Определение № 2424 от 30.07.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2424 гр. София, 30.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20258002900860 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ш. А. М. срещу решение № 336 от 18.10.2024г. по в.т.д. №349/2024г. на Окръжен съд – Стара Загора. С него е потвърдено решение №149 от 21.03.2024г. по гр.д. №2017/2022г. на Районен съд – Казанлък, в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от касатора против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 от ЗЗД, вр. чл.52 от ЗЗД и чл.497, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат М. А. М., настъпили при ПТП на 10.10.2021 г., за сумата от 20 000 лв. / част от общия предявен размер от 25 000 лв./, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 17.10.2021 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, както и че е необосновано. Жалбоподателят изразява несъгласие с извода на въззивния съд, като счита за доказани съществувалата трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и наличието на продължителни болки и страдания, търпени от неговата загуба. Счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с трайната съдебна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, като не е съобразил данните от заключението на съдебно – психологическата експертиза, съгласно които освен физическите травми, ищецът е претърпял вследствие процесното пътно-транспортно произшествие и остра стресова реакция, изразяваща се в тревожност, депресивно състояние, ограничено социално функциониране и липса на автономност. Твърди, че не съдът не е оценил в достатъчна степен и грижите полагани от починалия спрямо жалбоподателя при заминаването на родителите им. Моли за отмяна на 1 въззивното решение и за осъждане на ответника да заплати претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 от ГПК за достъп до касация. Сочи като обуславящи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: І. 1. Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, и налице ли е материалноправна легитимация при създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка?; 2. Кои са критериите при определяне на обезщетението по справедливост за лице, по отношение на което се приема основание за обезщетяване за неимуществени вреди по изключение съгласно постановките в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС?; 3. 3а да възникне материалноправна легитимация на едно лице от кръга „членове на семейството“ да получи компенсация на търпени неимуществени вреди от смъртта на близък, достатъчно ли е да се установи търпене на вреди, еквивалентни с тези, които обичайно търпят лицата от най- близкия семеен кръг или трябва да се установят отношения и връзка, както и търпени вреди, надхвърлящи съдържанието на тези от най- близкия семеен кръг - в случая при връзка родител-дете?; ІІ.1. Предвид даденото разделение на лицата, имащи право на обезщетение на посочените две групи – членове на семейството и други лица, изисква ли се доказване на изключение и на изключителни по своя характер отношения и вреди, когато се претендира обезщетение от лица от групата „членове на семейството” или е достатъчно да се докажат действително търпени болки и страдания от смъртта на член от семейството?; 2. Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?; 3. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик и приложими ли са критериите, въведени с ППВС №4/1968г.?; 4.Ако за едно лице е доказано, че е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпени от неговата смърт продължителни болки и страдания, това изпълнява ли изискването за „изключение“, въведено с Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016г., ОСНГТК на ВКС или е необходимо някакво друго „изключително“ обстоятелство?; 5. При констатирана и приета от съда за доказана „обичайна родствена връзка, характеризираща се с традиционни за българското общество отношения на обич, подкрепа и взаимопомощ“, същата 2 изключва ли създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпени от неговата смърт продължителни болки и страдания, ако същите са доказани (и очевидно включени в приетото от съда), обосноваващи активна процесуална легитимация на лица от разширения родствен кръг по Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г., ОСНГТК на ВКС за компенсиране на вреди от смъртта на близък роднина?; ІІІ.1. Как следва да се формира вътрешното убеждение на съда и този процес подчинен ли е на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено?;

2. Когато при формиране вътрешното си убеждение съдът не е спазил логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава ли постановеното решение поради необоснованост?; 3.Направеното от съда непълно, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод липса на материалноправна легитимация на ищеца за компенсиране на вредите, представлява ли допуснато от съда процесуално нарушение? Следва ли да се съобрази, че допуснатото от съда процесуално нарушение в този случай има като резултат и необоснованост на съдебния акт, доколкото направените при такова ценене на събраните доказателства изводи не са в съответствие със събрани по делото доказателства, които ако бяха преценени в тяхната цялост и съвкупност биха довели до други фактически и правни изводи?; 4.Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда относно конкретните обстоятелства, от които се извежда извод за липса на предпоставки за компенсиране вредите на ищеца, представлява ли нарушение на съществени процесуални правила? Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата? 5. Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда на въведените с исковата молба фактически твърдения, очертаващи предмета на делото и установените по делото доказателства и факти, предполага ли грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда и представлява ли касационно основание, предвидено в чл.280 ал.1 т.1 от ГПК? 6. Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото и е направено в противоречие с константната съдебна практека.

Твърди, че въпросите по т.1 и т.2 от раздел І са решени в противоречие с Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016 г., ОСНГТК на ВКС и с практиката на ВКС, формирана с Решение №92 от 17.11.2020г. по т.д.

№1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение №646 от 01.11.2024г. по дело №3793/2023г. на ВКС, ГК, III г.о.; въпросът по т.3 от раздел І е решен в противоречие с Решение №92 от 17.11.2020г. по т. д. №1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о, Решение №372 от 14.01.2019г. по т. д. №1199/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., въпросите по т.2 и т.3 от раздел ІІ – в противоречие с ППВС №4/68г., Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г., ОСНГТК на 3

ВКС, Решение № 151 от 12.11.2013г. по т. д. № 486/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение № 104 от 25.07.2014г. по т. д. №2998/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение №28 от 09.04.2014г. по т. д. №1948/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение №88 от 09.07.2012г. по т. д. №1015/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение №124 от 11.11.2010г. по т. д. №708/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение №88 от 17.06.2014г. по т. д. №2974/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение №177 от 27.10.2009г. по т. д. №14/2009г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.

Поддържа, че въпросът по т.4 от раздел ІІ е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016г., ОСНГТК на ВКС; въпросите по т.1 и т.2 от раздел ІІІ – в противоречие с Решение № 186 от 22.03.2024 г. по гр. д. № 4906/2022 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.; въпросът по т.3 от раздел ІІІ – в противоречие с Решение №149 от 03.07.2012г. по гр. д.

№1084/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., а въпросите по т.4, т.5 и т.6 от раздел ІІІ – с Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001г. по гр. д. №1/2000г., ОСГК на ВКС, Решение № 87 от 04.09.1958г. по гр. д.№55/1958 г., ОСГК на ВС, Решение № 42 от 05.03.2014 г. по гр.д. №5488/2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 1006 от 15.10.2010 г. по гр.д. №619/2010 г. на ВКС, ГК, III г.о., Твърди също, че въпросите по т.1, т.2, т.4, т.6-8, т.12 -15 са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на постановеното по делото решение.

Ответникът по касация „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран по смисъла на Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. А.

М. – негов брат, причинена при ПТП на 10.10.2021г. Във въззивното решение са обсъдени показанията на свидетелката Ш. С. Е., която живее на семейни начала с ищеца, както и на свидетеля С. М.

Е., съгласно които след транспортното произшествие на ищеца му било много тежко, променил се, затворил се в себе си, безсънието му не преставало, взимал лекарства, но не посещавал специализирана психиатрична и психологична помощ, пробвал да работи, но му било трудно сред хора. От показанията на свидетелите съдът е установил, че родителите на братята са заминали за Германия през 2007 г., като двамата са останали да живеят сами в България, а след като М. завършил образованието си също заминал за Германия, въпреки това братята били много близки и всеки ден говорели по телефона. Решаващият съд се е позовал и на изготвената в първоинстанционното производство съдебно-психологична експертиза, 4 съгласно която претърпеният пътен инцидент е довел до развитие у ищеца на травматичен стрес с основни симптоми: тревожност, сериозно разстройство на съня, загуба на апетит и редуциране на телесното тегло, раздразнителност, дълбока тъга, избягване на всякакви комуникации, като травмата все още не е напълно преработена, а наред с това ищецът приема, че брат му му е спасил живота и вероятно изпитва чувство на вина. Отчел е, че заключението на вещото лице е, че на подсъзнателно ниво ищецът има нужда от сериозна психотерапия. Окръжният съд е установил, че в регистрите на НЗОК няма данни за извършвана по отношение на ищеца медицинска дейност за периода от 13.11.2021г. до 13.11.2023г. Обсъдил е представения амбулаторен лист от 07.11.2023г., видно от който ищецът е с диагноза неорганично разстройство на съня, неуточнено след преживяна катастрофа през 2021г. При анализа на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от смъртта на брат си, но тези болки и страдания не надхвърлят по интензитет и продължителност болките и страданията, които обичайно се търпят по повод загубата на брат.