Протокол № 420 от 24.06.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 42/2026
- Вид
- Протокол № 420
- Подписан
- 24.06.2026
- В сила
- 24.06.2026
- Състав
- Даниела Димова Томова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.45 · Кодекс за застраховането
- чл.477, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.498 · Кодекс за застраховането
- чл.290 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 420 гр. Варна, 24.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20263100900042 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 14:58 часа се явиха:
Ищците: П. Н. А., В. П. А. и Н. П. А., действаща чрез своята майка и законен представител Ж. В. Г., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, представляват се от адвокат Д. Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ЗК „УНИКА“ АД, редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от юрисконсулт В. М.-И., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Адв. Д.: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
Юриск. М.-И.: Моля да бъде даден ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна Адв. Д.: Поддържаме исковете, като на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, моля да измените иска, като ще Ви представя доказателства за искането, а именно в смисъл, че предявяваме и имуществени вреди, които са причинени 1 пряко от това ПТП, а именно лечението на починалата жена В., както и разходи за погребението ѝ. Ще Ви представя доказателства. Подготвил съм и за другата страна. Тъй като се сдобихме сега с такива доказателства и ги нямахме към него момент. Просто не можаха да ги намерят моите доверители и сега ги откриха, буквално в петък, в последния работен ден.
Юриск. М.-И.: Възразявам да бъдат присъединени към настоящото производство представените в днешното заседание документи с искане за изменение на иска, тъй като считам, че имуществените вреди представляват нов иск и би следвало да бъде заведена нова искова претенция за тях. На доброволен етап такива не са претендирани също така.
Адв. Д.: Представям документите. Аз мисля, че по чл.214 мога да изменя размера на претенцията, като добавим и 936 евро, които представляват имуществените вреди, които са причинени на тримата ищци, солидарно.
СЪДЪТ по направеното искане намира следното: претенцията за обезщетяване на причинени имуществени вреди, независимо, че произтича от същия правопораждащ обезщетителната отговорност на ответника факт твърдяното пътно произшествие, е самостоятелна искова претенция с различен предмет на доказване, съответно отделен размер, поради което не съставлява изменение на иска по смисъла на чл. 214 от ГПК и не може да бъде приета като такава. С оглед и размера, който се твърди, такава една претенция, при липса на основание за обективно съединяване за разглеждане в настоящото исково производство, би била подсъдна на съответН. районен съд.
По тези съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК на приетите за разглеждане искове на ищците П. Н. А., В. П. А. и Н. П. А., действаща чрез своята майка и законен представител Ж. В. Г., чрез прибавяне и на претенция за заплащане солидарно на ищците на сума в размер на 936 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на смъртта на тяхната родственица В.К. А..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок, считано от днес за заинтересованата страна.
Съдът връща представените документи на процесуалния представител 2 на ищците.
Адв. Д.: Поддържаме исковете в този им вид. Нямаме възражения по проекта за доклад.
Юриск. М.-И.: Оспорвам исковете.
Поддържам това, което съм изразила в отговора, макар че съдът не го е ценил като такъв. Само искам да допълня, че аз съм изпратила отговора на исковата молба на 01.04.2026г., преди изтичане на срока. Наистина имам върната обратна разписка с дата 24.04.2026г., но нямам представа каква е причината. Възразявам срещу преценката на съда, че отговорът не е подаден в срок и искам да бъде ценен като такъв. Голям е периода, аз също се изненадах.
Просто не бях погледнала обратната разписка за получаването на 20.04.2026г. сутринта. Разполагам с оригинала на товарителницата и обратната разписка, която се е върнала при мен, представляваща касов бон. Представям ги на съда.
СЪДЪТ извършва съпоставка на представените от ответника оригинали на товарителница (в три съединени екземпляра) и получената от страната обратна разписка, с приложеното на л.61 към писмения отговор с вх.№ 12671 от 20.04.2026г. копие на товарителница в три съединени екземпляра.
Съпоставяйки датата и час на изпращане - 01.04.2026г., в 18:43 ч., и номер на товарителницата – 9107193435, констатира пълна идентичност между двата документа, след което връща оригиналите на процесуалния представител на страната.
СЪДЪТ, съобразявайки тези данни, намира, че отговора на исковата молба следва да бъде приет като подаден в срока по чл. 131 от ГПК. Видно от данните по делото, препис от исковата молба с приложеН.та е връчен на ответника на 04.03.2026г., съответно независимо от датата, на която отговорът физически е постъпил в съда и е заведен в регистратурата на Варненски окръжен съд, подаването му по пощенски куриер на 01.04.2026г. е сторено в указания срок. В този смисъл съдът намира, че следва да коригира и доклада в частта по т. 7 относно спазването на сока за подаване на отговора.
С оглед на това СЪДЪТ прави следния доклад на делото:
1. Предмет на иска е прякото право на ищците П. Н. А., ЕГН **********, В. П. А., ЕГН **********, и Н. П. А., ЕГН **********, 3 действаща чрез своята майка и законен представител Ж. В. Г., ЕГН **********, всички с адрес в ******, като трети увредени лица да получат пряко от застрахователя - ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАН.
УНИКА“АД, ЕИК 040451865, със седалище град София, обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния близък родственик В.К. А., починала на ****** в резултат на нараняванията, причинени й при ПТП, настъпило на 26.04.2022г., около 09,10 часа, на път №III-2009 в района на град Девня, по вина на водача на товарен автомобил „Ивеко Стралис“ с ДК № *****, Х.Н.П., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество.
2. Твърди се от ищците, че увреждащото събитие е настъпило при следните обстоятелства:
2.1. на 26.04.2022г. В.К. А. пътувала в лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № ******, управляван от нейната дъщеря Д.Н.А.. от град С. в посока град Девня. Автомобилът се движел в дясната пътна лента по посоката си на движение след товарен автомобил „Ивеко Стралис“ с ДК № *****, управляван от Х.Н.П., ЕГН **********.
2.2. Товарната композиция била с прикачено товарно полуремарке с рег.
№ ****, собственост на „Пътища и Мостове“ ЕООД, натоварено с пътностроителна техника.
2.3. При навлизане под пътното съоръжение, монтирано като предпазител на въжената транспортна линия, пресичаща път 2009 посока гр.
Девня, поради несъобразяване и неправилна преценка за височината на превозвания товар, товарната композиция ударила с горН. край на товара покривните плочи на предпазното съоръжение.
2.4. От удара плочите се разместили и първата от тях паднала върху движещия се след полуремаркето лек автомобил. Вследствие на удара от няколкотонната тежест на плочата купето на автомобила се деформирало силно, притискайки водача Д. А. и пътника В. А.. В резултат на това двете жени получили травми на долните крайници.
2.5. В.К. А. била настанена за лечение в УМБАЛ „Света Анна“, където с фрактури на дясно бедро и на лява подбедрица, двете стъпала били 4 ампутирани. На ****** вследствие на получените множествени травми В. А. починала.
2.6. Пострадалата В.К. А. е майка на ищеца П. А., съответно баба на ищците В. П. А. и Н. П. А..
3. По случая било образувано наказателно производство срещу водача на товарната композиция Х.Н.П., ЕГН **********, като с присъда №67 от 17.11.2025г. по НОХД № 1488/2025 г. на Окръжен съд - Варна същият е бил признат за виновен като му е наложено и съответно наказание.
4. По отношение на причинените неимуществени вреди се твърди, че ищците са претърпели болки и страдания от внезапната загуба при тези трагични обстоятелства на изключително близък, грижовен и любвеобилен родител. Връзката между пострадалата и нейните син и внуци била много силна, всички живеели в едно домакинство и разчитали на нейните грижи, помощ и подкрепа.
5. Твърди се, че към датата на увреждащото ПТП за т.а. „Ивеко Стралис“ с ДК № ***** е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователя ЗД „УНИКА“АД.
6. С оглед спазване изискването на чл.498 и чл.380 от КЗ ищците предявили писмена застрахователна претенция, заведена в ответното дружество с вх. №****/21.03.2023г., като застрахователят не е определил справедлив размер на обезщетението за причинените им неимуществени вреди.
7. В срока по чл.131 ГПК ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАН. УНИКА“АД, ЕИК 040451865, е представил отговор на исковата молба.
8. Не оспорва, че към датата на настъпване на ПТП – 26.04.2022 г., е била налице активна застраховка „Гражданска отговорност” за влекач „IVECO - EURO CARGO“, модел „STARLIS“, с peг. № *****, сключена със собственика „Пътища и мостове“ ЕООД по полица № ****, номер в ГФ: ****, като водачът Х.Н.П. е бил застраховано лице.
9. Не оспорва и факта, че ищците са отправили претенция по реда на чл.380 КЗ за плащане на обезщетение, заведена с № ****.
10. Оспорва претенцията на ищеца П. Н. А. като не достатъчно 5 фактологически обоснована и прекомерна по размер. Счита, че връзката майка - син не се отличава от обичайната за българския бит и култура, за да бъде присъдено обезщетение в претендираН. размер.
11. По отношение на претенцията на ищците В. П. А. и Н. П. А. - внуци на починалата, счита, че нито се твърди, нито се установява, че е съществувала трайна, дълбока и изключителна емоционална връзка, различна и надхвърляща обичайната родствена такава, поради което и с оглед разрешеН.та в Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г. по ТД №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС същата е неоснователна.
12. Оспорва и акцесорните претенции, обосновано с твърдения, че не са посочени лични банкови сметки на непълнолетните към момента на предявяване на претенциите ищци В. П. А. и Н. П. А., съгласно изискваН.та на чл. 17 от Наредба №49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „.Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „.Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, което освобождава застрахователя от последиците на собствената му забава.
13. Предявените главни искове се квалифицират правно по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
14. Акцесорните претенции за присъждане и на законната лихва върху търсените обезщетения, считано от датата на уведомяване на застрахователя от увредения с предявена писмена претенция намира своето правно основание в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.
15. Отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застраховано по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която противоправност в причинно-следствена зависимост е настъпил вредоносния резултат. Фактическият състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД преюдицира установената в ал.2 презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинна - следствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.
6
16.
В настоящия случай, с оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда №67/17.11.2025г. по НОХД № 1488/2025 г. на Окръжен съд - Варна има доказателствено значение за вината, деянието на извършителя Х.Н.П., ЕГН **********, и неговата противоправност, за което му е било наложено съответното наказание.