Решение № 185 от 19.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Пловдив, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330205708 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „Фан ООД“ ЕООД против Наказателно постановление № 792527- F770373/16.10.2024г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ГД „Фискален контрол“, с което на „Фан ООД“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Претендира разноски.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител в съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в за коноустановения 14-дневен срок (НП е връчено на 14.01.2025г., а жалбата е подадена на 23.01.2025г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните, и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

„Фан ООД“ ЕООД стопанисвало обект – „Бърза закуска“, находящ се в *****. На 20.05.2024г. в 15,00ч. била извършена проверка на обекта от служители на НАП. В хода на извършената проверка се установило, че в обекта липсвало свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД на регистрираното за конкретния обект фискално устройство – ЕКАФП Дейзи Микро с ИН ********* и ФП № ********, регистриран в НАП с № *******/2022г., като същото не било представено на проверяващите. С оглед на така констатираното, на 29.05.2025г. бил съставен от св. Д. АУАН № F770373, а впоследствие въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Посочената фактическа обстановка се установява от разпита на актосъставителя Д., който в съдебно заседание категорично потвърди констатациите от АУАН. Фактическата обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства. Извършената проверка е протоколирана надлежно в Протокол сер. АА № 0157510/20.05.2024г., в който изрично е посочено, че при същата не е било представено процесното свидетелство за регистрация на фискалното устройство, както и паспорт на същото. Като причина за липсата на свидетелството за регистрация в обекта в жалбата се посочва, че същото е било преместено поради извършен козметичен ремонт и хигиенизация на помещението предните дни, като не е бил предоставен подходящ срок за представяне на свидетелството.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От приложената по делото Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г. се установява компетентността на административно наказващия орган – т. 1.1.г. и на актосъставителя – т. 2.1.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени 2 процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 29.05.2024г. за нарушение, извършено на 20.05.2024г., а НП - на 16.10.2024г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствие на представител на жалбоподателя.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект: свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД и ЕСФП, с изключение на случаите на изпитване на нов тип ЕСФП в реални условия.

В случая дружеството се явява лице по чл. 3 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ, като за него отсъстват и някои от изключенията по чл.

4 от Наредбата. В случая безспорно се установява и че същото не е съхранявало в стационарния си обект на ***** свидетелството за регистрация на намиращото се в този обект фискално устройство - ЕКАФП Дейзи Микро с ИН ********* и ФП № ********. Липсват и твърдения или доказателства да са били налице някои от изключенията п о чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредбата, съответно в този момент да е било налице изпитване на нов тип ЕСФП в реални условия.

Не се споделят възраженията, че не е бил предоставен подходящ срок за представяне на свидетелството. Видно от Протокола за извършена проверка, същата е започнала в 15,00ч. и е приключила в 17,00ч., т.е. от страна на проверяващият орган е било предоставено достатъчно време, за да може същото да бъде предоставено в случай, че се е намирало в обекта. От представеното извлечение на дейността на ФУ (л. 33) е видно и че на процесната дата са били осъществявани продажби, т.е. обектът е функционирал, като за времето на проверката повече от над 1 час не са били извършвани продажби, т.е. намиращото се в обекта на проверката лице е 3 имало предостатъчно време, за да представи търсените документи. Видно от текста на разпоредбата е и че законодателят е определил мястото на съхранение на свидетелството, а именно – в търговския обект, което именно не е било изпълнено от наказаното лице.

При така посоченото, правилно административнонаказващият орган е счел, че е налице извършеното административно нарушение.

Приложена е правилната санкционна норма – чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС. Наложената санкция – имуществена санкция в размер на 1000 лв., се явява минимално законовото предвидена към момента на извършване на нарушението, поради което и същата не подлежи на редуциране. В чл. 185, ал.

2 от ЗДДС изрично е предвидено, че същата касае нарушения на нормативен акт по приложението на чл. 118 от ЗДДС, какъвто именно се явява Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ, доколкото същата е издадена именно на основание чл.

118, ал. 4 от ЗДДС. Посоченото в чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС касае съхраняването на документи, издавани във връзка с ФУ, каквото се явява и свидетелството за регистрация на ФУ.

Не е налице и нарушение на принципа non bis in idem с оглед издаването на НП и за липсата на съхранение на паспорта на ФУ. Видно е, че законодателят е предвидил отделни нарушения за липсата на съхранение на паспорта и за липсата на съхранение на свидетелството за регистрация, които са отделени в отделни правни норми – чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, съгласно която липсата в обекта и на други документи, свързани с ФУ, вкл. паспорта на същото, представлява отегчаващо обстоятелство, а не предпоставка за нарушение на принципа за двойната наказуемост (така напр. Решение № 681 от 9.04.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3989/2019 г.).

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за наличието на множество смекчаващи обстоятелства, обосноваващи случая като представляващ по-ниска степен на обществена опасност от обичайните деяния от този вид.

За да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е пониска от обичайните за подобни нарушения.

Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което 4 разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен вид нарушения, по следните аргументи:

На първо място от жалбоподателя, нито са изложени доводи, нито са представени доказателства да са налице някакви обективни причини, поради които паспортът да не бъде в обекта, а наличието на такива обективни причини съдебната практика е извела като едно от типичните обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието.

Твърденията, че същото е било преместено поради извършен козметичен ремонт и хигиенизация на помещението предните дни, единствено сочи на извод, че търговецът не е организирал работата си така щото да може същият да съхранява необходимите документи.

Не може да доведе до извод за маловажност на деянието обстоятелството, че нарушението е за първи път. Това обстоятелство е изрично съобразено от законодателя, който е предвидил по-леко наказуем състав за нарушители, които са извършили еднократно нарушението спрямо тези, при които това се повтаря, чрез въвеждането на нормите на чл. 185, ал. 5 и ал. 4 от ЗДДС. В тази връзка неоснователно се явява и възражението, че не се касае за нарушение, свързано с вредни последици, респ. с неотразяване на приходи, доколкото законодателят изрично е предвидил по-тежка наказуемост за този вид нарушения, видно от нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, съответно по-лека наказуемост за нарушенията, при които липсва неотразяване на приходи и която е била съобразена от административнонаказващия орган при определянето на имуществената санкция. В случая се констатират и предходно издадени НП на дружеството (л. 23 от АНД № 625/2025г.), за които няма данни да са били обжалвани, което също сочи на едно трайно неизпълнение на законовите задължения. Без значение се явява и изрядността и техническата изправност на фискалното устройство, доколкото в случая не е ангажирана отговорността на дружеството за такива обстоятелства, за да може същите да имат отношение към процесното деяние.

Следва да бъде съобразено и още едно обстоятелство - в случая е наказан не управителят на ЮЛ, а е наложена имуществена санкция на самото ЮЛ. За разлика от отговорността на физическите лица, за чието ангажиране трябва да се установява вина, било то и под формата на небрежност, отговорността на ЮЛ, е обективна, безвиновна, като за нейното ангажиране е 5 достатъчно да се установи наличие на правно валидно задължение и неговото неизпълнение, като не е необходимо да се изследват причините и мотивите за извършване на нарушението.

Наличието на свидетелство за регистрация, представено в хода на съдебното производство, не санира извършеното нарушение, доколкото задължение на търговеца е да държи свидетелството за регистрация на ФУ в обекта, освен ако не са налице изрично предвидените в закона предпоставки същото да се намира на друго място, тъй като при липсата му практически се лишават проверяващите от достъп до данни на фискалното устройство, понеже свидетелството не е било съхранявано в търговския обект. В случая представянето на свидетелството се явява и следствие на извършената проверка. Отделно от това, от Протокола за извършена проверка е видно, че и паспортът на ФУ в обекта също е липсвал, което също сочи на по-високата степен на обществена опасност на деянието.

Съдът не споделя и възраженията за несъответствието на нормативната уредба със съвременните технически изисквания. В случая законодателят е именно този, който определя нормативното съдържание, а съдът се явява правоприлагащ орган на текущото законодателство. Аргументите за необходимост от изменения, които не са били извършени с оглед липсата на стабилно управление от своя страна противоречи и на извършваните изменения в конкретния нормативен акт – Наредба Н-18 както през 2024г., така и през 2025г., поради което и не се споделят от настоящия състав.

Всичко гореизложено налага извод, че нарушението не е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от този вид. Нещо повече, наложеното наказание в минимален размер изцяло съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца.

С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.