Решение № 422 от 25.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Пловдив, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330200622 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-006287 от 21.11.2023г. на Началник група към ОДМВР - Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на П. Я. К. ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1 т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.150а , ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, П. Я. К., по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли съда да отмени процесното НП като незаконосъобразно. Не оспорва, че няма СУМПС за съответната категория МПС. Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна – Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив - не изпраща представител в съдебно заседание. Прилага писмено становище, като предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, правилно и обосновано. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

1

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят П. Я. К., ЕГН **********, притежавал СУМС № ***, за категория А1, А2, АМ, В, В1.

На 29.09.2023г. в 23:20ч. в гр. Пловдив на ул. „Славееви гори“ до № 38, в посока изток – запад, К. управлявал личния си мотоциклет, марка „Сузуки“, модел „ГСХ 1300 Р“, с рег. № ***, когато бил спрян за рутинна проверка от свид. С. Н. К. – полицейски служител към Първо РУП Пловдив. В хода на проверката и след извършена справка в системата на КАТ, било установено, че водачът управлява горепосочения мотоциклет на път, отворен за обществено ползване, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада конкретното МПС. К. обяснил на място, че е преминал успешно курс за необходимата категория, но все още не му е издадено съответното СУМС за това.

С оглед направените констатации свид. К. съставил АУАН Серия GA № 1020765/ 29.09.2023г. за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, в присъствието на жалбоподателя, който го подписал с изричното отбелязване,че има възражения. Получил и екземпляр от акта.

В срока по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят подал и писмени възражения срещу АУАН, в което обяснил същото, което споделил и на свид. К. по време на проверката.

По случая била издадена и докладна записка от 20.10.2023г.

Наказващият орган счел възраженията за неоснователни и въз основа на писмените материали, издал обжалваното НП при идентична обстановка, като наложил на К. - глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка безспорно се установява от гласните доказателства по делото – показанията на разпитания в качеството на свидетел – актосъставителят К., както и от писмените доказателства – АУАН, докладна записка, свидетелство за регистрация на СУМПС, справка за нарушител/ водач.

В показанията си, след непосредственото предявяване на АУАН, свид.

К. потвърждава авторството му и направените в него констатации.

2

Обяснява,че нарушението било установено след справка в системата на КАТ, от която става ясно,че отразено е само предходното СУМПС на жалбоподателя /единственото издадено/.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, всички, служещи за установяване на обективната истина.

Следва да се отбележи и това, че съгласно чл.189 ал.2 от ЗДП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на наказаното лице, който се е запознал със съдържанието му и го е подписал. Същият е депозирал и писмени възражения срещу акта по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Спазени са всички процесуални правила на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Дадена е правилна правна квалификация по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е бил наясно за какво свое деяние е бил наказан и не му е било нарушено правото на защита. Съществува пълна идентичност на установената фактическа обстановка между акта и постановлението.

Настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице безспорни и категорични доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, тъй като на процесната дата и място К. е управлявал мотоциклет - „Сузуки“, модел „ГСХ 1300 Р“, с рег.

№ ***, на път, отворен за обществено ползване, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада конкретното МПС. Процесната категория е за управление на двуколесно моторно превозно средство от категория L3Е, а именно категория „А“, видно от нормата на чл. 150а, ал. 2, т. 4, б. „а“ от ЗДвП и свидетелството за регистрация на мотоциклета, чиято мощност е 129 KW. В случая К. е имал валидно СУМПС № ***, категория А1, А2, АМ, В, В1, но не и за процесната категория.

От субективна страна, нарушението също е извършено, доколкото К.

3 признава,че е нямал издадено СУМПС за съответната категория и въпреки това е привел управлението на процесния мотоциклет.

Всъщност жалбоподателят не спори за нарушението. Доводите, които навежда, е че бил преминал успешно изпит и изчаквал издаването на СУМПС. Категорично в тази връзка от показанията на свид. К. става ясно, че системата не отчита подобни факти, а единствено издадените СУМПС, ако има такови. Следва да се отбележи,че и в правната природа именно с издаването на конкретния документ се удостоверява факта на правоспособността на водача за съответната категория. Преминатият успешно изпит, дори и да има такъв, не може да замести документа, още повече да придаде предварително изпълнение на правото да се управлява МПС от дадената категория.

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която предвижда, че водач на моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство се наказва с глоба от 100 до 300 лв.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.

27 от ЗАНН, налагайки глобата в предвидения минимум от 100 лв.

Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл.

12 от ЗАНН.

Що се отнася до възражението на жалбоподателя, поддържано от неговия пълномощник адв. П. в съдебно заседание, относно неконкретизирането на хипотезата в т.2 от санкционната норма на чл.177, ал.1 от ЗДвП, то съдът го намира за неоснователно. Действително при цифровото възпроизвеждане в НП на санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е допусната известна неточност, доколкото не е посочено предложението.

Посоченото обаче не накърнява по никакъв начин правото на защита на наказаното лице, доколкото от текстовото описание на нарушението е ясно коя алтернатива е релевантната, а именно – управление на МПС без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада то. В този смисъл при вярно посочване на члена, алинеята и точката на нормативната разпоредба и при вярно изписване на нарушението словесно, е ирелевантно непосочването цифрово на единици от по нисък разред 4 изречения, предложения, алтернативи и др. Жалбоподателят напълно е разбрал естеството на нарушението му, а наведеното в тази посока възражение цели единствено освобождаване му от отговорност на формално основание, което не се прие от съда.

Спрямо процесния случай е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажен случай и това следва от запрета, изрично предвиден в чл. 189з ЗДвП. Отделно от това, наказващият орган се е съобразил с обществената опасност на деянието и дееца, като му е наложил минимален размер на глобата, както вече се посочи.

Ето защо, предвид горното и неоснователността на възраженията, съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на К. за вмененото му нарушение.

Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна.

Предвид горните съображения, съдът намира, че като правилно и законосъобразно, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода от спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено. Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По изложение съображения, Съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление № 23-1030-006287 от 21.11.2023г. на Началник група към ОДМВР - Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на П. Я. К. ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1 т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.150а , ал. 1 от ЗДвП.

5

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6