Решение № 16588 от 09.09.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16588 гр. София, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20231110127576 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ чрез адв. Д./л.5/ за заплащане на сумата от 1768,77 лв., представляваща регресно вземане за неплатена част от изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за вреди, причинени при ПТП на 21.07.2020 г. на лек автомобил "Форд Транзит", с рег. № Т 3413 ТН, вследствие противоправно поведение на водач на автомобил "Ауди А6", с рег.№ Т 5464 АК, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане. До ответника е отправена претенция за процесната сума, но задължението не било погасено своевременно и изцяло, поради което ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 447,84 лв. за периода 09.12.2022 г. – 22.05.2023 г. Претендират се разноските по делото.

По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за л.а. "Форд Транзит", с рег.

№ Т 3413 ТН, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 15791,88 лв., като поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, както и да е сторил разходи за ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е възстановил дължимата сума в цялост, въпреки че е бил поканен с регресна покана.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска единствено по размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил "Ауди А6", с рег.№ Т 5464 АК към датата на процесното ПТП. Не оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП.

Поддържа, че с заплащането на сумата от 14 038,11 лв. е погасил задълженията си. Счита претендирания от ищеца размер за неоснователно завишен. Намира, че в настоящата хипотеза при наличието на тотална щета от общата стойност следва да се приспаднат 25 % за запазени части. Счита, че ищецът не е сторил горепосоченото приспадане. Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски.

1

Предявен е обратен иск от ЗД „Бул Инс“ АД чрез юрк. Илиев с пълномощно по делото/л. 60/ с правно основание по чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от общо 2216,61 лв., представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение и лихва върху него, което евентуално ще бъде присъдено по главния иск на основание договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Претендират се и разноските по делото.

Ищецът твърди, че е страна по валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на л.а. "Ауди А6", с рег.№ Т 5464 АК, управляван към момента на настъпване на ПТП-то от Мукаио М. С., по силата на който е поел задължение да плати застрахователно обезщетение за вредите, резултат от настъпило в срока на действието му застрахователно събитие, покрит риск по същия. С исковата молба по главния иск се претендира обезщетение в общ размер от 1768,77 лв. за вредите, възникнали в резултат на ПТП от 21.07.2020 г. по вина на ответника, който след настъпването му е напуснал мястото преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, както и за лихва в размер от 447,84 лв. за периода 09.12.2022 г. – 22.05.2023 г. При евентуалното му осъждане твърди да възниква регресното му вземане срещу делинквента – Мукаио М. С..

Ответникът по обратния иск е депозирала отговор в законоустановения срок чрез особен представител Р. П., с който оспорва иска. Сочи, че не е доказано виновният водач да е напуснал мястото на ПТП-то с цел да се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества по смисъла на чл. 500, ал. 1, пр. 4-то КЗ. Счита, че в случая не е било задължително посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата по чл. 125 ЗЗДвП. По тези съображения намира, не са налице и предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Поддържа, че законна лихва не се дължи от ответника, тъй като спрямо него претенцията е предявена за първи път с исковата молба.

Посочва, че 90% от сумата е била изплатена доброволно от застрахователя, като въпреки това преди настоящото производство не са били предявени претенции срещу ответника по обратния иск. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Впоследствие, с оглед изготвена справка по ЕГН, имената на ответника по обратния иск са били изменени на Мукаддим М. Салиев.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ

От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

От доказателствата по делото се установява, а и не се спори, че към 21.07.2020г. е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста” между собственика на автомобил "Ауди А6", с рег.№ Т 5464 АК и ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД.

Видно е от представената по делото застрахователна полица, че към 21.07.2020г. между собственика на автомобил "Форд Транзит", с рег. № Т 3413 ТН и ищцовото дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е било налице облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско”.

2

От доказателствата по делото се установява, а и не се спори, че от страна на застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на собственика на автомобила е заплатена сума в общ размер на 15791,88 лв.

Като безспорно е изведено, а и се установява от доказателствата по делото, че ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД е заплатило/прихванало сумата от 14 038,11 лв. по предявената регресна претенция.

Следва да се посочи, че всички елементи на фактическия състав, включително механизма на ПТП и вината, без размера на вредите, са били изведени като безспорни с доклада по делото. Страните по делото, включително ответника по обратния иск не е възразил по изготвения доклад. Въпреки това съдът счита, че следва да обсъди подробно елементите на състава, тъй като ответникът по обратния иск не е изрично признал за безспорна описаната в исковата молба обстановка.

Необходимо е да се установи механизма на ПТП, включително наличието на причинно-следствена връзка, противоправността на деянието и вината на дееца.

За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП от 07.06.2021г. Същият в обстоятелствената си част представлява частен документ, подписан от двамата водачи, съдържанието на който съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по делото.

Също така от заключението по САТЕ, прието без въражения, което съдът цени като обективно и компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:

На 21.07.2020 г. около 15:30 часа л.а. "Ауди А6", с рег.№ Т 5464 АК се движел по Републикански път I-4 и в района на км 247+500, при извършване на маневра за изпреварване, водачът реализирал ПТП с движещия се пред него и отклоняващ се за ляв завой автомобил "Форд Транзит", с рег. № Т 3413 ТН. Вследствие на удара водачът на автомобил "Форд Транзит", с рег. № Т 3413 ТН губи контрол върху управлението на МПСто, отклонява се вляво и попада в крайпътна канавка.

Горният механизъм, се потвърждава и от останалия доказателствен материал по делото, включително показанията на свидетеля П. Д. С. и приложената АНП, съдържаща наказателно постановление и констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като няма данни в обратна насока.

Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания на автомобил "Форд Транзит", с рег. № Т 3413 ТН.

Според чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП водач, който изпреварва, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво.

В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на автомобил "Ауди А6", с рег.№ Т 5464 АК при предприето изпреварване не се е убедил, че превозно средство, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. В действителност водачът на автомобил "Форд Транзит", с рег. № Т 3413 ТН е подал сигнал и е предприемал ляв завой в момента на сблъсъка.

Следователно, при така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че водачът на автомобил "Ауди А6", с рег.№ Т 5464 АК е осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, което е предизвикало процесното ПТП.

Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по 3 чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено.

С оглед горното следва да се приеме, че плащането на застрахователното обезщетение /стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ покрива и вредите изброени в чл. 493, ал. 1, т. 1 до 5 КЗ, включително за разумно направените разходи за предявяване на застрахователната претенцията, с плащане на които застрахователя по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото лице. Причинителят на вредите респ. неговия застраховател по ГО, който не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на делинквента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия застраховател.

Конкретиката на случая сочи, че е налице хипотезата на чл. 390, ал. 2 КЗ – т.е. стойността на разходите за необходимия ремонт – 19267,63 лв. надвишават 70 на сто от действителната стойност на автомобила – 22343 лв., така съгласно САТЕ.

Следователно, предвид гореизложеното, дължимия размер на обезщетението следва да се определи като от пазарната стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие се приспадне стойността на запазените детайли от МПС-то по експертна оценка. Така съгласно Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка „Г. отговорност” на автомобилистите (Обн. ДВ, бр. 25 от 24.ІІІ.2006 г.). В настоящият случай, видно от заключението на вещото лице по САТЕ, стойността на запазените части е 25,00 % или 5586 лв. Тоест, дължимото е било обезщетение в размер на 16757 лв., като ответното дружество е заплатило сумата от 14038,11 лв., при което остава дължима сумата от 2718,89 лв.

Предвид горното ищецът е заплатил обезщетение в по – малък размер – 15791,88 лв., до който само обаче възниква неговото суброгационно право.