Решение № 1464 от 12.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1464 гр. Варна, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря София Н. М. като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110203217 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "С.К.Т.“ ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.Варна, подадена чрез адв. Н. С. от ВАК, срещу НП № 032400242/23.07.2024год., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда", гр. Варна, с което на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ на ЮЛ е било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 300лв. за нарушение на чл. 261 от КТ вр. чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

В жалбата си въззивникът твърди, че при издаването на НП били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а самото НП е незаконосъобразно и необосновано.

Сочи, че АНО не бил изпълнил задълженията си произхождащи от чл.

52, ал.4 от ЗАНН, тъй като не бил проверил акта с оглед неговата основателност и законосъобразност и не бил събрал допълнителни доказателства за извършено нарушение преди да се произнесе по преписката.

Твърди, че НП било издадено в нарушение на нормата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН,а именно не били посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които било извършено както и доказателствата които го потвърждават.

Оспорва фактическите констатации описани в НП като твърди , че възнаграждението за положен нощен труд е било изплатено на Д. П. Е. по разчетно-платежна ведомост, но поради техническа грешка в представения 1 фиш по време на проверката това възнаграждение не било отбелязано на отделен ред. Плащането обаче било видно от отбелязаното общо и нетно трудово възнаграждение.

Моли НП да бъде отменено, а в условията на алтернативност моли да бъде намелен размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.

В съдебно въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Н. С., който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактите, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно с основен аргумент липса на извършено нарушение.

Процес. Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено като отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През месец юни 2024год. служители на Дирекция „ИТ“ Варна сред които и св. М. М., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на въззивното дружество. След проверка ни изисканите и представени от въззивното дружество документи – ТД № 32/07.09.2022год., платежен фиш за месец март 2024год., график за работа за месец март 2024год. било прието за установено, че на Д. П. Е. с ЕГН ********** на длъжност „оператор, мониторинг център“ в „С.К.Т.“ ЕАД не било изплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд през месец март 2024год. – три нощни смени от 20/00ч. до 08:00ч. общо за 24ч нощен труд, в размер на 34лв.

На 01.07.2024год. св. М. М. съставила срещу въззивника АУАН № 032400242, в който посочила, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 261, от КТ вр. чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като в качеството му на работодател не е изплатил допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от Д. П. Е. на длъжност „оператор мониторинг център“ през месец март 2024год. в размер на 34лв. за три положени нощни смени - 24ч. нощен труд.

Актът бил надлежно предявен връчен на представляващия въззивното дружество, който го подписал.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 23.07.2024год. и.д. директор на Дирекция „ИТ„ Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите и правни доводи изложени 2 в АУАН, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.

261 от КТ вр. чл. 8 от Наредбата за структурата на работната заплата, но нарушението било маловажно, тъй като било отстранено след установяването му и не били настъпили вредни последици за работниците, и на основание чл.

415в, ал.1 от КТ му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 300лв.

В съдебно заседание като свидетел е разпитана М. М.. Същата в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика. Сочи, че проверката била по документи - присъствени форми и платежни фишове и от тях било установено, че на определени служители полагали нощен труд не било начислено и изплатено съответното възнаграждение – липсвало перо за нощен труд. Твърди, че съставила АУАН за един работник, но имало и други, както и че след проверката бил предоставен фиш в който вече имало перо за нощен труд.

Съдът кредитира показанията на посочената свидетелка, тъй като са последователни, логични от една страна, а от друга са в пълен унисон с приложените към АНП писмени доказателства.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал и Д. Е. – работника посочен в НП на който се твърди, че не бил изплатен нощен труд.

Същият сочи, че работи във въззивното дружество и към момента, че дава нощни смени, както и че винаги нощният труд му се изплащал със заплатата.

При оценка на показанията на този свидетел съдът отчете подразбиращо се съмнение в тяхната безпристрастност предвид факта, че той и към момента продължава да работи във въззивното дружество. Показанията на този свидетел съдът цени на плоскостта на кореспонденцията им с останалите събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства. Показанията на този свидетел досежно изплатената му сума за положен нощен труд са в пълен унисон с приложените към преписката 2бр. фишове за заплата за месец март 2024год., както и справка за положен и начислен нощен труд за периода 01.08.2023год. – 31.05.2024год. Видно от двата фиша за работна заплата на св.

Д. Е. приложени към преписката на същият е била преведена една и съща сума за възнаграждение като и в двата фиша облагаемият и доход и осигурителен такъв е един и същ 2855.37лв.

Приложените към АНП писмени доказателства – заповеди за компетентност на АНО, призовка по чл. 45 от АПК, протокол за извършена проверка, обяснения от изп. директор на въззивното дружество, идентификационна карта, справка за положен и начислен нощен труд, фишове за заплати, присъстване форма за месец март 2024год.; трудов договор № 32 от 07.09.2022год. сключен между въззивното дружество и Д. П. Е. съдът кредитира изцяло.

Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на показанията на свидетелите М. и Е. приложените към АНП и приобщени по 3 реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, както и представените с жалбата такива.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок за обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Както в АУАН така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивното дружество нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, доказателствата които го подкрепят, както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Недвусмислено от обст. части на АУАН и НП се установява, че нарушението се състои в неизплащана на възнаграждение за нощен труд като е посочено колко часа такъв труд е положен през кой месец, каква сума е следвало да се изплати и кога. В контекста на горното съдът не споделя наведеното в жалбата възражение в тази насока. За каквато и да било неяснота и дума не може да става.

След преценка на събраните по делото доказателства обаче съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 261 от КТ положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет.

Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не помалко от един лев.

В случая по делото не е спорно, че въззивното дружество има качеството на работодател по отношение на св. Д. П. Е.. В тази насока са както неговите показания така и приложения към АНП ТД № 32/07.09.2022год. Не е спорно и това, че през месец март 2024год. св. Е. е полагал нощен труд (работил е три нощни смени като нощния му труд е общо в размер на 24часа) в тази насока е приложената присъствена форма за месец март 2024год.

Спорен е въпроса дали на св. Е. е било изплатено допълнително 4 възнаграждение за положения от него нощен труд през месец март 2024год.

Според контролните органи положеният нощен труд не е бил платен защото не е бил отразен на отделен ред във фиша за заплата за месец март 2024год.

Противното становище застъпва въззивника като сочи, че нощният труд е бил заплатен, но във фиша за заплата поради техническа грешка неговият размер не е бил отразен на отделен ред. Сочи, че горното е видно и от посочените в представения по време на проверката фиш данни за брутно и нетно трудово възнаграждение на работника, а в последствие след като този порок във фиша бил констатиран бил издаден нов такъв в който възнаграждението за нощен труд било отразено на отделен ред.

Преценявайки събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът счете, че същите не сочат на извършено от въззивното дружество нарушение по чл. 261 от КТ.

От приобщения по делото ТД № 32/07.09.2022год. е видно, че страните по него – въззивното дружество като работодател и св.Е. като работник (служител) се установява, че работодателят се е задължил да заплаща на служителя допълнителни месечни възнаграждения ако и когато са дължими, в минималните размери, определени съгласно приложимото. С други думи в договора няма определено възнаграждение за нощен труд различно от това посочено в Наредбата цитираната по-горе.

Към месец март 2024год. минималната работна заплата за страната е била 933лв. приета с ПМС № 193/12.10.2023год., съответно за 24ч нощен труд следва да се заплати допълнително възнаграждение в размер на 33.59лв.

(933х0,15% х 24).

Посочената сума е посочена и в представената в хода на проверката справка за начислен нощен труд за периода от 01.08.2023год. до 31.05.2024год.

От приобщения по делото фиш за заплата на св. Д. Е. за месец март 2024год. (представен по време на проверката) е видно, че действително тази сума не фигурира в начисленията където няма отбелязване на отделен ред на възнаграждение за нощен труд. Видно обаче е и това, че ако тя да не са отбелязани облагаем доход 2855.37лв. и осигурителен доход 2855.37лв. която сума представлява точно сбора от посочените начисления общо 2821.78лв (в които не фигурира нощния труд) и възнаграждението за нощен труд в размер на 33.59лв. като точно върху тази сума са били изчислявани и осигурителните вноски за сметка на работника отбелязани в дясната част на фиша. Горното иде да покаже че ако и възнаграждението за положен нощен труд да не фигурира на отделен ред във фиша за заплата за месец март на св. Е., то такъв му е бил изплатен още при изплащане на заплатата за този месец, а не в последствие както твърди св. М.. Очевидно се касае за техническа (счетоводна) грешка в отразяванията във фиша, която грешка няма финансово отражение върху работника още по-малко пък ощетяващо го.