Решение № 2982 от 16.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2982 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело № 20251100504054 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

От К. Д. И., с ЕГН **** – в качеството му на длъжник по изпълнението по изпълнително дело № 550/2024 г., което е образувано пред ДСИ към СИС при СРС са подадени две жалби с вх. № 19919/13.06.2024 г. /адресирана до ДСИ/ и с вх.

№21357/26.06.2024 г. адресирана до Окръжен съд – София. Двете жалби имат един и същи предмет, а именно обжалва насочването на принудителното изпълнение по силата на наложен запор със запорно съобщение от 28.05.2024г. към имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, а именно – средствата по личната му партида в затвора в гр.

Враца, където изтърпява наказание „лишаване от свобода“.

Жалбоподателят поддържа, че със заповед на министъра на правосъдието е одобрен списък на разрешените лични вещи, които лишените от свобода могат да притежават. Тези вещи могат да бъдат закупени единствено от затворническата лавка - тоалетни принадлежности, хигиенни материали, напитки, фонокарти за телефонни разговори и др.

Същите жалбоподателят определя като лични вещи от първа необходимост. Сочи, че като лишен от свобода не работи и няма лични доходи, поради което получава средства от близките си, с които да си закупува необходимите му вещи от затворническата лавка.

Допълва, че тези средства той получава на договорно правно основание, а именно сключени възмездни договори за издръжка и гледане и за изработка на литературно произведение с неговите родители. С наложения върху личната му партида запор той е лишен от тази възможност, при което е поставен в неравностойно и унизително положение. Ето защо, моли наложеният запор да бъде вдигнат.

С определение от 02.03.2025 г., което е постановено по в.гр.д. № 654/2024 г. на Окръжен съд – София, поради възприета неподсъдност на делото, то е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнително дело Министерство на 1 правосъдието взема становище за нейната неоснователност. Изяснява, че в разглеждания случай получените по партидата на лишения от свобода-жалбоподател И. имат характера на лични средства, които са му предоставени от роднини под формата на пощенски записи.

Предвид това и доколкото същите няма правната природа на възнаграждения от положен труд от лишения от свобода, то те не попадат в изрично уредените изключения за секвестиране уредени в общите правила на ГПК, съответно на специалните такива разписани в ЗИНЗС. Подчертава се, че отсъства нормативна пречка, която да въвежда забрана върху тези средства да бъде налаган запор, съответно те да служат за погасяване на задълженията на лишения от свобода длъжник- И.. Изтъква се, че на общо основание спрямо длъжника – И. трябва да се прилага правилото на чл. 133 ЗЗД, а именно че цялото му имущество служи за общо обезпечение на кредиторите му, които имат право да се удовлетворят от него.

В срок и в изпълнение на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви, в които, след подробно проследяване в хронологична последователност на хода на изпълнителното дело, застъпва позицията, че подадената от длъжника по изпълнението жалба е допустима, но неоснователна

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Изпълнително дело № №550/2024г. по описа на ДСИ при СРС, че производството е образувано по молба от Министерство на правосъдието, ведно с приложен изпълнителен лист от 27.03.2014 г., издаден по гр. д. № 28496/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 29-ти състав, срещу К. Д. И., ЕГН: **********. С молбата МП е поискал за събиране на паричния дълг по представения изпълнителен лист спрямо длъжника – И. да се приложи определен набор от изпълнителни способи, като сред тях присъства и запор върху вземанията на длъжника от трети лица, банкови сметки и други.

На 14.08.2024 г. е изпратено запорно съобщение с изх. № 42449/14.08.2024 г. за налагане на запор върху вземанията на длъжника от личната му партида в Затвора – гр.Враца. На 27.08.2024 г. е постъпил отговор на запорното съобщение с вх. № 27316/27.08.2024 г., подаден от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Затвор - гр.

Враца, ведно с приложена към същото разписка за връчено на 19.08.24г. съобщение до длъжника за наложения запор. На 28.08.2024 г. е постъпила жалба с вх. № 27469 срещу наложения по делото запор.

Констатира се, че на 19.04.2024 г. на длъжника по изпълнението – К. И., чрез Началника на Затвора – гр. Враца е била връчена призовка за доброволно изпълнение.

На 16.05.2024 г. от взискателя – МП е подадена молба до съдебния изпълнител, с която е поискано да бъде събрана информация от Затвора – гр. Враца, където длъжника изтърпява изпълнение на наказание „лишаване от свобода“, дали същия разполага с открита лична партида, съответно да бъде наложен запор върху средствата по нея, като се съобразят размера на дълга и приложимите изисквания.

С разпореждане от 20.5.2024 г. ДСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение и личната партида на длъжника – И., с която същия разполага в Затвора – гр. Враца. В резултат на това на 21.05.2024 г. до Началника на Затвора – гр. Враца е оформено и изпратено съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение/личната партида на длъжника – К. Д. И. с цел принудително събиране на посочените в съобщението за запор парични суми, които същият дължи на Министерство на правосъдието. Съобщението за налагане на запор е било получено от адресата му, чрез служител на Затвора – гр. Враца на 23.05.2024 г.

2

С писмо от 29.05.2024 г. третото задължено по запора лице - Затвора – гр. Враца е поискал допълнителна информация от съдебния изпълнител, като е изтъкнал, че ежемесечните доходи на лицето – К. Д. И. са помощ по чл. 70, ал. 1 ЗХУ в размер на сумата от 36,82 лв., както и лични средства предоставяни от роднини под формата на пощенски записи, съответно да бъде посочено, от кои от цитираните средства да бъдат правени месечни удръжки по наложения запор на личната партида на лишения от свобода – И..

На 10.06.2024 г. е извършено удържане по наложения запор върху средства на длъжника постъпили по личната му партида в Затвора – гр. Враца в размер на сумата от 100 лв., като същите са били преведени по сметката посочена в съобщението за наложения запор.

С разпореждане от 13.06.2024 г. ДСИ е постановил да се изиска от ТЛП да посочи какъв е произхода на преведената парична сума, която е постъпила по личната партида на длъжника – И..

Съгласно преводно нареждане датиращо от 19.06.2024 г. МП-ГДИН Затвор – Враца е извършил превод по сметка на ДСИ към СИС при СРС в размер на сумата от 1 058,58 лв. в изпълнение на наложен запор върху средства на длъжника – И..

С писмо от 26.06.2024 г. Началника на Затвор – гр. Враца е информирал съдебния изпълнител, че извършените два превода по наложен запор върху личната партида на длъжника и лишен от свобода – К. И. имат за източник средства, които са постъпили, както следва : по изпратен пощенски запис от 07.06.2024 г. за сума от 100 лв. с изпращач – Ц.М.И.; и изплатено на 13.06.2024 г. в размер на сумата от 1 058,58 лв. - обезщетение в полза на лишения от свобода – К. Д. И., съгласно изпълнителен лист от 24.11.2023 г. издаден по адм. дело № 2875/2023 г. по описа на АССГ.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в двуседмичния срок определен с чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол на основание чл.

435, ал. 2, т. 6 ГПК, с оглед на което съдът намира, че същата е процесуално допустима. За нейното разглеждане е заплатена следващата се държавна такса.

По същество жалбата е неоснователна, поради следното :

Институтът на несеквестируемостта има за цел да осигури екзистенциалния минимум от вещи за живот и упражняване на професия и средства за издръжката на длъжника и неговото семейство. С нея се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално.

В разглеждания случай жалбоподателят-И. се позовава на несеквестируемост на средствата по личната му партида в затвора, които не са с характер на доход, посочен в разпоредбата на чл. 446 ГПК, уреждаща несеквестируемия такъв. Съгласно изложеното от самия жалбоподател, средствата по тази партида са получени от неговата майка, чрез изпращане на пощенски запис, както и от изплащане на присъдено му парично обезщетение, за което е издаден изпълнителен лист. Това се потвърждава и от разяснителното писмо изпратено от ТЗЛ /Затвор – гр. Враца/. Същевременно от жалбоподателя не се твърди да е полагал възмезден труд в затвора, за който да му е изплащано възнаграждение по въпросната партида.

Съгласно чл.78 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на 3 реда и хигиената, лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното. Ал. 3 на същата норма предвижда, че на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка.

Със заповед на министъра на правосъдието /актуалната Заповед ЛС04268 от 17.06.2022г./ действително е одобрен списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода, част от които могат да бъдат придобити от затворническата лавка - тоалетни принадлежности, хигиенни материали, напитки, както и фонокарта. Следва да се има предвид също така и разпоредбата на чл. 84 от ЗИНЗС, с която на лишените от свобода е признато право на безплатна храна, непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие, самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки имат право и на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, на здравно осигуряване от момента на задържането, като здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието.

Систематичното тълкуване на така посочените правни норми, при отчитане на взаимовръзките между тях, налага извода, че базовите екзистенциални нужди на лишените от свобода, в това число на жалбоподателя, са гарантирани от държавата по закон. Не съществува правна пречка за извършването на удръжки, а следователно и за налагане на запор, върху онази част от средствата на лишения от свобода по личната му партида, която е извън посочената в чл.78, ал.3 ЗИНЗС една трета от възнаграждението, получено за положен труд, а дори по отношение на тази една трета е предвидено изключение за удръжки по задължения за издръжка. Няма законово основание за извода, че върху суми, извън така посочената част от трудовото възнаграждение, не може да се провежда принудително изпълнение за парични задължения на лишения от свобода. Що се касае до позоваването на жалбоподателя, че по отношение на дохода му в размер на 100,00 лв., който е получил съгласно изпратен му пощенски запис от Ц.М.И. – негова майка, приложение намирала забраната въведена в процесуалната норма на чл. 446, ал. 4 ГПК, която предвижда, че върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Трябва да се посочи, че по делото няма никакви данни, че постъпилата по личната партида на длъжника, която му е открита в Затвора в гр. Враца сума в размер на 100 лв. в началото на м. юни 2024 г. с изпращач - Ц.М.И. е такава, която съставлява изпълнение на задължение на посоченото лице към длъжника – К. И., което произтича от сключен помежду им договор от 31.10.2018 г. и представлява плащане на уговорена издръжка. Дори обаче да бе така, то закрилата осигурявана от посочената процесуална норма на чл. 446, ал. 4 ГПК пак не може да бъде приложена, защото в случая се има предвид института на издръжката уредена, като задължение по смисъла на СК, но не и такава имаща за източник договор. Още повече, че в случая се касае до договор, който няма достоверна дата. Той представлява частен диспозитивен документ, който не притежава материална доказателствена сила и не може да бъде противопоставен на насрещната страна- в случая на взискателя МП /в такава насока са и Решение № 44 от 13.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 4696/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К. Н., Решение № 177 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Н. З., Решение № 315 от 09.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1216/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Д. С., и Решение № 235 от 04.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 176/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В. М./. Не може да се изключи и това договорът да е бил съставен специално за нуждите на изпълнителния процес с цел осуетяване 4 насочване на изпълнението срещу изплащаните в полза на длъжника от Ц.М.И. парични суми. Следователно се касае за доход, който няма характеристиката на несеквестируем по смисъла на чл. 446 ГПК. Същото важи и за секвестирания доход получен по личната партида на длъжника – И. имащ за източник плащане по изпълнителен лист от 24.11.2023 г. издаден му по адм. дело № 2875/2023 г. по описа на АССГ съставляващ сумата в размер на 1 058,58 лв. – присъдено обезщетение за забава върху присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Доход реализиран от такъв източник и с посочената специфика не се ползва от твърдяната от жалбоподателя защита, която е въведена с разпоредбата на чл. 446 ГПК и други специални закони - напр. чл. 114а от Кодекс за социално осигуряване, чл. 14, ал. 3 от Закона за социалните помощи, чл. 13 Закона за семейните помощи за деца.