Решение № 2558 от 05.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2558 гр. Пловдив, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330114930 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по иск с правнооснование чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 26, ал.1 ЗЗД, от М. Д. В., ЕГН: **********, от гр.

*******, ЖК ********, бл.****, вх.***, ет.***, ап.*** чрез адв. Н., против „Профи Кредит България" ЕООД , ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, район р-н Средец, ж. к. Мотописта, бул. България No 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 1, оф. 1 за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 540 (петстотин и четиридесет )лв. недължимо платена по нищожна клауза на договор за кредит ************/27.07.2020 г. предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга ******. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 27.0 2.2020 г. между страните е сключен договор за кредит № ************ по силата, на който на ищеца са предоставени от ответника заемни средства - 1800 лева, при фиксиран лихвен процент по заема- 41% е ГПР-48,74 %. Съдържа се клауза за предоставяне на допълнителна услуга ****** с цена 540 лв. платима на вноски с месечната такава по договора за кредит, даваща право на приоритетно разглеждане и изплащане. Заемната сума е усвоена. Липсва еквивалентност между цената и 1 извършената услуга. Същата представлява скрит разход. Сумата за услугата е платена.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора и съдържащата се клауза. Заявява, че задълженията по договора са погасени.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за кредит от ************ от 27.02.2020 г., декларация, ОУ е видно, че на 27.02.2020 г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответинка на ищеца на сума от 1800 лв. за срок от 18 м. платима на вноски от по 133,89 лв. при ГЛП -41 %, ГПР-48,74 %, възнаграждение по пакет от допълнителни услуги****** -540 лв. при общо задължение за всички плащания 2409,95 лв. и общ размер на задължението с оскъпяването от 4569,95 лв.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозирани я отговор от ответинка съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри, както и заплащане на сумата от 540 лв. за възнаграждение по уговорената услуга*******.

Спорът се състои в същността на допълнителната услуга ******, при ко я т о клиентът получава приоритетно разглеждане на искането си за отпускане за кредит пред такъв, който не е поискал посочената услуга и дължимостта на сумата по нея. Това възнаграждение е различно от договорната лихва дължима по кредита и не участва в ГПР. Същото се дължи на вноски. Чрез тази уговорка кредиторът задължава длъжника да му заплати възнаграждение за услуга, която на практика влиза в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейноста по оценка на отпускането на кредита е присъща за ответното дружество и в този смисъл тя не представляват допълнителна услуга, която се предоставят на потребителя. Ето защо това възнаграждение следва да се приеме като опит за заобикаляне на резпоредбата на чл. 19 от ЗПК и по своята същност не цели възмездяване на кредитора за действително предоставени от него такива, а е с характер на скрито възнаграждение. Тъй 2 като в чл. 21 ал. 1 от ЗПК изрично е предвидено, че клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикалят изискванията на закона, са нищожни, то уговорената такава за предоставяне на допълнителната услуга се явява недействителна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и платената сума по нея подлежи на връщане, като получена при изначална липса на основание.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер от 50 лв. за държавна такса. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата , на адв.

Н. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действал а към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от общо 300 лв.

На ответника разноски не се дължат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Профи Кредит България" ЕООД , ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, район р-н Средец, ж. к.

Мотописта, бул. България No 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 1, оф. 1 да заплати на М.

Д. В., ЕГН: **********, от гр. *******, ЖК ********, бл.****, вх.***, ет.***, ап.*** сумата от 540 (петстотин и четиридесет) лева недължимо платена по н и щ о ж н а клауза на договор за кредит ************/27.07.2020 г. предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга ******, както и сумата от 50 (петдесет) лева за разноски по производството.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на адвокат С. К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност гр.

******, ул. ********* № ****, сумата от 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4