Решение № 3227 от 12.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3227 гр. Пловдив, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330102754 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от К. Т. Г., ЕГН **********, с адрес гр.

***, ул. „***“ № **, чрез адв. С. Н., против „Вива Кредит” ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“ ет. 2, оф. 73Г, с която предявен иск за признаване за установено, че клаузата в чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем № ****** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 553,14 лв., е нищожна като противоречива на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК относно задължителното съдържание на потребителския договор за кредит.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за договор за паричен заем № *** от *** г. за сумата от 1400 лева, при фиксиран лихвен процент 40,32 %, и ГПР 49,37 %. Посочено е, че в договора – чл. 1, ал. 3, е предвидено задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 553,14 лв. Поддържа се, че тази клауза е неравноправна, тъй като потребителят реално не разполагал с друга опция при сключването на договора – при заплащане на таксата кредитът се отпускал до 20 мин., а при обикновена заявка – заемодателят вземал становище до 10 дни. В случая липсвало и еквивалентност между таксата и извършената услуга, поради което било налице нарушение на чл. 143, ал. 2, т.

9 ЗЗП и таксата целяла единствено обогатяване на кредитора.

1

Неравноправността на клаузата, доколкото тя не била индивидуално уговорена, водела до нейната нищожност. Поддържа се, че таксата представлявала скрит разход по договора за кредит и с нея се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид невключването й при изчисляването на ГПР по договора за кредит, то посочения в същия процент на разходите по кредита на годишна база не съответствал на действително приложимия такъв. В тази насока се развиват съображения и счита, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Последното имало за последица недействителност на целия договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради което на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не и други лихви, разходи и такси. По изложените съображения моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Вива Кредит” ООД, с който се оспорва иска като неоснователен. Признава се, че на ***г. между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ищецът е усвоил сума в размер на 1400 лева. Същият се задължил да върне заемната сума на 14 равни двуседмични вноски от 151,53 лева, в които са включени част от дължимите главница, лихва и такса експресно разглеждане на документи. Преди сключването на договора бил представен Стандартен европейски формуляр. Възразява срещу твърдението за липса на еквивалентност между таксата и извършената услуга, като се навеждат доводи, че услугата за експресно разглеждане на документите е доброволно избрана от ищеца допълнителна услуга, поради което се дължи възнаграждение за нея, предвид възникналото насрещно задължение за кредодитодателя. Счита, че стойността на таксата не следва да се добавя към ГПР по кредита, съответно и клаузата, въз основа на която тя е начислена, не води до заобикаляне ограниченията, заложени в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита още, че предвид доброволния характер на услугата, то и клаузата, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане не може да е неравноправна, тъй като не е едностранно наложена от кредитора. Изтъква, че в закона липсва лимит относно размера на подобни такси. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства – Договор за паричен заем № *** от ***г., че между ищеца К.

Г. и ответника „Вива Кредит” ООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, при което ищецът има качеството на кредитополучател, а ответникът на кредитодател. По силата на договора за кредит на ищеца била предоставена в заем сумата от 1400 лв., срещу задължение да я върне в рамките на четиринадесет двуседмични вноски. С договора била уговорена и възнаградителна лихва при ГЛП от 40,32 %, и посочен ГПР от 49,37 %. Видно от съдържанието на договора /чл. 1, ал. 3/ за 2 кредитополучателя било предвидено задължение за заплащане на сумата от 553,14 лв., представляваща такса „Експресно разглеждане“, дължима за бързо и експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, без налични допълнителни уточнения досежно самата услуга. Общият размер на задълженията по кредита с таксата „Експресно разглеждане“ е посочен на 2 121,42 лв.

Съдът като съобрази материалите по делото намира, че при така описаното по-горе договорно правоотношение между страните, ищецът Г. освен качеството на кредитополучател, има качеството на потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правилата на ЗПК и ЗЗП.

В тази насока съдът приема за основателни съображенията в исковата молба за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорената таксата за експресно разглеждане реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР. Съгласно изричния текст на договора разглежданата такса се дължи за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, т.е. пряко свързана с договора и съществуваща единствено във връзка с него. Липсват и писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тази „услуга“, чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит. Налице е единствено бланкетно посочване на това обстоятелство в текста договора, без реално да са представени доказателства за заявен избор. Следователно разходите за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на заема, е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Реално приложимият ГПР по кредита не е 49,37 %, доколкото размерът на таксата от 553,14 лв. е повече от 30 % от чистата стойност на кредита и предвид ГЛП от 40,32 %, при срок на договора от 28 седмици и главница от 1400 лв., то неминуемо се извежда заключение за несъответствие на посочения в договора ГПР с действителния такъв по кредита, размерът на което положително би надхвърлил законния лимит в чл.

19, ал. 4 ЗПК. Последното е самостоятелно основание за нищожност на клаузата, освен общата недействителност на кредитното правоотношение на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Допълнително следва да се отбележи, че таксата за експресно 3 разглеждане на заявлението за кредит се дължи въз основа на клаузи от договора, които са в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Според тази норма кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Действията по приоритетно разглеждане на заявлението по отпускане на кредит са такива, свързани със сключването на договор, респ. със своевременното усвояване на кредита. За събирането на такси за разглежданите действия обаче законодателят е предвидил забрана. При това положение съдът приема, че целта на посочената договорна клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора. Следователно договорът е недействителен, а в частност и процесната клауза за такса експресно разглеждане, и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК Завишаването на възнаградителанта лихва по скрит начин води до извод и за противоречие на добрите нрави, тъй като е налице неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано високи разход за предоставения му финансов ресурс и възнаграждение за кредитора.

С оглед на горното искът се намират за основателен и като такъв ще се уважи.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В полза на същия следва да се присъди сумата от 50 лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал.

2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на *** от ПАК следва да се присъди сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните К. Т.

Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № **, и „Вива Кредит” ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“ ет. 2, оф. 73Г, че клаузата в чл.

1, ал. 3 от договор за паричен заем № *** от *** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 553,14 лв., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречива на добрите нрави, на основание чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

4

ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“ ет. 2, оф. 73Г, да заплати на К. Т. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул.

„***“ № **, сумата от 50 лева разноски за платена държавна такса.

ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“ ет. 2, оф. 73Г, да заплати, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на *** от ПАК, със служебен адрес гр. П., ул. „***“ № **, сумата от 400 лева, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо на за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5