Решение № 47 от 11.06.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Бургас, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

П. Ив. П. Дакова при участието на секретаря П. Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от П. Ив. П. Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600240 по описа за 2024 година С присъда № 19/17.07.2024г., постановена по НОХД №73/2024г., Окръжен съд - Сливен е признал подсъдимия С. Т. Р., ЕГН ********** за виновен в това, че на 28.07.2022 год. в гр. Сливен, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 306“ с ДК № СН .. КА, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20 ал.2 изр. 2 от ЗДвП и чл. 21 ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Я.К. Ч.а, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества и след деянието деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.

343, ал. 3 предл. 2 и 4 б. “б“ предл. 1, вр. ал. 1 /редакция ДВ бр. 60/2012 год./, вр. чл. 342 ал.1 от НК, и чл.58а ал.1 от НК го осъдил на четири години и осем месеца лишаване от свобода, което на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНС да изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл.343г от НК съдът е лишил подсъдимия С. Т. Р. от правото да управлява МПС за срок от седем години.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът приспаднал времето, през което подсъдимият Р. е бил задържан по делото, включително и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 29.07.2022г. до 28.09.2022г.

Съдът е осъдил подсъдимия С. Т. Р. да заплати на частните обвинители 1 направените от тях разноски за адвокатски хонорар, както следва: на частния обвинител С. А. Ч. с ЕГН ********** сумата от 1150 лева; на частния обвинител А. А. С. с ЕГН ********** сумата от 1150 лева, и на частния обвинител А. А. Ч. с ЕГН ********** сумата от 2300 лева, както и по сметката на ОД МВР - Сливен сумата от 7494,80 лева представляваща направени по делото разноски.

Сливенският окръжен съд се е произнесъл и по веществените доказателства, като е разпоредил лек автомобил „Пежо 306“ с peг. № СН ..

КА, собственост на Д.И.Д. /оставен на съхранение в КАТ - ОД на МВР – Сливен/; 2бр. регистрационни табели с per. № СН .. КА /поставени в хартиен плик и запечатан с лепенка № Г 3126 на ОД на МВР – Сливен/; голям талон на лек автомобил „Пежо 306“ с per. № СН .. КА; наказателно постановление № 19-0304-002428 на ОД на МВР – Бургас - след влизане на присъдата в сила да се върнат на собственика им Д.И.Д., а останалите веществени доказателства /подробно изброени в присъдата/, след влизане на присъдата в сила да се унищожат като вещи без стойност.

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивни жалби от адвокат М. Д. от АК-Сливен и адвокат Т. Р. от АК-Сливен, двамата в качеството им на упълномощени защитници на подсъдимия С. Т. Р., както и от адвокат А. Б. от АК-София, упълномощен повереник на частните обвинители А. А. С., А. А. Ч. и С. А. Ч.,

В жалбата, изходяща от двамата защитници на подсъдимия, както и в допълнителното изложение към нея, е направено оплакване за неправилност на постановената присъда поради необоснованост, противоречието й с материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.

Поддържа се, че съдът не се е съобразил с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Аргументира се наличието на „редица многобройни и изключителни смекчаващи вината“ на подс. Р. обстоятелства, а именно: младата му възраст, направеното пълно признание по фактите на обвинението, чисто съдебно минало, проявена самокритичност и съжаление за стореното, семейна и трудова ангажираност, както и значителен принос на пострадалата за настъпването на съставомерния резултат, отчитането на които се твърди, че обуславя приложението на чл.55 от НК. Акцентира се върху неправомерното поведение на пострадалата пешеходка, като се сочи, че подсъдимият не е могъл и не е бил длъжен да предвиди внезапното й навлизане на пътното платно. Изтъква се, че напускането на местопроизшествието от страна на подсъдимия се дължи на шоковото съС.ие, 2 в което се е намирал след произшествието. Наличието на наркотични вещества в кръвта на водача се сочи, че не е в причинна връзка с настъпването на ПТП, като се подчертава, че точната дата на употреба на наркотичните вещества от последния не е изяснена. Направено е искане за изменяване на присъдата в санкционната й част с намаляване размера на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, с приложението на чл.66 от НК.

С подадената от повереника на частните обвинители жалба присъдата се атакува в нейната санкционна част, с доводи за явна несправедливост на отмереното наказание. Претендира се по-голяма тежест на санкцията, която да бъде съобразена с характера на допуснатите от подс.Р. нарушения на пътните правила, с настъпилите тежки последици, с факта, че деянието е извършено под въздействието на наркотични вещества, както и с поведението на дееца след произшествието – бездействието му да окаже първа помощ на пострадалата и бягството му от местопроизшествието. Направено е искане пред въззивния съд да измени присъдата в санкционната й част и да увеличи размера на наказанието лишаване от свобода до средния размер, предвиден в закона за съответното престъпление, като пропорционално да бъде увеличено и наказанието лишаване от право да се управлява МПС, при съобразяване с нормата на чл.49, ал.2 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадените жалби. Счита, че фактическите обстоятелства по делото са правилно изяснени и доказателствено обезпечени на основата на събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.

Изразява съгласие с преценката на съда относно необходимостта да бъде кредитирана изготвената по делото повторна тройна автотехническа експертиза, заключението по която намира, че дава ясен и обоснован отговор на всички интересуващи процеса въпроси, включително на въпроса за скоростта на движение на управлявания от подс.Р. автомобил, установена от около 54 км/ч. Констатирайки в тази връзка, че в участъка от пътя, по който се е движил подс.Р., е съществувало ограничение на скоростта до 50 км/ч, прокурорът обосновава допуснато от последния нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Противопоставяйки се на тезата на защитата, че подсъдимият нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди внезапното навлизане на пострадалата на пътното платно, прокурорът акцентира върху изчислената по експертен път опасна зона за спиране на автомобила, разС.ието на което същият се е 3 намирал от мястото на удара при навлизане на пешеходката на пътя, както и върху данните, свидетелстващи към кой момент за него е съществувала обективна възможност да възприеме появата на опасност на пътя. Изтъква, че в случая, след като подсъдимият не е изпълнил задължението си да наблюдава непрекъснато платното за движение и при възникнала опасност да спре, въпреки съществуващата обективна възможност да стори това, то същият не би могъл да претендира, че е налице случайното деяние по чл.15 от НК.

Отсъствието на конкретни данни за датата, на която подсъдимият е употребил наркотични вещества счита, че не повлиява правните изводи на съда, предвид че към момента на произшествието в кръвта му е установено наличието на два вида наркотични вещества – канабис и метамфетамин. Поведението на подсъдимия след настъпилото ПТП намира, че не се дължи на изпадането му в шок, както се твърди от защитата, а свидетелства за целенасочено бягство от местопроизшествието, включващо действия по укрИ.ето на лекия автомобил в гараж, снемане на регистрационните табели и уговаряне на ремонт на местата на удара. Обсъждайки подхода на първоинстанционния съд при индивидуализиране наказанието на подсъдимия, прокурорът намира, че същият не търпи критиката, отправена от защитниците и повереника на частните обвинители. Сочи, че съдът правилно е извел смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, като е възприел превес на смекчаващите такива при отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, за която е установено, че е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за това място. Отмерената при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства санкция на дееца прокурорът намира, че се явява и съответна на целите по чл. 36 от НК, във връзка с което предлага жалбите да бъдат оставени без уважение, а присъдата – потвърдена.

Частните обвинители А. А. С., А. А. Ч. и С. А. Ч. се явяват лично пред въззивната инстанция, както и с упълномощения си повереник – адвокат А. Б. от АК- София. Повереникът поддържа депозираната жалба ведно със съображенията, изложени в нея, а жалбата, изходяща от защитниците на подсъдимия, намира за неоснователна. Изтъквайки особеностите на казуса допуснатите от подсъдимия груби нарушения на ЗДвП, употребата от последния на наркотични вещества, настъпилите тежки общественоопасни последици - смъртта на Я. Ч.а, както и бягството на подсъдимия от местопроизшествието, повереникът застъпва становище, че отмерената санкция е неоправдано занижена. Счита, че с оглед постигане на целите по чл.36 от НК наказанието лишаване от свобода, наложено на подс.Р. следва да 4 бъде увеличено до средния размер, предвиден в закона за съответното престъпление, като пропорционално бъде увеличено и наказанието лишаване от право да се управлява МПС, при съобразяване с нормата на чл.49, ал.2 от НК, в каквато насока и моли за изменяване на първоинстанционната присъда.

В личното си становище пред съда тримата частни обвинители се присъединяват към позицията на своя повереник.

Пред въззивния съд подсъдимият С. Р. се явява лично и с упълномощените си защитници - адв.М. Д. и адв. Т. Р., които поддържат жалбата съобразно наведените в нея и допълнителното писмено изложение доводи за несправедливо отмерена санкция.

Аргументирайки тезата си за явна несправедливост на наложеното наказание, защитникът – адв. Р. поддържа, че по делото са събрани множество доказателства, които свидетелстват за ниска степен на обществена опасност на личността на подс.Р.. В насока горното изтъква липсата на предходна съдимост на последния, изразеното от него разкаяние за извършеното, младата му възраст, както и обстоятелството, че същият е баща на две малолетни деца.

Допълва, че съпругата на подсъдимия е трайно безработна, поради което и същият се установява като единствен източник на финансови доходи в семейството. В тази връзка подчертава, че постановяването на ефективна присъда би създало сериозни финансови затруднения за семейството. Счита, че наказанието на подс.Р. следва да бъде определено в размер на четири години и осем месеца лишаване от свобода, редукцията на което да доведе до отмерването му в размер, позволяващ приложението на чл.66 от НК. Моли за изменяване на присъдата в посочения смисъл.

В допълнение към наведените от адв.Р. доводи в подкрепа на искането за редуциране на санкцията, защитникът – адв.Д. сочи, че установената скорост на движение на автомобила, управляван от подс.Р., не надвишава съществено минималната такава, разрешена за съответния участък от пътя. Моли съдът да съобрази това обстоятелство, както и наличните данни, разкриващи значителния принос на пострадалата в настъпване на общественоопасните последици. Прави искане за изменяване на първоинстанционната присъда и намаляване на наказанието лишаване от свобода, наложено на подс.Р., с приложение на чл.66 от НК.

В личната си защита пред съда подсъдимият С. Р. изразява искрено съжаление за извършеното и демонстрира самокритичност. Моли съдът да бъде снизходителен и да намали наложеното му наказание лишаване от 5 свобода, като постанови условното му осъждане.

Въззивните жалби са подадени от лица, които съгласно чл.318, ал.6 от НПК имат право на жалба /упълномощени от подсъдимия защитници и повереник на частните обвинители/, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, поради което същите се установяват като процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.