ф. не обосновава необходимостта от предоставяне на международна закрила и не посочва причини за основателни опасения от преследване. Общата обстановка в Афганистан сама по себе си не дава основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. Посочената от молителя причина, а именно евентуални проблеми с талибаните във връзка с това, че е бил готвач в партия и защото са го обвинили за агент на чужденците, не е по причина на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Прието е и че видно от всичко изложено по време на интервюто, чужденецът не е имал желание да живее в страната си по произход, поради което на няколко пъти е напускал по посока Иран, Турция и Република България. Освен това се установява, че цялото му семейство живее безпроблемно на територията на Афганистан. Ако той действително е имал някакви проблеми там и е бил противник на талибаните, би било логично и те да напуснат страната с него.

Извършен е анализ на предоставеното копие от съдебномедицинско удостоверение № 1156/2023 г., издадено от доц., д-р П. Т. Т., Началник отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Г." ЕАД - гр. Пловдив. Документът не е кредитиран, тъй като е представен без лого на болничното заведение, както и без печат на лекаря и на болничното заведение. В документа е описано, че по данни на чужденеца се изследва за причинени рани преди една година. Заключението в така представения документ е, че чужденецът има: ръбец в областта на главата, ръбци в резултат на оздравителните процеси на рани, разположени по двата горни крайника и десен долен крайник. Съобщава се също, че описаните травматични увреждания по крайниците са причинени от действие на предмет с режещ ръб и е възможно по време и начин да се получи така, както съобщава чужденецът в предварителните сведения. За травматичното увреждане на главата се съобщава, че е причинено от действието на твърд, тъп предмет и е възможно по начин и време да се получи така, както се съобщава в предварителните сведения. Прието е, че освен че документът няма задължителни реквизити, като печат и лого на болничното заведение той не сочи със сигурност дали е имало нападение и от кого е причинено то.

Във връзка с представеното становище от страна на психолог М. Д., е отбелязано, че същото е неотносимо към търсената от него международна закрила, защото е изложено единствено във връзка с дадения от чужденеца разказ, предвид оценяването на представената от молителя история като непоследователна и нелогична.

В заключение, органът не е кредитирал представената бежанска история. Изтъкнатите от кандидата опасения за преследване от страна на талибаните приел за хипотетични и недоказани, представени единствено с цел получаване на международна закрила в Република България, поради което не определя Х. М. Ф. като лице, нуждаещо се от международна закрила. Изложени са мотиви, че за кандидата липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут поради липса на твърдения, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, а установената фактическа обстановка не давала основание да се приеме, че той е бил принуден да напусне държавата си на произход поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Обсъдено е приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ съобразно тълкуванията, дадени в решение от 17.02.2009 г. на СЕС по дело С-465/2007 относно тълкуването на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/1983/ЕО, но е прието, че ситуацията в Афганистан не може да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие по отношение на цивилни лица с позоваване на справка с вх. № МД-02-120/07.03.2025 г. на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ-МС. Информацията относно страната на произход не навеждала на извод, че спрямо заявителя са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено поради присъствието си на територията на държавата му по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Органът е посочил, че обстановката в Афганистан не се намира в състояние на въоръжен вътрешен или международен конфликт. С оглед на приложената по преписката справка на дирекция „Международна дейност“, не се установяват и разрешенията, дадени в европейски правни норми. Според тях, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.

Разпечатката съдържа 25 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f58fd3ca-495f-4281-be51-88f5533aa938