Решение № 1370 от 03.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1370 гр. Пловдив, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Г. Въззивно гражданско дело № 20255300501144 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на И. М. Г., чрез особения представител адв. Д. Б. против Решение № 868 от 28.02.2025г., постановено по гр.д.

№11471/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, VIII гр.състав, с което е признато за установено по отношение И. М. Г., че дължи на „Йеттел България” ЕАД сумата 296, 35 лева, представляваща главница за месечни абонаментни такси и мобилни услуги за отчетен период от 20.02.2022 г. до 19.05.2022 г. по Договор за мобилен номер *** от **** г. и Договор за мобилен номер *** от ***, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 15.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 75 лева /седемдесет и пет лева/ - лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари от *** ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 15.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 370, 02 лева /триста и седемдесет лева и две стотинки/ неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент по Договор за мобилен номер ** от *** и Договор за мобилен номер *** от **** ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 15.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, които суми – дължими по посочените Договори, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2565/19.03.2024 г., издадена по частно гр. дело № 4926/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив – ХХV гр. състав, съответно е разпределена и отговорността за разноски.

Жалбоподателят сочи, че решаващата инстанция не обсъдила доводите по фактическите твърдения на ответника, не били разгледани възраженията за недействителност на част от клаузите на договора за мобилни услуги от 05.03.2022г.

1

Като инстанция по същество въззивният съд следвало да разгледа възраженията, релевирани в отговора на исковата молба. Навежда се, че нямало събрани по делото доказателства дружеството да било предоставило описаните в исковата молба услуги, за което имало оспорване още с отговора на искова молба, както и да била обявена предсрочната изискуемост на вземанията по договора за лизинг, поради което исковете подлежали на отхвърляне. Доколкото не били предоставени услуги по договорите за мобилни то претенцията за заплащане на сумата от 296.35 лв. била неоснователна. От своя страна, не било ясно как е формирана сумата от 75 лв., дължима за незаплатени лизингови вноски. Нямало отправено изявление за прекратяване на договорите, поради което не се дължала и претендираната неустойка в размер на 370.02 лв. Излагат се съображения и за недействителност на клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка.

В срок е постъпил и отговор на въззивната жалба от „ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД.

Сочи се, че било безспорно обстоятелството, че страните се намирали в облигационни отношения по повод сключените договори за мобилни услуги от 05.03.2022г. и договор за лизинг от същата дата, по които се дължало и съответното месечно заплащане в общ размер от 45.73 лв. Задължението за лизингови вноски било дължимо по силата на сключен между страните Договор за лизинг от 05.03.2022г., по силата на който дружеството се задължило да предостави за ползване пакет аксесоари срещу задължението на ответника да заплаща вноски в размер на 3.75 лв. всяка за период от 23 месеца, чиято изискуемост настъпвала след издаването на месечна фактура по договора за мобилни услуги и на падеж, указан във фактурата. Не били представени по делото доказателства за плащане на вноските по приложимия погасителен план.

Позовава се на чл. 12, ал. 2 от ОУ към Договора за лизинг, като се сочи, че при предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, считано от м.юли на 2022г., за абоната възникнало задължението да заплати преди падеж всички непогасени лизингови вноски. Общата стойност на неплатените лизингови вноски възлизала на 75 лв., представляваща 19 бр. вноски, дължими за периода от 07/2022г. до 02/2024г. и допълнителна вноска за изкупуване на устройство в размер на 3.75 лв., която обща сума съответствала на размера на предсрочно изискуемите вноски, с оглед датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Насрещната страна не представила доказателства за плащане на лизинговите вноски, а също не се установявало, че получените вещи били върнати на лизингодателя. Не било спорно, че длъжникът получил реално лизинговите вещи, като предаването им се установявало от Договора за лизинг, който бил подписан от ответника. Искането е за оставяне без уважение въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Йеттел България“ ЕАД против И. М. Г. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, вр.с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 345, ал.1 ТЗ, вр. с чл. 232, ал.2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми: 296.35 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, за които са издадени фактури №****/20.03.2022г., фактура №****/20.04.2022г. и фактура №****/20.05.2022г. за периода от 20.02.2022г. до 19.05.2022г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване заявлението в съда до окончателното плащане на сумата.

Претендира се сумата от 75 лв., представляваща стойността на незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 05.03.2022г. за базови аксесоари, дължими за периода от 07.2022г. до 02.2024г., ведно със законната лихва за забава от депозиране на заявлението до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 370.02 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.

Изложени са твърдения в исковата молба, че между И. Г. и „Йеттел България“ 2

ЕАД /предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ бил сключен Договор за мобилни услуги от 05.03.2022г. за ползване на мобилен номер, а също така бил сключен и Договор за лизинг от същата дата, по силата на който на ответника били предоставени за ползване пакет базови аксесоари за период от 23 месеца срещу заплащане на лизингова вноска в размер на 3.75 лв. Бил сключен и Договор за мобилни услуги от 05.03.2022г. за ползване на мобилен телефонен номер, като абонатът закупил и мобилно устройство на префернциална цена. Сочи се, че за използваните услуги за периода от 20.02.2022г. до 19.05.2022г. били издадени фактура №***/20.03.2022г., на стойност 84.89 лв., платима в срок до 04.04.2022г.; фактура №***/20.04.2022г., на стойност 165.73 лв., платима до 05.05.2022г. и фактура №***/20.05.2022г. на стойност 45.73 лв., платима до 04.06.2022г. Общата стойност на дължимото и незаплатено потребление на абоната възлизало на 296.35 лв. Поради неизпълнението от страна на абоната тези задължения, дружеството прекратило едностранно договорите с ответника, като се прави изрично позоваване на чл. 75 и на т.19б, б. „в“ от ОУ към договора. Не съществувало за кредитора задължение да кани длъжника да изпълни задължението си. Тъй като договорите били прекратени преди изтичането на уговорения срок по вина на абоната, то същият дължал и неустойка в размер на 370.02 лв. Поради прекратяване на Договорите за мобилни услуги и на основание чл. 12, ал.2 ОУ към Договора за лизинг, лизинговите вноски били обявени за предсрочно изискуеми. Общата сума до края на погасителния план била 75 лв., представляваща 19 бр. незаплатени лизингови вноски, дължими за периода от 07/2022г. до 02/2024г. и една допълнителна вноска за изкупуване на устройство в размер на 3.75 лв.

Постъпил е и отговор от И. М. Г., чрез адв. Д. Б., с който се взема становище за неоснователност на исковата молба по подробно изложени съображения.

За да постанови обжалваното Решение, Районният съд е констатирал, че със Заповед №2565/19.03.2024г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№4926/24г. по описа на ПРС, било разпоредено ответникът да заплати на ищцовото дружество процесните суми. Заповедта била връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което и дружеството предявило исковата молба с правно основание чл. 422 ГПК. Прието е, че ответникът сключил Договори за мобилни услуги с дружеството, по който били дължими и търсените суми.

Неоснователни били възраженията за недействителност на клаузата за заплащане на неустойка.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети като доказателства по делото договори, сключени между „Йеттел България“ ЕАД и И. М. Г., а именно: Договор за мобилни услуги по заявка №***от 05.03.2022г., Договор за мобилни услуги по заявка №** от 05.03.2022г., Договор за лизинг за базови аксесоари по заявка №**** от 05.03.2022г. за предоставяне на пакет аксесоари /Basic Accessories Apple EarPods Lighthing, Basic Accessories Cellect Wired Headsets 3.5 mm Black, Basic Accessories Cellect Wired Headsets 3.5 mm Black, Basic Accessories Ultron RealPower PB 2600 Alu/ се установява, че страните в производството са и страни по облигационно правоотношение, респ. същите са обвързани от договори за телекомуникационни услуги и договор за лизинг на устройства. Всички представени договори носят подписа на ответника И. М. Г., като в производството не е била оспорена автентичността на тези документи. Следва да се посочи, че по делото са представени и съответните фактури, а именно №***, №****, 3

№***, като потребителят не е въвел възражения, с които да оспори размера на търсените суми. Ответникът не е ангажирал и доказателства, че е заплатил сумите, като именно в негова тежест е да установи наличието на този факт. Настоящият състав намира за неоснователно твърдението във въззивната жалба, че не се доказвало дружеството да е предоставило на потребителя процесните услуги. В тази връзка ще се отбележи, че възнаграждението по Договорите за мобилни услуги, представляващо дължимите месечни абонаментни такси, е дължимо от ответника заради самото включване към комуникационната мрежа, а не за реалното използване на услугите. В случая няма наведени твърдения, свързани с невъзможността за потребителя да ползва предоставените телефонни и интернет услуги, респ. че не е бил осигурен достъп до мобилната мрежа, или пък че мрежата на оператора не е функционирала на територията, където е пребивавал ответникът. Ето защо и предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено, че през заявените от дружеството периоди, между страните в производството са съществували валидни договорни правоотношения по сключените договори, по които ищецът е осигурил достъп на ответника до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги, поради което и претендираната сума за незаплатените месечни абонаментни такси и услуги, за които са издадени описаните по-горе фактури, се явява основателна и следва да бъде уважена.

На следващо място, за да бъде основателна претенцията на дружеството за заплащане на лизинговите вноски следва да се установи по делото, че между страните е налице сключен действителен договор за лизинг, както и че лизингодателят е изпълнил задължението си към лизингополучателя да му предостави за ползване съответните вещи, предмет на договора и то в такова състояние, което позволява ползване според предназначението им. Следва да бъде установен и точният размер на дължимите и неплатени лизингови вноски, както и виновното неизпълнение на лизингополучателя да заплати възнаграждение за ползването на вещите, по начина и в сроковете, предвидени в договора. В тази връзка ще се посочи, че от представения по делото Договор за лизинг от *** се установява, че между страните е имало сключен действителен договор за предоставяне на пакет аксесоари - Basic Accessories Apple EarPods Lighthing, Basic Accessories Cellect Wired Headsets 3.5 mm Black, Basic Accessories Cellect Wired Headsets 3.5 mm Black, Basic Accessories Ultron RealPower PB 2600 Alu, като операторът се е задължил да предостави на абоната за временно и възмездно ползване описаните устройства срещу заплащане от страна на ответника на 23 месечни лизингови вноски по 3.75 лв., всяка вноска с вкл. ДДС и с право на лизингополучателя да придобие собствеността върху вещите след заплащането на допълнителна сума от 3.75 лв. В чл. 4 от договора е предвидено, че лизингополучателят с подписването на договора е декларирал обстоятелството, че са му били предадени лизинговите вещи във вид, годен за употреба, като в тази си част договорът има характер на разписка относно удостоверяването на потребителя, че вещите са му реално предадени от лизингодателя. Както се отбеляза и по-горе касателно договорите за мобилни услуги, в хода на производството договорът за лизинг не е бил оспорен от ответника в преклузивния срок по реда, предвиден в чл.