Решение № 260144 от 28.09.2020, Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И Е

№ 28.09.2020г. гр.Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на девети юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия АЛЕКСАНДЪР

ГЕОРГИЕВ гражданско дело № 5523 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искове с правно основание чл.422 вр.чл.220,ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, предявени от „Сънфудс България”ЕООД – София, против М. Николов С., с претенция да бъде признато за установено вземането на ищеца по ч.гр.д.№ 3295/2019г. на Районен съд – Стара Загора, за сумата от 1622,15лева главница – обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неотработено предизвестие и 191,50лева мораторна лихва от 23.04.2018г. до 21.06.2019г. Претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, в който се сочи, че исковете са неоснователни и недоказани – по основание и размер и молят да бъдат отхвърлени като такива, като претендират направените по делото разноски.

В исковата молба ищцовото дружество излага твърдения, че в срока по чл.415 от ГПК предявявали настоящия иск срещу М.Н.С., ЕГН **********. По повод заявление за издаване на заповед за изпълнение е образувано заповедно производство по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 3295/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, по което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.08.2019г. С разпореждане от 20.08.2019 г. съдът указал на ищеца „Сънфудс България" ЕООД да предявяли иск по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, което разпореждане ни е връчено на 27.09.2019г.Между страните е сключен Трудов договор №900106/18.09.2012г. на основание чл.67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, по силата на който М.Н.С. бил назначен на длъжност „готвач, заведение за бързо хранене", която длъжност отговаряла на определената от работодателя във вътрешното длъжностно разписание „Ресторантски работник" в ресторант „Стара Загора Парк Мол" с адрес: гр. Стара Загора. Към трудовия договор между страните било подписано Допълнително споразумение № 1320/01.01.2017г., с което М.Н.С. бил назначен на по-висока длъжност - „салонен управител", която длъжност отговаряла на определената от работодателя във вътрешното длъжностно разписание „Първи асистент мениджър" в ресторант „Стара Загора Парк Мол" с адрес: гр.Стара Загора, респективно било увеличено трудовото му възнаграждение. Съгласно чл.11.1 от допълнителното споразумение, всяка една от страните можела да прекрати трудовото правоотношение с два месеца писмено предизвестие. Съгласно чл.11.2 от допълнителното споразумение, в случай, че страната, която прекратявала трудовото правоотношение преди да изтече срокът на предизвестието дължала на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието, като в случай, че Служителят била страната, която не спазвала срока на предизвестие, същият давал съгласие дължимото към работодателя обезщетение да бъде удържано от последното му трудово възнаграждение. С молба с вх. № 1089/21.04.2018г. М.Н.С. бил уведомил „Сънфудс България" ЕООД, че считано от 23.04.2018г. прекратяват едностранно трудовото правоотношение, като нямал да отработи двумесечното си предизвестие. „Сънфудс България" ЕООД издало Заповед № 1654/23.04.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 23.04.2018г., която била връчена на 29.04.2019г. лично. М.Н.С. е прекратил трудовото си правоотношение, без да отработел двумесечното си предизвестие и на основание чл.220, ал.1 от КТ дължал на „Сънфудс България" ЕООД обезщетение за 41 работни дни в размер на 3190,62лв., от които съгласно чл.11.2 от Допълнителното споразумение № 1320/01.01.2017г. и изрично даденото съгласие от ответника в молба с вх. № 1089/21.04.2018 г., била направена удръжка в размер на 1568,47лв., като след направената удръжка дължимото от ответника обезщетение възлизало на сумата от

1622.15 лева. С оглед на гореизложеното за тях бил налице правен интерес за претендиране на заплащане на сумата, която ответника дължал на ищеца като обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал.1 от КТ и неизпълнено задължение по чл.11.2 от Допълнително споразумение № 1320/01.01.2017г. До М.Н.С. била изпратена покана за доброволно изпълнение чрез телепоща с изх. №16/14.05.2019г., с която го поканили в четиринадесетдневен срок от получаване на поканата да заплати дължимата сума по посочената в поканата банкова сметка, ***хва върху вземането. От известие за доставка ИД PS 6000

01DHM1 5 на „Български пощи" ЕАД било видно, че поканата била получена лично от М.Н.С. на 17.05.2019 г. Предвид това, че правоотношението било прекратено при условията на чл.335, ал.2, т.З КТ, а именно на посочената в молбата дата - 23.04.2018г., ответника дължал на дружеството мораторна лихва върху сумата от деня на прекратяване на трудовото правоотношение - 23.04.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 21.06.2019 г. вкл. в размер на 191,50 лв. Молят да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника М.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ответника „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК-*********, със седалище: гр.София, община Столична, р-н „Искър" и адрес на управление: ж.к. Дружба-2, бул. Проф. Цветан Лазаров № 48, както следва: На основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 220, ал.1 от КТ сумата от 1622,15 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по Допълнително споразумение № 1320/01.01.2017 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК- 21.06.2019 г. до окончателното плащане. На основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 191,50лева, представляваща мораторна лихва върху вземането по чл.220, ал.1 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение - 23.04.2018 г. до датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК - 21.06.2019г., както и направените разноски по заповедното и настоящото производство.

На основание чл.131 пълномощникът на ответника представя писмен отговор, в който твърди, че на 05.11.2019г.(вторник) доверителят ми е получил лично съобщение ведно с препис от искова молба с вх. № 29868 / 23.10.2019г., подадена пред Районен съд Стара Загора от

„СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София. ж.к. Дружба - 2, бул. Проф.

Цветан Лазаров № 48. В едномесечния срок по чл.131 ГПК изразявам становище по допустимостта и основателността на предявените искове, становище по обстоятелствата, на които се основават, както и възраженията срещу исковете и обстоятелствата, на които те се основават. С исковата молба са предявени кумулативно иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.220, ал.1 КТ за главница в размер на 1622.15 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по Допълнително споразумение № 1320/01.01.2017г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 21.06.2019г. до окончателното плащане, както и иск по чл.422 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 191, 50 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането по чл.220, ал.1 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение - 23.04.2018г. до датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК - 21.06.2019г.Претендират се разноски по заповедното и настоящото производство.Предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер, поради което моля да ги отхвърлите като такива.Видно от съдържанието на депозираната искова молба и представените с нея писмени доказателства ищцовото дружество основава претенцията си за главница в размер на 1622.15лв. на чл.11.1 и чл.11.2 от сключено между страните Допълнително споразумение № 1320/01.01.2017г. към Трудов договор № 900106/18.09.2012г., с което М.Н.С. е назначен на по-висока длъжност, а именно „салонен управител", която длъжност отговаря на определената от работодателя във вътрешното длъжностно разписание „Първи асистент мениджър" в ресторант „Стара Загора Парк Мол", с адрес:гр.Стара Загора с код по НКПД за 2011г. 51312003 (видно от 1.2 от допълнителното споразумение). С посоченото допълнително споразумение било увеличено и възнаграждението на ответника, а съгласно чл. 11.1. всяка от страните може прекрати трудовото правоотношение с два месеца писмено предизвестие. Видно от представената с исковата молба Заповед № 1654/23.04.2018г. за прекратяване на трудово правоотношение с последната е прекратено трудовото правоотношение с М.Н.С. на длъжност „Управител на ресторант" с код по НКПД 14123003. Очевидно е, че е налице разлика в длъжността на доверителя ми, договорена с процесното допълнително споразумение и тази, която същият е заемал към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно е налице последващо изменение на трудово правоотношение между страните, с което страните са договорили изменения в отделни елементи на трудовото правоотношение между тях, един от които очевидно е длъжността, заемана от ответника в настоящото производство. Въз основа на това става ясно, че ищцовото дружество е основало изцяло претенцията си както в заповедното производство, така и в настоящото на съглашение, чието действие е прекратено към по-ранен от 23.04.2018г. момент.

Предвид прекратеното действие на Допълнително споразумение № 1320/01.01.2017г. към Трудов договор № 900106/18.09.2012г., уреждащо както длъжността, така и възнаграждението на служителя и срока на предизвестие при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, поради последващото му изменение и своеобразно новиране и преуреждане на предмета му между страните по него, то позоваването на разпоредби от неговото съдържание като основание за претенциите на ищеца е без правни последици и по никакъв начин не обосновава тяхната основателност.

Напротив, ясно показва, че основанието за претенцията от ищеца не е налично в правната действителност и не е годно да породи права за ищеца, нито да определи размера им. Както бе посочено, освен липсата на основание, претенцията на ищеца за главница е недоказана и по размер. На първо място липсва представено от ищцовата страна валидно съглашение между страните, което да посочва договореното от тях брутно трудово възнаграждение, като основа за определяне на обезщетението по чл.220, ал. 1 КТ. Липсва също така каквото и да било друго доказателство от ищеца, което съгласно разпоредбата на чл.228 КТ да установява размера на брутното трудово възнаграждение на ответника, въз основа на което да бъде определен размера на дължимото обезщетение за неспазено предизвестие. Не на последно място, ищецът не доказва срокът на уговореното между страните предизвестие, който е определящ за размера на претендираното обезщетение, с оглед посоченото вече обстоятелство, че и в заповедното, и в исковото производство ищецът се позовава на договор (допълнително споразумение), чиито предмет в последствие е предоговарян и изменен от страните по него и по този начин действието му е прекратено. Недоказан е също така размера на удържаната от работодателя сума на основание чл.11.2. от цитираното допълнително споразумение от 01.01.2017г., която последния твърди, че е в размер на 1568.47лева и за което не представя каквито и да било доказателства.Предвид неоснователността на иска за главница, неоснователен е и акцесорния иск за мораторна лихва. С оглед липсата на надлежно доказан размер на дължимото според ищеца обезщетение за неспазен срок на предизвестие от ответника, недоказан е и размерът на претендираната мораторна лихва, но следва да се посочи разпоредбата на чл.228, ал.З КТ, определяща момента, от който страната, дължаща обезщетение изпада в забава. Ето защо, независимо от размера на претендираното обезщетение, то несъмнено момента, от който следва да бъде изчислена дължимата мораторна лихва е 01.06.2018г., а не 23.04.2018г., с оглед на това, че правоотношението е прекратено през април 2018г. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани. Моля да им бъдат присъдени всички направени от него разноски в това производство, както и в заповедното производство по ч.гр.д. № 3295/2019г. по описа на PC Стара Загора.