Решение № 1013 от 20.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1013 гр. С., 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Д. като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20231100109131 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. М. Б., с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.С., бул. „*******, срещу ЗАД "АСЕТ ИНШУРЪНС"АД, с ЕИК:203066057 и адрес:гр.С., ул. "Шар Планина" № 35, с която е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на пътно - транспортно произшествие от 13.03.2023г., причинено виновно от водача на л.а.„Опел Зафира“ с рег. № *******, управляван от Ц. В. П., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответника по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, ведно със законната лихва от 13.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 13.03.2023г. около 14:50 е бил пътник в тролейбус „Шкода” с инв.№ ТВ 1650, управляван от В. Р. А., който се движил по локалното платно на бул.

„България“ в посока от бул. „Ив.Евст.Гешов“ към ул. „Кюстендил“. На кръстовището, заключено между локалното платно на бул. „България“, ул. „Кюстендил“ и ул. „Отечество“, тролейбусът бил засечен от лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *******, управляван от Ц. В. П., която се движила по ул. „Отечество“ в посока от ул. „Юнак“ към ул. „Булаир“ и на кръстовището с ул. „Кюстендил“. Последната отнела предимството на тролейбуса, при което настъпило ПТП.

Виновна за настъпване на ГТТП е водачът на лекия автомобил - Ц. П., която с действията си е нарушила правилата за движение по пътищата и не е пропуснала тролейбуса, който е с предимство.

В резултат на ПТП ищецът получил изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в петрохантерно счупване на лява бедрена кост; контузия, хематом и рана в дясна зигоматична област, луксация в областта на колянна става. Бил приет в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“ в изключително тежко състояние с болки и ограничени движения на ляв долен крайник. На 17.03.2023г. бил опериран. Извършено е открито наместване на фрактурата на лява бедрена кост с вътрешна фиксация с интрамедуларен пирон.

На 20.03.2023г. бил повторно опериран по повод луксацията на ляво коляно, като под локална анестезия под действието на тракция е осъществена репозиция на луксацията и 1 имобилизация с гипсова шина.

Левият крак на ищеца бил напълно обездвижен. Изпитвал изключително силни болки, които продължават и към момента. Все още имал непрекъсната нужда от чужда помощ в ежедневието си. Не можел да стъпва на увредения крайник. Състоянието му било тежко. Към момента не е налице подобрение. Болките продължават. Все още не може да се обслужва самостоятелно и има нужда от чужда помощ в ежедневието си. Продължава да изпитва болки и се налага да приема непрекъснато обезболяващи.

В законоустановения срок ответникът ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС” е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил иска по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето му като неоснователен. Не оспорва следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирано в полица № BG/33/122003195610, досежно лек автомобил „Опел Зафира", рег. № *******, и обстоятелството, че ищецът е предявил доброволна претенция пред застрахователя на 19.04.2023г., по която към момента не е платено застрахователно обезщетение.

Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача Ц. В. П., управлявала лек автомобил „Опел Зафира“ за настъпване на процесното произшествие.

Твърди, че причина за настъпване на произшествието е виновното и противоправно поведение на водача на тролейбус марка „Шкода“, модел „27ТР Соларис", инв. № ТВ1650 В. Р. А., който е управлявал тролейбуса с несъобразена с пътните условия скорост, задействал е рязко спирачната система на тролейбуса и е предизвикал падането на пътниците в тролейбуса, които превозва.

В условията на евентуалност твърди, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението и на двамата водачи (съизвършителство) т.е. поведението и на двамата е виновно и противоправно, тъй като и двамата водачи за извършили нарушения на ЗДвП, които са довели до настъпване на процесното ПТП. При това положение двамата водачи на участващите в произшествието МПС-та отговорят солидарно, съответно по същия начин отговарят и техните застрахователи по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите (чл. 499, ал. 7, изр. 2-ро от КЗ).

Оспорва вида, тежестта, продължителността и размера на твърдените като причинени на ищеца неимуществени вреди, както и твърдените в исковата молба неблагоприятни последици за здравословното му състояние.

Оспорва началния момент, от който се претендира присъждане на законна лихва 13.03.2023г.

С определение от 26.10.2023 г. на основание чл. 219 от ГПК в качеството на трето лице помагач на страната на ответника е конституиран ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, вписано в Търговския регистър, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *******.

Със становището си третото лице е оспорило иска като неоснователен. ЗАД „ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ" АД не е оспорил, че е страна по застраховка „Гражданска отговорност“ сключена със собственика на тролей марка „Шкода“, с рег. № ТВ 1650. Не е оспорил и, че на посочената дата е настъпило ПТП между тези участници. Твърди, че не е налице виновно противоправно поведение на водача В. А., управлявал тролей марка „Шкода“. Според него вина за настъпването на произшествието има единствено водача на л.а. Опел, който е отнел предимството на тролейбуса. На следващо място смята, че водачът на тролейбуса не е имало как да предположи, че лекия автомобил няма да спре и ще му отнеме предимството и затова той не е имал възможността да предотврати удара, т.е. за него събитието е било случайно по смисъла на чл. 15 от НК. Сочи, че дори и водачът на тролея да е предприел рязко спиране, то същото е резултат от поведението на другия участник в движението, а не представлява неправомерно поведение. Смята, че водачът е реагирал своевременно и е задействал спирачната уредба, за да бъдат избегнати по-сериозни вреди. По отношение на уврежданията на ищеца твърди, че той не е положил необходимите грижи за получените от него 2 травматични увреждания, вследствие на което се е стигнало и до по-дълъг възстановителен период. Освен това смята, че преди настъпване на пътния инцидент ищецът е страдал от множество придружаващи заболявания, които са спомогнали за получаване на процесните травми и сочения в исковата молба дълъг период на възстановяване. Оспорва размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди като завишен. Оспорва и иска за присъждане на лихва предвид неоснователността на главния иск. Оспорва и началния момент на дължимостта на лихвата.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.

От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл.

380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 19.04.2023г. (л. 8) се установява, че ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Не се спори, че в законоустановения тримесечен срок няма получен отговор от застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.

По основателността:

Не се спори между страните (вж. определението, л. 25), а и е видно от приетите доказателства, че е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил марка „Опел Зафира“, с рег. № *******, сключен с ответното ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД с покритие към деня на процесното ПТП.

Видно от заключението на САТЕ, неоспорено от страните, както и от свидетелските показания на свидетелите З. Д. И., В. Р. А. и Ц. В. П., механизмът на процесното ПТП е следният:

На 13.03.2023г. около 14.50 ч. тролейбус „Шкода Соларис“ се движи по спомагателното платно на бул. „България“ под контактната мрежа в посока от бул. „Иван Ев.

Гешов“ към ул. „Дойран“ със скорост от порядъка на 35 км/ч. По посоката му на движение е поставен знак „БЗ“ (път с предимство). В района на кръстовището с ул. „Кюстендил“, от ул.

„Отечество“ към ул. „Дойран“ се е движел лек автомобил „Опел“ със скорост от порядъка на 37 км/ч. По посоката на движение на автомобила е бил поставен пътен знак „Б1“ (пропусни движещите се по пътя с предимство). Навлизайки в района на кръстовището лекият автомобил започва да пресича траекторията на движение на тролея, който е следвал контактната мрежа, насочвайки се към спирката намираща се след ул. „Булаир“. На разстояние от 16,65 метра до мястото на удара водачът на тролея предприема аварийно спиране. Вследствие на появилата се инерционна сила при рязкото спиране в салона на тролейбуса е паднал ищеца. При продължилото движение напред на тролея достигайки скорост от около 32 км/ч настъпва съприкосновение между предната му дясна част и лявото странично огледало на лекия автомобил. В момента, в който тролеят се е намирал на 44,01 метра до мястото на удара, лекият автомобил „Опел“ се е намирал на разстояние 46,00 метра до мястото на удара. От този момент водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати произшествието като спре и пропусне движещият се от лявата му страна по път с предимство тролейбус. Ако в този момент водачът на тролея е задействал плавно спирачната система, той би пропуснал движещият се по път без предимство лек автомобил и при предприетото плавно спиране от негова страна не би настъпило падане на пътници в салона.

От заключението се установява, че като причина за настъпването на произшествието може да се посочи субективното действие на водача на автомобила, който не се съобразил с 3 разпоредбите на пътен знак „Б1“ (пропусни движещите се по пътя с предимство). Същият е имал възможност чрез предприемане на спиране да пропусне пред себе си движещият се по път с предимство тролей, но не го е сторил.

Видно от заключението по КСМАТЕ на вещото лице Б. К., ортопед- травматолог, неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно дадено, при процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: фрактура в проксималния (горен) край на лявата бедрена кост; контузия, хематом и рана в дясна зигоматична област (скула), както и контузия на лявата коленна става, без клинични и рентгенови данни за луксация (изкълчване) на същата. От заключението, както и от показанията на свидетеля Д. Б., се установява, че луксация на колянната става не е получена при произшествието и съответно оперативно лечение на такава травма не е извършвано.

Фрактурата на ищеца се определя като прясна, закрита, трифрагментна пертрохантерна фрактура, със значително раздробяване на задния кортекс. Тя е получена по индиректен механизъм при внезапното и рязко спиране на тролейбуса, в резултат на което пострадалият е бил изведен от устойчивото му равновесно положение и под действие на инерционните сили е политнал напред от последния ред седалки, след което е паднал на стълбите пред последната врата на превозното средство. При това падане горният край на бедрената кост е понесъл цялата маса на телесното тегло на пострадалия в комбинация с действието на ротационни (усукващи) сили, концентрирани в зоната на трохантерния масив.

Проведеното лечение на получената от ищеца фрактура е било оперативно, каквото и е следвало да бъде.

Получената фрактура на лявата бедрена кост е довела до трайно затруднение в движенията на левия долен крайник, а останалите мекотъканни травми – до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.